Даниела Марчева, кандидат за член на съдебния съвет от БСП: ВСС трябва да реагира при всяка злонамерена медийна кампания
На 7 септември правната комисия ще изслуша 11 членове за идващия състав на Висшия правосъден съвет (ВСС). Кандидатите са 18 като всяка партия има издигнати по минимум две номинации. За първи път изборът ще става с квалифицирано болшинство от 2/3 от депутатите. Петгодишният мандат на настоящия състав на съвета изтича на трети октомври. По закон новият би трябвало да бъде определен месец преди този момент, само че съгласно ръководителя на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов този период е инструктивен.
Останалите единадесет членове от професионалната квота към този момент бяха определени след общи събрания и директно гласоподаване на магистратите. Те дефинираха един следовател, четирима прокурори и шестима съдии да влязат в новия правосъден съвет.
В идващите седмици " Дневник " ще показа 18-те претенденти през техните концепциите и имотните заявления.
Освен съдията от Апелативния профилиран углавен съд Драгомир Кояджиков, съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Диана Хитова, прокурорът от Върховна административна прокуратура Маринела Тотева, съдията от Върховния административен съд (ВАС) Марина Михайлова, друга номинация на Българска социалистическа партия е на съдият от Софийския апелативен съд Даниела Марчева.
Марчева приключва юридическото си обучение в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 1995 година с триумф от държавните изпите - 5.00. Започва кариерата си като специалист в Агенцията за приватизация. До 2002 година работи като юристконсулт. Тогава е и вписана като юрист към Софийската адвокатска гилдия. Между 2003 и 2005 година е част от администрацията на Висшия правосъден съвет. През 2005 година става арбитър в Софийския областен съд, гражданска гилдия. Пет години по-късно е назначена в комерсиалното поделение на Софийския градски съд, а сега е командирована в комерсиалното поделение на Софийския апелативен съд.
Концепцията
В своята идея, арбитър Марчева застъпва тезата, че съществуващата правна рамка не е задоволителна, с цел да разреши на Висш съдебен съвет да реализира действителна промяна на правосъдната власт. " Всички негови пълномощия, написани в член 130а, ал.2 и ал.5 Конституция на Република България, член 16 ал 1, член 30 алинея 2 и ал.5 Закон за съдебната власт, му отреждат ролята на админ, който реализира кадрова активност (назначава, покачва, реалокира, атестира и освобождава от служба магистратите и административните ръководители в органите на правосъдната власт), постанова дисциплинарни санкции, приема бюджета на правосъдната власт, има механически функционалности по въпросите за организацият на активността на съответната система от оргни на правосъдната власт и други. Разширяването на тази рамка е прерогатин на законодателната власт ", написа арбитър Марчева и отбелязва, че правосъдната система се отличава със характерен консерватизъм, който се показва в това, че в правораздавателната активност, главният фактор е този на личността на магистрата.
" В този подтекст ще си разреша да напомня написаното още през 1908 година във вестник Обществена обнова, от съдията във Върховен касационен съд Васил Василев, което самата аз постоянно съм споделяла: " за раздаването на едно положително правораздаване се изисква както надълбоко познване на закона изобщо, изцяло образован човек, така и добросъвестно и храброст, самостоятелност, тъй като е незадоволително последното условия, в случай че съдията не познава добре освен текста на закона, само че и неговия смисъл, идеят,а която се гони с него и правилото, върху който той стои, тъй като единствено тогава законът може вярно да се приложи със случая, който му се дава за позволение. И наобратно: некадърен за разпределяне на правораздаване е съдията, който въпреки и да е богат със познания, само че решенията му не се диктуват от неговата съвест, само че отива при нея или е превзет от аргументи, които му препятстват да работи, защото му приказва неговото разбиране ".
Съдия Марчева обрисува няколко казуса, с които би трябвало да се заеме Висшият правосъден съвет, като прецизира, че това би трябвало да се случи в изискванията на бистрота.
Проблемите са: " отстояване на институционална и самостоятелна самостоятелност на съдиите; натовареността; положителното ръководство на човешкия запас - равномерност и обективност на конкурсите; съответни форми на обучение (чрез Националния институт по правосъдието); критерии за атестиране; ясна и предсказуема дисциплинарна дейност; въпросите за оптималната организация на съдилищата ".
По всеки един от обрисуваните проблеми, Марчева е отбелязала някои бележки:
" Независимостта на магистратите не съставлява форма на безотговорност, безнаказаност, а е гаранция за независимо правораздаване. Твърдо заставам зад убеждението си, образувано и от опита ми през последните години във въззивен съд, че казусът с този тип въздействие (бел.ред - нерегламентираното въздействие при постановяване на правосъдни актове) е относително дребен на фона на проблемите, свързани с минусите на законодателството и изискванията на работа, при които професионаните неточности биват разпознавани като морални ".
Според нея Висш съдебен съвет може да реагира като обезпечи положителни условия за работа и реагира при всяка " демонстрация на злонамерена медийна акция и нечиста сделка с работата и името на един арбитър ".
За нормата на натовареност арбитър Марчева отбелязва, че това не значи " норма на труд в общоприетия смисъл, доколкото разпределението на делата не е лимитирано при постигане на някакъв предел. В този смисъл трудът на съдиите не е нормиран посредством количествени показтели, а също и с оглед сложността на делата ", написа още претендентът на левицата. Марчева признава, че първата крачка направена от сегашния състав на правосъдния съвет - основаването на тази норма за натовареност - въпреки всичко е стъпка в вярната посока, само че същинската работа следва.
Тя показва няколко хрумвания за ефикасното ръководство на потока каузи - нещо, което е в пълномощията на правосъдния съвет.
" Осигуряване на законодателна самодейност на Висш съдебен съвет и предприемане на законодателни промени, посредством които да се реализира от една страна по-равномерно систематизиране на потока каузи във всички съдилища в страната, а от друга - да се облекчи самия правораздавателен развой - (например централизирано систематизиране на делата по заповедните производства, изменение на разпоредбите за подсъдност и подведомственост за избрана категория каузи ". Освен това, съгласно Марчева би трябвало да бъде обезпечена ресурсна обезпеченост, включваща освен " обезпечаване на задоволителен брой съдии, правосъдни чиновници и правосъдни помощници в съответния съд, само че и обезпечаване на съответно съгласно положения труд заплащане ".
Сред концепциите на Марчева са още смяна на правосъдната карта и потребление на опциите на електронното правораздаване.
Според претендентът на Българска социалистическа партия, правосъдният съвет би трябвало да провежда подготовка на съдиите, " което значи, че административният орган следва да обезпечи преди всичко изискванията всеки арбитър да премине през избран брой образование в НИП ".
Имотна декларация
Марчева е заявила апартамент от близо 200 кв. метра в София, закупен през 2009 година на стойност 256 хиляди лв.. Средствата за него са добити от банков заем. Тя е заявила и парцелите на родителите си, които са къща, гараж, два жилището и земи. На името на брачна половинка й има два автомобила, закупени през 2009 година и 2013 година. От продажба на активи татко й Ангел Маринов Родопски има близо 270 хиляди налични лв.. На името на мъжа й има ипотечен заем от над 400 хиляди лв. от Банка ДСК
Всичко, което би трябвало да знаете за:Новият Висш съдебен съвет (13)
Останалите единадесет членове от професионалната квота към този момент бяха определени след общи събрания и директно гласоподаване на магистратите. Те дефинираха един следовател, четирима прокурори и шестима съдии да влязат в новия правосъден съвет.
В идващите седмици " Дневник " ще показа 18-те претенденти през техните концепциите и имотните заявления.
Освен съдията от Апелативния профилиран углавен съд Драгомир Кояджиков, съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Диана Хитова, прокурорът от Върховна административна прокуратура Маринела Тотева, съдията от Върховния административен съд (ВАС) Марина Михайлова, друга номинация на Българска социалистическа партия е на съдият от Софийския апелативен съд Даниела Марчева.
Марчева приключва юридическото си обучение в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 1995 година с триумф от държавните изпите - 5.00. Започва кариерата си като специалист в Агенцията за приватизация. До 2002 година работи като юристконсулт. Тогава е и вписана като юрист към Софийската адвокатска гилдия. Между 2003 и 2005 година е част от администрацията на Висшия правосъден съвет. През 2005 година става арбитър в Софийския областен съд, гражданска гилдия. Пет години по-късно е назначена в комерсиалното поделение на Софийския градски съд, а сега е командирована в комерсиалното поделение на Софийския апелативен съд.
Концепцията
В своята идея, арбитър Марчева застъпва тезата, че съществуващата правна рамка не е задоволителна, с цел да разреши на Висш съдебен съвет да реализира действителна промяна на правосъдната власт. " Всички негови пълномощия, написани в член 130а, ал.2 и ал.5 Конституция на Република България, член 16 ал 1, член 30 алинея 2 и ал.5 Закон за съдебната власт, му отреждат ролята на админ, който реализира кадрова активност (назначава, покачва, реалокира, атестира и освобождава от служба магистратите и административните ръководители в органите на правосъдната власт), постанова дисциплинарни санкции, приема бюджета на правосъдната власт, има механически функционалности по въпросите за организацият на активността на съответната система от оргни на правосъдната власт и други. Разширяването на тази рамка е прерогатин на законодателната власт ", написа арбитър Марчева и отбелязва, че правосъдната система се отличава със характерен консерватизъм, който се показва в това, че в правораздавателната активност, главният фактор е този на личността на магистрата.
" В този подтекст ще си разреша да напомня написаното още през 1908 година във вестник Обществена обнова, от съдията във Върховен касационен съд Васил Василев, което самата аз постоянно съм споделяла: " за раздаването на едно положително правораздаване се изисква както надълбоко познване на закона изобщо, изцяло образован човек, така и добросъвестно и храброст, самостоятелност, тъй като е незадоволително последното условия, в случай че съдията не познава добре освен текста на закона, само че и неговия смисъл, идеят,а която се гони с него и правилото, върху който той стои, тъй като единствено тогава законът може вярно да се приложи със случая, който му се дава за позволение. И наобратно: некадърен за разпределяне на правораздаване е съдията, който въпреки и да е богат със познания, само че решенията му не се диктуват от неговата съвест, само че отива при нея или е превзет от аргументи, които му препятстват да работи, защото му приказва неговото разбиране ".
Съдия Марчева обрисува няколко казуса, с които би трябвало да се заеме Висшият правосъден съвет, като прецизира, че това би трябвало да се случи в изискванията на бистрота.
Проблемите са: " отстояване на институционална и самостоятелна самостоятелност на съдиите; натовареността; положителното ръководство на човешкия запас - равномерност и обективност на конкурсите; съответни форми на обучение (чрез Националния институт по правосъдието); критерии за атестиране; ясна и предсказуема дисциплинарна дейност; въпросите за оптималната организация на съдилищата ".
По всеки един от обрисуваните проблеми, Марчева е отбелязала някои бележки:
" Независимостта на магистратите не съставлява форма на безотговорност, безнаказаност, а е гаранция за независимо правораздаване. Твърдо заставам зад убеждението си, образувано и от опита ми през последните години във въззивен съд, че казусът с този тип въздействие (бел.ред - нерегламентираното въздействие при постановяване на правосъдни актове) е относително дребен на фона на проблемите, свързани с минусите на законодателството и изискванията на работа, при които професионаните неточности биват разпознавани като морални ".
Според нея Висш съдебен съвет може да реагира като обезпечи положителни условия за работа и реагира при всяка " демонстрация на злонамерена медийна акция и нечиста сделка с работата и името на един арбитър ".
За нормата на натовареност арбитър Марчева отбелязва, че това не значи " норма на труд в общоприетия смисъл, доколкото разпределението на делата не е лимитирано при постигане на някакъв предел. В този смисъл трудът на съдиите не е нормиран посредством количествени показтели, а също и с оглед сложността на делата ", написа още претендентът на левицата. Марчева признава, че първата крачка направена от сегашния състав на правосъдния съвет - основаването на тази норма за натовареност - въпреки всичко е стъпка в вярната посока, само че същинската работа следва.
Тя показва няколко хрумвания за ефикасното ръководство на потока каузи - нещо, което е в пълномощията на правосъдния съвет.
" Осигуряване на законодателна самодейност на Висш съдебен съвет и предприемане на законодателни промени, посредством които да се реализира от една страна по-равномерно систематизиране на потока каузи във всички съдилища в страната, а от друга - да се облекчи самия правораздавателен развой - (например централизирано систематизиране на делата по заповедните производства, изменение на разпоредбите за подсъдност и подведомственост за избрана категория каузи ". Освен това, съгласно Марчева би трябвало да бъде обезпечена ресурсна обезпеченост, включваща освен " обезпечаване на задоволителен брой съдии, правосъдни чиновници и правосъдни помощници в съответния съд, само че и обезпечаване на съответно съгласно положения труд заплащане ".
Сред концепциите на Марчева са още смяна на правосъдната карта и потребление на опциите на електронното правораздаване.
Според претендентът на Българска социалистическа партия, правосъдният съвет би трябвало да провежда подготовка на съдиите, " което значи, че административният орган следва да обезпечи преди всичко изискванията всеки арбитър да премине през избран брой образование в НИП ".
Имотна декларация
Марчева е заявила апартамент от близо 200 кв. метра в София, закупен през 2009 година на стойност 256 хиляди лв.. Средствата за него са добити от банков заем. Тя е заявила и парцелите на родителите си, които са къща, гараж, два жилището и земи. На името на брачна половинка й има два автомобила, закупени през 2009 година и 2013 година. От продажба на активи татко й Ангел Маринов Родопски има близо 270 хиляди налични лв.. На името на мъжа й има ипотечен заем от над 400 хиляди лв. от Банка ДСК
Всичко, което би трябвало да знаете за:Новият Висш съдебен съвет (13)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ