"Джендърът" отдавна е тук. Но няма вина за насилието
На 8 февруари т.г. знакови лица от ГЕРБ Тома Биков и Данаил Кирилов сезираха Конституционния съд с запитване дали Истанбулската спогодба съответствана Конституцията.
© Георги Кожухаров Как решението на Конституционен съд вкара главния закон в спор с европейското право
Сега въпросът е ще се наложи ли смяна на конституцията в интерес на " джендъра " Още по тематиката
Конституционният съд направи " услуга " за политиците от всички цветове
Из особеното мнение на конституционните съдии Румен Ненков и Георги Ангелов към решението за Истанбулската спогодба
27 юли 2018
Как Конституционният съд се изгуби в превода на Истанбулската спогодба
Жените могат да получат отбрана единствено в случай че се разграничат биологично от мъжете, а равенството не значи еднообразно отнасяне
27 юли 2018
Мисия на ПЕС идва поради Истанбулската спогодба, Конституционен съд се произнася за нея на 27 юли
17 юли 2018 Речник
Пол (sex) – анатомични и физиологични измерения на биологичния пол
Джендър (gender) – възприетата от обществото визия за обществената и поведенческа роля на индивида съгласно биологичния му пол
Идентичност, учредена на пола (gender identity) – визията на индивида за самия себе сиПоредното грозно ликвидиране на млада жена и бебето ѝ от мъжа, с който е живеела, още веднъж отприщи тематиката за Истанбулската спогодба и лицемерието на властта. Само три дни по-рано знакови лица от ГЕРБ триумфално внесоха законопроект за промени в Наказателния кодекс, явно писан на коляно, само че с претенциозни претекстове, че това е съответна и всеобхватна наказателно правна рамка за справяне с насилието против дами. Подтекстът, който срамежливо не се загатва - задачите на Истанбулската спогодба против насилието върху дами могат да се реализиран и без нейното одобрение. Само че главният акцент на Истанбулската спогодба не е наказване на насилника, а премахване на изискванията за това характерно принуждение посредством образование на всички равнища – от учебното заведение, през държавната администрация, разнообразни публични групи и общности, жертви и насилници.
Темата, която се заобикаля, обаче, не е за конвенцията всъщност, а за евтините трикове, с които тя бе извадена от дневния ред на обществото с хибридна агитация на налагане на страхове, първичен мачизъм и търсене на пиар. От ГЕРБ се хванаха на клопката на съдружния им сътрудник Каракачанов и на съперника им Нинова, а Борисов в никакъв случай не е имал силата и самочувствието да пази непопулярни дела. В същата обстановка бе изправено и хърватското държавно управление - доста нападателна акция против Истанбулската спогодба, само че то завоюва гласуването в Народното събрание, без да търси съдия.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус ГЕРБ прати неприятната тематика в Конституционния съд (КС) и през юли Конституционен съд разгласи Истанбулската спогодба за противоречаща на конституцията единствено по една единствена причина – поради това, че на едно място тя употребява понятието " еднаквост, учредена на пола " (gender identity). Страшно фразеология, което българската конституция не би понесла.
Как " джендърът " неусетно влезе у нас
Не един, а няколко настоящи нормативни акта на правото на Европейски Съюз боравят с понятието еднаквост, учредена на пола (gender identity), настрана от понятието биологичен пол (sex). Това разяснява пред " Капитал " юрист Станислав Костов, учител по право на Европейски Съюз в СУ. Казано иначе, понятието gender identity към този момент е интегрирано в българското право посредством правото на Европейски Съюз, освен това - то има преимущество над българската конституция. Парадокс, за който институциите мълчат, а юристите колебливо изясняват, че все още няма механизъм за разрешаването му. Правителството отдръпна законопроекта за ратификация на конвенцията и изпусна въздишка на облекчение.
Междувременно в работната група по цивилен права на Съвета на Европейски Съюз се разисква присъединението на съюза към Истанбулската спогодба, което бе оповестено за приоритет на австрийското председателство. Работи се и върху механизма, по който съюзът и страните членки ще си сътрудничат при използването на конвенцията. И още през лятото, след произнасянето на Конституционен съд наблюдаващи зададоха въпроса какво ще стане, когато Европейски Съюз публично се причисли към конвенцията, която българският Конституционен съд към този момент е оповестил за противоконституционна. Над отговора има ембарго – от политици, институции и правните им специалисти. Според юрист Костов обаче фактът, че европейското право и в този момент съдържа анатемосания " джендър ", изнася самия спор на напълно друга повърхност.
Частично присъединение
Малко знае се, че в действителност Европейски Съюз няма да се причисли към конвенцията в нейната целокупност, а единствено отчасти във връзка с две области, които са в границите на неговата подготвеност – бежанското право (правото на леговище и възбраната за връщане - член 60 и 61 от конвенцията) и правосъдното съдействие по наказателни каузи. В този смисъл са и двете решения от май 2017 година на Съвета на Европейски Съюз за сключване единствено в тези две области.
Същевременно, противоречивият за българските управляващи член 4, §3 от конвенцията, който съдържа понятието gender identity, също ще влезе в действие за Европейски Съюз, защото той дава параметрите, при които се ползват всички текстове от конвенцията без каквато и да е дискриминация – било на симптом биологичния пол (sex), на т.нар обществен пол (gender) или пък на визията, която индивидът има за себе си. Лошата популярност остава за страната
На 11 октомври генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд трябваше да дава отговор на въпрос на исландската парламентаристка Роса Бьорк Бриньолфсдотир по какъв начин прави оценка решението на българския Конституционен съд за Истанбулската спогодба в подтекста на тревожната наклонност за нейното дискредитиране в някои страни членки. Ягланд отговори дипломатично, че конституционализмът би трябвало да се почита, в това число и правото на Конституционен съд да се произнесе. " Жалкото е, че в този случай и в някои други страни членки Истанбулската спогодба се изопачава, като се употребява терминът джендър в нея по изцяло неправилен метод ", споделя Ягланд.
На българска почва към този момент тече акция за отдръпване на подписа на България под Истанбулската спогодба от нея, защото решението на Конституционен съд задължавало управляващите да се разграничат от документа. Инициатор на тази акция, в границите на която бе изпратено и писмо до премиера, е Институтът за съвременна политика и създателят му Борислав Цеков, който по едно и също време е и член на правния съвет на президента.
Според Конституционен съд, обаче, да се дава независимо правно значение на визията на индивида за самия него (мъж, жена, интерсексуален и т.н.) опонира на концепцията на конституцията, че човек съществува единствено като мъж или жена в " единение от биологично детерминираното и обществено конструираното ".
" Конвенцията е и първият интернационален контракт, подписан от Република България, който категорично включва признака еднаквост, учредена на пола, в член 4, §3 като съображение за недопускане на дискриминация ", написа в решението на Конституционен съд. А главните опасения на съдиите са, че през конвенцията в българското право ще бъде " внедрено " понятието " еднаквост, учредена на пола ", а оттова - и обвързване за България да сътвори условия " за признание на пол, друг от биологичния, в прорез с конституцията. " Българската конституция не разрешава да съществуват " две паралелни и взаимоизключващи се понятия за пол ", се споделя в решението на съда.
" Джендъризмът " в правото на Европейски Съюз
Понятието gender identity, друго от понятието пол, и сега участва в правото на Европейския съюз, което се ползва наложително на територията на България, разяснява юрист Станислав Костов. Без да прави обстоен обзор, той уточни минимум четири акта от правото на Европейски Съюз, които боравят с понятието " полова еднаквост ", друго от понятието пол.
В Регламент 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета за основаване на финансов инструмент за съдействие за развиване за интервала 2014 - 2020, приложение първо, т. 1, измежду антидискриминационните понятия настрана се загатват sex и gender identity.
В Директива 2013/32 на Екологичен потенциал и на Съвета от 26 юни 2013 година по отношение на общите процедури за даване и лишаване на интернационална протекция – на две места (чл. 11, §3, член 15, §3) " пол " и " полова еднаквост " се загатват настрана.
В Директива 2012/29 на Екологичен потенциал и на Съвета за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушение на три места в съображенията (т. 9, т.17 и т. 56) се прави разграничаване сред пол, полова еднаквост и полово изложение (gender, gender identity or gender expression).
Същото е в Директива 2011/95 по отношение на стандарти за определянето на жители на трети страни или лица без поданство като лица, на които е предоставена интернационална протекция, за единния статут на бежанците и други
Тези актове са признати след присъединението на България към Европейски Съюз и не е известно българската страна да е изразила негативно мнение по тях в Съвета на Европейски Съюз в границите на законодателната процедура.
От това следват минимум два извода. Първо, базисното изказване, върху което Конституционен съд гради своята мотивация против Истанбулската спогодба - че българският юридически ред за пръв път се сблъсква с понятието " еднаквост, учредена на пола ", не е правилно. Второ, какво ще стане с конституцията откакто Европейски Съюз се причисли към Истанбулската спогодба, а Конституционен съд е споделил, че тя е противоконституционна?
В Конституционен съд имат пояснение за какво в решението си напълно подценяват правото на Европейски Съюз - те са сезирани с запитване дали Истанбулската спогодба не опонира на българската конституция. В рамките на тази процедура Конституционен съд не може да прави оценка конвенцията по отношение на различен нормативен акт, показват оттова.
Предимството на европейското право
Правото на Европейски Съюз има преимущество при несъгласие сред него и българското право, в това число и конституцията. По тази причина за всеки български съд поражда задължението да не приложи националната норма, която опонира на правото на Европейски Съюз. Освен това съдилищата са длъжни да поясняват националното право в светлината на правото на Европейски Съюз. Проблемът обаче е, че при положение на несъгласие за страната поражда обвързване да анулира категорично противоречащите на правото на Европейски Съюз национални разпореждания. Интересно би било по какъв начин тъкмо страната ще извърши това си обвързване след присъединението на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба и каква тъкмо смяна ще бъде направена в конституцията, разяснява Станислав Костов.
Всъщност множеството наблюдаващи са наясно, че въпросът няма нищо общо с правото, както и решението на Конституционен съд, тъй като самият спор бе генериран от нападателен политически популизъм. Инициаторът на този водевил - водачът на Вътрешна македонска революционна организация и вицепремиер Красимир Каракачанов, с лекост вкара останалите в клопката, а водещите играчи си измиха ръцете с Конституционен съд. Но пък опитът да се тушира политическият скандал към Истанбулската спогодба, като се прати в Конституционен съд, сътвори нови проблеми, които занапред ще се разпростират.
Станислав Костов подсказва излаз, който обаче отново зависи от същата политическа класа. " Съгласно член 218, §11 от Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) преди сключването на споразуменията за присъединение на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба всяка страна членка може да изиска от Съда на Европейски Съюз да се произнесе с авансово мнение дали планът за съглашение е съчетаем с правото на Европейски Съюз. Такова право да сезират Съд на Европейския съюз с запитване за съгласуемост имат също по този начин и Съветът, Комисията и Европейският парламент. Това е същото пълномощие за прелиминарен надзор, който има нашият Конституционен съд да се произнася за сходството на подписаните от България интернационалните контракти с конституцията преди ратификацията им – процедурата, в границите на която се произнесе за Истанбулската спогодба. Любопитно ми е дали българската страна при тази странна правна рамка ще се възползва от това си право да сезира Съда на Европейски Съюз ", сподели юристът.
Едно е несъмнено - откакто Европейски Съюз се причисли към конвенцията въпросът дали българската страна ще я ратифицира става ненужен. Сключените от съюза съглашения обвързват институциите на съюза и страните членки, гласи член 216, §2 от Договор за функционирането на Европейския съюз.
А политическите активи, насъбрани в тази срамна с операциите си акция, могат да се окажат нетрайни.
© Георги Кожухаров Как решението на Конституционен съд вкара главния закон в спор с европейското право
Сега въпросът е ще се наложи ли смяна на конституцията в интерес на " джендъра " Още по тематиката
Конституционният съд направи " услуга " за политиците от всички цветове
Из особеното мнение на конституционните съдии Румен Ненков и Георги Ангелов към решението за Истанбулската спогодба
27 юли 2018
Как Конституционният съд се изгуби в превода на Истанбулската спогодба
Жените могат да получат отбрана единствено в случай че се разграничат биологично от мъжете, а равенството не значи еднообразно отнасяне
27 юли 2018
Мисия на ПЕС идва поради Истанбулската спогодба, Конституционен съд се произнася за нея на 27 юли
17 юли 2018 Речник
Пол (sex) – анатомични и физиологични измерения на биологичния пол
Джендър (gender) – възприетата от обществото визия за обществената и поведенческа роля на индивида съгласно биологичния му пол
Идентичност, учредена на пола (gender identity) – визията на индивида за самия себе сиПоредното грозно ликвидиране на млада жена и бебето ѝ от мъжа, с който е живеела, още веднъж отприщи тематиката за Истанбулската спогодба и лицемерието на властта. Само три дни по-рано знакови лица от ГЕРБ триумфално внесоха законопроект за промени в Наказателния кодекс, явно писан на коляно, само че с претенциозни претекстове, че това е съответна и всеобхватна наказателно правна рамка за справяне с насилието против дами. Подтекстът, който срамежливо не се загатва - задачите на Истанбулската спогодба против насилието върху дами могат да се реализиран и без нейното одобрение. Само че главният акцент на Истанбулската спогодба не е наказване на насилника, а премахване на изискванията за това характерно принуждение посредством образование на всички равнища – от учебното заведение, през държавната администрация, разнообразни публични групи и общности, жертви и насилници.
Темата, която се заобикаля, обаче, не е за конвенцията всъщност, а за евтините трикове, с които тя бе извадена от дневния ред на обществото с хибридна агитация на налагане на страхове, първичен мачизъм и търсене на пиар. От ГЕРБ се хванаха на клопката на съдружния им сътрудник Каракачанов и на съперника им Нинова, а Борисов в никакъв случай не е имал силата и самочувствието да пази непопулярни дела. В същата обстановка бе изправено и хърватското държавно управление - доста нападателна акция против Истанбулската спогодба, само че то завоюва гласуването в Народното събрание, без да търси съдия.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус ГЕРБ прати неприятната тематика в Конституционния съд (КС) и през юли Конституционен съд разгласи Истанбулската спогодба за противоречаща на конституцията единствено по една единствена причина – поради това, че на едно място тя употребява понятието " еднаквост, учредена на пола " (gender identity). Страшно фразеология, което българската конституция не би понесла.
Как " джендърът " неусетно влезе у нас
Не един, а няколко настоящи нормативни акта на правото на Европейски Съюз боравят с понятието еднаквост, учредена на пола (gender identity), настрана от понятието биологичен пол (sex). Това разяснява пред " Капитал " юрист Станислав Костов, учител по право на Европейски Съюз в СУ. Казано иначе, понятието gender identity към този момент е интегрирано в българското право посредством правото на Европейски Съюз, освен това - то има преимущество над българската конституция. Парадокс, за който институциите мълчат, а юристите колебливо изясняват, че все още няма механизъм за разрешаването му. Правителството отдръпна законопроекта за ратификация на конвенцията и изпусна въздишка на облекчение.
Междувременно в работната група по цивилен права на Съвета на Европейски Съюз се разисква присъединението на съюза към Истанбулската спогодба, което бе оповестено за приоритет на австрийското председателство. Работи се и върху механизма, по който съюзът и страните членки ще си сътрудничат при използването на конвенцията. И още през лятото, след произнасянето на Конституционен съд наблюдаващи зададоха въпроса какво ще стане, когато Европейски Съюз публично се причисли към конвенцията, която българският Конституционен съд към този момент е оповестил за противоконституционна. Над отговора има ембарго – от политици, институции и правните им специалисти. Според юрист Костов обаче фактът, че европейското право и в този момент съдържа анатемосания " джендър ", изнася самия спор на напълно друга повърхност.
Частично присъединение
Малко знае се, че в действителност Европейски Съюз няма да се причисли към конвенцията в нейната целокупност, а единствено отчасти във връзка с две области, които са в границите на неговата подготвеност – бежанското право (правото на леговище и възбраната за връщане - член 60 и 61 от конвенцията) и правосъдното съдействие по наказателни каузи. В този смисъл са и двете решения от май 2017 година на Съвета на Европейски Съюз за сключване единствено в тези две области.
Същевременно, противоречивият за българските управляващи член 4, §3 от конвенцията, който съдържа понятието gender identity, също ще влезе в действие за Европейски Съюз, защото той дава параметрите, при които се ползват всички текстове от конвенцията без каквато и да е дискриминация – било на симптом биологичния пол (sex), на т.нар обществен пол (gender) или пък на визията, която индивидът има за себе си. Лошата популярност остава за страната
На 11 октомври генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд трябваше да дава отговор на въпрос на исландската парламентаристка Роса Бьорк Бриньолфсдотир по какъв начин прави оценка решението на българския Конституционен съд за Истанбулската спогодба в подтекста на тревожната наклонност за нейното дискредитиране в някои страни членки. Ягланд отговори дипломатично, че конституционализмът би трябвало да се почита, в това число и правото на Конституционен съд да се произнесе. " Жалкото е, че в този случай и в някои други страни членки Истанбулската спогодба се изопачава, като се употребява терминът джендър в нея по изцяло неправилен метод ", споделя Ягланд.
На българска почва към този момент тече акция за отдръпване на подписа на България под Истанбулската спогодба от нея, защото решението на Конституционен съд задължавало управляващите да се разграничат от документа. Инициатор на тази акция, в границите на която бе изпратено и писмо до премиера, е Институтът за съвременна политика и създателят му Борислав Цеков, който по едно и също време е и член на правния съвет на президента.
Според Конституционен съд, обаче, да се дава независимо правно значение на визията на индивида за самия него (мъж, жена, интерсексуален и т.н.) опонира на концепцията на конституцията, че човек съществува единствено като мъж или жена в " единение от биологично детерминираното и обществено конструираното ".
" Конвенцията е и първият интернационален контракт, подписан от Република България, който категорично включва признака еднаквост, учредена на пола, в член 4, §3 като съображение за недопускане на дискриминация ", написа в решението на Конституционен съд. А главните опасения на съдиите са, че през конвенцията в българското право ще бъде " внедрено " понятието " еднаквост, учредена на пола ", а оттова - и обвързване за България да сътвори условия " за признание на пол, друг от биологичния, в прорез с конституцията. " Българската конституция не разрешава да съществуват " две паралелни и взаимоизключващи се понятия за пол ", се споделя в решението на съда.
" Джендъризмът " в правото на Европейски Съюз
Понятието gender identity, друго от понятието пол, и сега участва в правото на Европейския съюз, което се ползва наложително на територията на България, разяснява юрист Станислав Костов. Без да прави обстоен обзор, той уточни минимум четири акта от правото на Европейски Съюз, които боравят с понятието " полова еднаквост ", друго от понятието пол.
В Регламент 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета за основаване на финансов инструмент за съдействие за развиване за интервала 2014 - 2020, приложение първо, т. 1, измежду антидискриминационните понятия настрана се загатват sex и gender identity.
В Директива 2013/32 на Екологичен потенциал и на Съвета от 26 юни 2013 година по отношение на общите процедури за даване и лишаване на интернационална протекция – на две места (чл. 11, §3, член 15, §3) " пол " и " полова еднаквост " се загатват настрана.
В Директива 2012/29 на Екологичен потенциал и на Съвета за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушение на три места в съображенията (т. 9, т.17 и т. 56) се прави разграничаване сред пол, полова еднаквост и полово изложение (gender, gender identity or gender expression).
Същото е в Директива 2011/95 по отношение на стандарти за определянето на жители на трети страни или лица без поданство като лица, на които е предоставена интернационална протекция, за единния статут на бежанците и други
Тези актове са признати след присъединението на България към Европейски Съюз и не е известно българската страна да е изразила негативно мнение по тях в Съвета на Европейски Съюз в границите на законодателната процедура.
От това следват минимум два извода. Първо, базисното изказване, върху което Конституционен съд гради своята мотивация против Истанбулската спогодба - че българският юридически ред за пръв път се сблъсква с понятието " еднаквост, учредена на пола ", не е правилно. Второ, какво ще стане с конституцията откакто Европейски Съюз се причисли към Истанбулската спогодба, а Конституционен съд е споделил, че тя е противоконституционна?
В Конституционен съд имат пояснение за какво в решението си напълно подценяват правото на Европейски Съюз - те са сезирани с запитване дали Истанбулската спогодба не опонира на българската конституция. В рамките на тази процедура Конституционен съд не може да прави оценка конвенцията по отношение на различен нормативен акт, показват оттова.
Предимството на европейското право
Правото на Европейски Съюз има преимущество при несъгласие сред него и българското право, в това число и конституцията. По тази причина за всеки български съд поражда задължението да не приложи националната норма, която опонира на правото на Европейски Съюз. Освен това съдилищата са длъжни да поясняват националното право в светлината на правото на Европейски Съюз. Проблемът обаче е, че при положение на несъгласие за страната поражда обвързване да анулира категорично противоречащите на правото на Европейски Съюз национални разпореждания. Интересно би било по какъв начин тъкмо страната ще извърши това си обвързване след присъединението на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба и каква тъкмо смяна ще бъде направена в конституцията, разяснява Станислав Костов.
Всъщност множеството наблюдаващи са наясно, че въпросът няма нищо общо с правото, както и решението на Конституционен съд, тъй като самият спор бе генериран от нападателен политически популизъм. Инициаторът на този водевил - водачът на Вътрешна македонска революционна организация и вицепремиер Красимир Каракачанов, с лекост вкара останалите в клопката, а водещите играчи си измиха ръцете с Конституционен съд. Но пък опитът да се тушира политическият скандал към Истанбулската спогодба, като се прати в Конституционен съд, сътвори нови проблеми, които занапред ще се разпростират.
Станислав Костов подсказва излаз, който обаче отново зависи от същата политическа класа. " Съгласно член 218, §11 от Договора за действието на Европейски Съюз (ДФЕС) преди сключването на споразуменията за присъединение на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба всяка страна членка може да изиска от Съда на Европейски Съюз да се произнесе с авансово мнение дали планът за съглашение е съчетаем с правото на Европейски Съюз. Такова право да сезират Съд на Европейския съюз с запитване за съгласуемост имат също по този начин и Съветът, Комисията и Европейският парламент. Това е същото пълномощие за прелиминарен надзор, който има нашият Конституционен съд да се произнася за сходството на подписаните от България интернационалните контракти с конституцията преди ратификацията им – процедурата, в границите на която се произнесе за Истанбулската спогодба. Любопитно ми е дали българската страна при тази странна правна рамка ще се възползва от това си право да сезира Съда на Европейски Съюз ", сподели юристът.
Едно е несъмнено - откакто Европейски Съюз се причисли към конвенцията въпросът дали българската страна ще я ратифицира става ненужен. Сключените от съюза съглашения обвързват институциите на съюза и страните членки, гласи член 216, §2 от Договор за функционирането на Европейския съюз.
А политическите активи, насъбрани в тази срамна с операциите си акция, могат да се окажат нетрайни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ