На 6 януари православните християни честват един от най-големите християнски

На 6 януари православните християни празнуват един от най-големите християнски празници – Йордановден, или именуван още Богоявление.

Вярва се, че на този ден Йоан Кръстител е покръстил Исус Христос във водите на река Йордан.

Имен ден през днешния ден честват всички, които носят имената Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

Според библейския роман Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, който кръщавал, и го държал по този начин, до момента в който не изповяда всичките си грехове.

Когато Исус Христос пристигнал при него, Йоан му се поклонил и поискал Божият наследник да го кръсти. Исус влезнал във водата и тогава над главата му се появил бял гълъб, а небето се отворило и се чул глас Този е Моят любим Син, в който е Моето снизхождение.

Според някои исторически летописи Йордановден се празнува още през II век, като до IV век празникът се е съединявал с Рождество Христово.

Днешният християнски празник се назовава още Богоявления, тъй като при кръщението си в Йорданските води Исус Христос за първи път се афишира за Божия наследник.

Българските национални поверия настояват, че през нощта против Богоявление небето се отваря и всички молби и стремежи се сбъдват.

Вярва се още, че на този ден водата е най-чиста и има огромна мощ, по тази причина празникът е прочут и като Водици и Водокръщи.

Най-типичният обред на Йордановден е хвърлянето и изваждането на Светия кръст от водата.

На днешния ден се организира празнична църковна работа, при която свещеникът хвърля кръст в река, а група от мъже се пробват да извадят светилото от водата.

Този, който извади кръста от реката, ще бъде здрав през цялата година.

Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат.

Според поверията годината ще бъде плодородна, в случай че на този ден времето бъде изсъхнало и студено.

Йордановден се счита за последния ден от интервала на така наречен мръсни дни, които стартират от деня след Коледа.

За трапезата на Богоявление се подготвя празнична вечеря, която включва пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи и вино.