На 75-годишна възраст почина един от големите полски поети Адам

На 75-годишна възраст умря един от огромните полски поети Адам Загаевски. Това е станало през вчерашния ден в дома му в Краков, оповестяват полски медии, които цитират издателя му. 

Роден в Лвов, Украйна, през 1945 година, Загаевски е един от най-известните модерни създатели в Полша, притежател на голям брой награди и неведнъж представен като вероятен притежател на Нобелова премия за литература. Приживе той разделяше живота си сред Полша и Съединени американски щати, където преподаваше литература в Чикагския университет и бе прочут като " поета на 11 септември ". 

Авторът получава прозвището си, когато сп. " Ню Йоркър " избира една от поемите му - Try to Praise the Mutilated World - за последната страница на специфичния си брой за атентатите в Съединени американски щати на 11 септември 2001 година Стихотворението " Опитай да възпееш осакатения свят " не е отдадено на това събитие - то е отпечатано за пръв път през 2000 година в полското списание " Зешити литерацке ".

Загаевски е изтъкнат представител на полското литературно придвижване Нова вълна, въодушевено от жестоката принуда от страна на комунистическия режим върху вълната от студентски митинги в Полша през март 1968 г. През 1982 година той се установява в Париж, а в родния Краков се завръща едвам през 2002 година

Носител на редица литературни награди и оценки, измежду които Международната премия за литература " Нойщат ", премия " Принцесата на Астурия ", стипендия от фондация " Гугенхайм ".

Хенрик Возняковски, шеф на известното полско издателство " Знак ", описва Адам Загаевски като образован човек с " тънък " комизъм и " срамежлив " - също като починалата Вислава Шимборска, друга голяма краковска поетеса, която спечели Нобеловата награда за литература през 1996 година

 

ОПИТАЙ ДА ВЪЗПЕЕШ ОСАКАТЕНИЯ СВЯТ

превод: Силвия Борисов

 

Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше първокласните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътешестване,
пред различен имаше единствено солена пустота.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
Ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте единствено двамата
в бялата стая и пердето потръпна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента по какъв начин събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и отново се връща.