Вижте какъв е бил светският живот в стария Бургас в зората на XX в.
На 6 февруари 1878 година отрядът на полковник Лермонтов възвестява дълго чаканото избавление на Бургас, което разсънва града за нов живот. Заражда се локална промишленост, построяват се нови заводи, занаятчийски работилници, манифактурни магазини, хранилища за зърнени храни, рибна борса. През новото пристанище, намерено през 1903 година, се изнасят отгледани в Южна България пшеница, плодове, масло, дървен строителен материал, морска сол, а се внасят захар, кафе, чай, желязо, платове...
Малко по малко обитаемото място се трансформира и от нищожно турско населено място се трансформира в многолюден и прелъстителен европейски град. Бързото повишаване на популацията води до поява на нови жилищни квартали, зелени площи, индустриални зони. Улиците се изправят, павират, слагат им се бордюри от зелен айтоски камък. През 1907 година стартира пробутване на тръбопровод, а през 1927 година градът се електрифицира. Важно събитие в по-новата история на Бургас е удължаването на жп линията от София до Бургас през 1889 година, което демонстрира блян той да се развива освен като промишлен, само че и като туристически, съвременен град, написа " Флагман ".
Със своя капацитет и обаяние Бургас печели сърцето освен на предприемчиви българи, само че и на доста чужденци, носители на нови порядки – прогресивни и необременени от предубеждения.
Своя почерк в новата история на морския град оставят няколко забележителни европейци: неподражаемият Рикардо Тоскани – италианският архитект на най-красивите бургаски сгради; Леандър Льоге – френски посланик, консул в морския град след Освобождението, изразител на стила fin de ciecle в обзавеждането на дома, мебелите, облеклото; доктор Нидер – евентуално австриец, първият нещатен доктор в Бургас, практикувал в продължение на 26 години, постоянно без пари, както и французинът доктор Анри Пусет – първият щатен доктор в града, обслужвал първата тукашна болница, който съзнателно изпълнявал своите функционалности, следейки за съблюдаване на непорочност в обитаемото място и определяне на домашни хигиенични привички на разнородното население.
Нека споменем и Жозеф Бонал – забавна персона, съчетаваща обязаностите на консул и търговец, женен за бургазлийка, един от основателите за изграждане на католическата черква в града. Изключително известна и забавна е била градината му с екзотични цветя и дървета, фонтани. Бонал приключва земния си път като бургазлия.
Любопитна страна от образа на Бургас, на прага на новия век, е бързото нахлуване на новите фешън трендове. В привнасянето на европейския дух максимален дял има архитектурата. Липсата на български школувани архитекти постанова да бъдат привлечени австрийски, френски, съветски, италиански, чешки експерти, които със своите творения образуват характерна атмосфера в огромните градове, в това число и тук. Внушителни, монументални здания, точно изпълнени, основават новото самочувствие на свободния българин, утвърждават неговия обществен статус и предимство. Впечатлява благосъстоянието на архитектурни форми, елементи, декоративна декорация.
При господата фракът и рединготът се заменят от по-практични костюми, с папийонка, увенчани с бомбе или шапки от филц, вид „ борселино”
Голяма част от тези хора сами са усетили силата на влияние на архитектурата в огромните градове на Европа и се стараят да я пренесат в личната си среда, въпреки и от време на време, привлечени от ефектното, причудливото като архитектурна форма, да копират облика, постоянно без функционално предопределение и естетическа стойност. Образци на сходна архитектура, създаващи усещане на сценичен фон, са непокътнати при започване на ул. „ Александровска “, по бул. „ Богориди “, ул. „ Филип Кутев “, ул. „ Кирил и Методий “ и други
Материалното замогване на доста от жителите на Бургас и характерният бургаски дух ускоряват устрема към себеизява. Слънчевите летни дни, плажът и Морската градина, сладкарниците, баловете и танците в Офицерския клуб омагьосват всички и бургазлии се стараят да са по модата. Особено и ненадминато е въздействието на киното върху стилните усети. Новите удобни киносалони – откритият през 1912 година кинематограф „ Борислав” в края на ул. „ Фердинандова “; „ Модерен театър”, издигнат в края на 20-те години, и „ Роял” на ул. „ Александровска “ довеждат в Бургас „ великата илюзия”.
Безмълвните чернобели фрагменти карат дамите да мечтаят за прозрачно-бяла кожа и алени устни, а господата – за прилежно пригладени перчеми, фини мустачки и цвят гардения в бутониерата. В идващите няколко десетилетия холивудски звезди като Грета Гарбо, Ерол Флин, Одри Хепбърн стават първите „ фешън икони”, на които мнозина подражават.
В зората на века обаче разноликото бургаско общество е към момента консервативно.
Фотографиите са запечатали сдържани, статични дами и господа, нагласени в най-хубавите си облекла, като за фотография. В дамския контур господства дългата рокля, чиято строга кройка не разрешава да бъде показано съвсем нищо от женското тяло, като се изключи тънката талия. Дамите са компенсирали това, като са украсявали роклята с дантели, пулчета, ширитчета, седефени копчета и буфанени ръкави.
Повече шир въображението имало при шапките – о, те са били луксозни: с необятна външна страна, с обилие от пух, пера и всичко, което разрешава да се реализира характерност и удивление у близките. Очарователен щрих към тоалета е внасяло и чадърчето, чиято цел е била да пази кожата на лицето бяла и да добавя загадъчността на женския взор.
Градската мода е вълнувала мнозина, само че не всички са можели да си разрешат да я следват
Описаният тоалет обаче, с всички фусти и пелерини, е претендирал много старания и време за обличане, изключително корсетът. Той в действителност е подчертавал финеса на талията, само че прекомерната му сбитост постоянно е оставяла дамите без мирис и водела до припадъци, което пък давало опция на господата да се притекат на помощ и да се покажат като кавалери.
В идващите години кройките значително се трансформират. Консервативната визия както на дамския, по този начин и на мъжкия костюм еволюира. Бургаските дами съкратяват дължината на роклите си и към този момент демонстрират тънките си глезени, обувките са вид „ танго” с дребни токчета и каишка начело, шапките понижат размера си и получават тип на „ птичи гнезда”, съвсем без декорация, корсетът става по-малък и по-удобен.
При господата фракът и рединготът, комбинирани наложително с цилиндър, се заменят от по-практични костюми, с папийонка, от време на време с панталон на райе, увенчани с бомбе или шапки от филц, вид „ борселино”. За проява на класа или просто от суетност в ръцете постоянно са се въртели бастунчета или огромни чадъри, наричани „ омбрели”, а от джобовете на жилетките под саката се подавала верижката на часовник.
За да задоволят повишените условия за грациозност и изискан, в града отварят порти голям брой шивашки ателиета, салони за хубост, шапкарници, обущарници и всички се стремят към „ последна мода фасони “.
В рекламен справочник от 1927 година намираме адреса на „ съвременен бръснарски салон „ Вартан Бедросов”, в който има и специфичен дамски отдел за съвременно подкастряне и измиване на косата със специфичен препарат, който я умекчава!”; „ Французките парфюмерийни заводи и тяхната продукция от финни французки парфюми, пудри, натурални масла” също имат своите представители на родна земя, за наслада на кокетните бургазлии. За най-взискателните в Безистена работи „ съвременно шивашко ателие „ Елегант”.
Демонстрацията на публично състояние или просто на нов тоалет по парижка мода става по време на разходките вечер по Булеварда, т.е. по Движението, на блестящите балове на непознатите консули, на офицерите, на другите предприятия или сдружения. На тези елитни събирания поканените са били особено подбрани, със съответни условия към облеклото. На тях постоянно се организирали томболи с благотворителна цел. Класата на тържеството се допълвала от подобаваща музикална стратегия.
Градската мода сигурно е вълнувала мнозина, само че несъмнено, не всички са можели да си разрешат да я следват. Описаният жанр е бил характерен за шефовете на банки, богатите търговци, задграничните консули, инженери, офицери от 24-ти полк и техните съпруги. Почти неподвластни на смяна си оставали облеклата на служащите и риболовците, на слугинчетата от село, за които са присъщи обичайният сукман или други детайли от селското облекло.
Тези представители на бургаското общество обаче също са имали своите празници и занимания, където е ставала обмяна на фешън усещания и усети. Вечеринките включвали съвсем постоянно музикално-поетична стратегия и когато тя приключела, конферансието обявявало: „ А в този момент следва радостната част!” – столовете се прибирали по периферията на салона и започвали танците...
Като пристанищен град, известен като „ Царят на Черното море “, Бургас е един от първите, в които в дрешника на дамите навлиза банският костюм. В началото той наподобява по-скоро на умалена рокличка с крачоли, само че откакто през 20-те години на предишния век Коко Шанел се осмелява да предложи безоблачен тен на краката, банският тоалет доста се трансформира и разкрива от ден на ден от тялото.
Десетилетието след Първата международна война е преломно за нравите на европейците, включително и във връзка с модата. Свободният избор се издига в фетиш, настава ерата на джаза. Жените стават по-разкрепостени, изискват повече права за себе си, а това се отразява и в силуета на тоалетите – те са по-дръзки, деколтетата – предизвикателни, прическата е къса, макиажът акцентира бялото лице, изразителния взор и устните. Бургазлийката не остава настрани от международните трендове, стремейки се към характерност, интелектуално израстване и свободомислие.
Еманципацията, по този начин мечтана при започване на ХХ век, обаче изиграва неприятна смешка на дамите в идващите десетилетия. Безвъзвратно се изгубва загадъчността и нежността, елегантността на дамите, която предизвиквала респект и блян за протекция, няма ги галантните навици и спокойният темп на това време. Време, в което да живееш в Бургас несъмнено е било очарователно и доста забавно.
Малко по малко обитаемото място се трансформира и от нищожно турско населено място се трансформира в многолюден и прелъстителен европейски град. Бързото повишаване на популацията води до поява на нови жилищни квартали, зелени площи, индустриални зони. Улиците се изправят, павират, слагат им се бордюри от зелен айтоски камък. През 1907 година стартира пробутване на тръбопровод, а през 1927 година градът се електрифицира. Важно събитие в по-новата история на Бургас е удължаването на жп линията от София до Бургас през 1889 година, което демонстрира блян той да се развива освен като промишлен, само че и като туристически, съвременен град, написа " Флагман ".
Със своя капацитет и обаяние Бургас печели сърцето освен на предприемчиви българи, само че и на доста чужденци, носители на нови порядки – прогресивни и необременени от предубеждения.
Своя почерк в новата история на морския град оставят няколко забележителни европейци: неподражаемият Рикардо Тоскани – италианският архитект на най-красивите бургаски сгради; Леандър Льоге – френски посланик, консул в морския град след Освобождението, изразител на стила fin de ciecle в обзавеждането на дома, мебелите, облеклото; доктор Нидер – евентуално австриец, първият нещатен доктор в Бургас, практикувал в продължение на 26 години, постоянно без пари, както и французинът доктор Анри Пусет – първият щатен доктор в града, обслужвал първата тукашна болница, който съзнателно изпълнявал своите функционалности, следейки за съблюдаване на непорочност в обитаемото място и определяне на домашни хигиенични привички на разнородното население.
Нека споменем и Жозеф Бонал – забавна персона, съчетаваща обязаностите на консул и търговец, женен за бургазлийка, един от основателите за изграждане на католическата черква в града. Изключително известна и забавна е била градината му с екзотични цветя и дървета, фонтани. Бонал приключва земния си път като бургазлия.
Любопитна страна от образа на Бургас, на прага на новия век, е бързото нахлуване на новите фешън трендове. В привнасянето на европейския дух максимален дял има архитектурата. Липсата на български школувани архитекти постанова да бъдат привлечени австрийски, френски, съветски, италиански, чешки експерти, които със своите творения образуват характерна атмосфера в огромните градове, в това число и тук. Внушителни, монументални здания, точно изпълнени, основават новото самочувствие на свободния българин, утвърждават неговия обществен статус и предимство. Впечатлява благосъстоянието на архитектурни форми, елементи, декоративна декорация.
При господата фракът и рединготът се заменят от по-практични костюми, с папийонка, увенчани с бомбе или шапки от филц, вид „ борселино”
Голяма част от тези хора сами са усетили силата на влияние на архитектурата в огромните градове на Европа и се стараят да я пренесат в личната си среда, въпреки и от време на време, привлечени от ефектното, причудливото като архитектурна форма, да копират облика, постоянно без функционално предопределение и естетическа стойност. Образци на сходна архитектура, създаващи усещане на сценичен фон, са непокътнати при започване на ул. „ Александровска “, по бул. „ Богориди “, ул. „ Филип Кутев “, ул. „ Кирил и Методий “ и други
Материалното замогване на доста от жителите на Бургас и характерният бургаски дух ускоряват устрема към себеизява. Слънчевите летни дни, плажът и Морската градина, сладкарниците, баловете и танците в Офицерския клуб омагьосват всички и бургазлии се стараят да са по модата. Особено и ненадминато е въздействието на киното върху стилните усети. Новите удобни киносалони – откритият през 1912 година кинематограф „ Борислав” в края на ул. „ Фердинандова “; „ Модерен театър”, издигнат в края на 20-те години, и „ Роял” на ул. „ Александровска “ довеждат в Бургас „ великата илюзия”.
Безмълвните чернобели фрагменти карат дамите да мечтаят за прозрачно-бяла кожа и алени устни, а господата – за прилежно пригладени перчеми, фини мустачки и цвят гардения в бутониерата. В идващите няколко десетилетия холивудски звезди като Грета Гарбо, Ерол Флин, Одри Хепбърн стават първите „ фешън икони”, на които мнозина подражават.
В зората на века обаче разноликото бургаско общество е към момента консервативно.
Фотографиите са запечатали сдържани, статични дами и господа, нагласени в най-хубавите си облекла, като за фотография. В дамския контур господства дългата рокля, чиято строга кройка не разрешава да бъде показано съвсем нищо от женското тяло, като се изключи тънката талия. Дамите са компенсирали това, като са украсявали роклята с дантели, пулчета, ширитчета, седефени копчета и буфанени ръкави.
Повече шир въображението имало при шапките – о, те са били луксозни: с необятна външна страна, с обилие от пух, пера и всичко, което разрешава да се реализира характерност и удивление у близките. Очарователен щрих към тоалета е внасяло и чадърчето, чиято цел е била да пази кожата на лицето бяла и да добавя загадъчността на женския взор.
Градската мода е вълнувала мнозина, само че не всички са можели да си разрешат да я следват
Описаният тоалет обаче, с всички фусти и пелерини, е претендирал много старания и време за обличане, изключително корсетът. Той в действителност е подчертавал финеса на талията, само че прекомерната му сбитост постоянно е оставяла дамите без мирис и водела до припадъци, което пък давало опция на господата да се притекат на помощ и да се покажат като кавалери.
В идващите години кройките значително се трансформират. Консервативната визия както на дамския, по този начин и на мъжкия костюм еволюира. Бургаските дами съкратяват дължината на роклите си и към този момент демонстрират тънките си глезени, обувките са вид „ танго” с дребни токчета и каишка начело, шапките понижат размера си и получават тип на „ птичи гнезда”, съвсем без декорация, корсетът става по-малък и по-удобен.
При господата фракът и рединготът, комбинирани наложително с цилиндър, се заменят от по-практични костюми, с папийонка, от време на време с панталон на райе, увенчани с бомбе или шапки от филц, вид „ борселино”. За проява на класа или просто от суетност в ръцете постоянно са се въртели бастунчета или огромни чадъри, наричани „ омбрели”, а от джобовете на жилетките под саката се подавала верижката на часовник.
За да задоволят повишените условия за грациозност и изискан, в града отварят порти голям брой шивашки ателиета, салони за хубост, шапкарници, обущарници и всички се стремят към „ последна мода фасони “.
В рекламен справочник от 1927 година намираме адреса на „ съвременен бръснарски салон „ Вартан Бедросов”, в който има и специфичен дамски отдел за съвременно подкастряне и измиване на косата със специфичен препарат, който я умекчава!”; „ Французките парфюмерийни заводи и тяхната продукция от финни французки парфюми, пудри, натурални масла” също имат своите представители на родна земя, за наслада на кокетните бургазлии. За най-взискателните в Безистена работи „ съвременно шивашко ателие „ Елегант”.
Демонстрацията на публично състояние или просто на нов тоалет по парижка мода става по време на разходките вечер по Булеварда, т.е. по Движението, на блестящите балове на непознатите консули, на офицерите, на другите предприятия или сдружения. На тези елитни събирания поканените са били особено подбрани, със съответни условия към облеклото. На тях постоянно се организирали томболи с благотворителна цел. Класата на тържеството се допълвала от подобаваща музикална стратегия.
Градската мода сигурно е вълнувала мнозина, само че несъмнено, не всички са можели да си разрешат да я следват. Описаният жанр е бил характерен за шефовете на банки, богатите търговци, задграничните консули, инженери, офицери от 24-ти полк и техните съпруги. Почти неподвластни на смяна си оставали облеклата на служащите и риболовците, на слугинчетата от село, за които са присъщи обичайният сукман или други детайли от селското облекло.
Тези представители на бургаското общество обаче също са имали своите празници и занимания, където е ставала обмяна на фешън усещания и усети. Вечеринките включвали съвсем постоянно музикално-поетична стратегия и когато тя приключела, конферансието обявявало: „ А в този момент следва радостната част!” – столовете се прибирали по периферията на салона и започвали танците...
Като пристанищен град, известен като „ Царят на Черното море “, Бургас е един от първите, в които в дрешника на дамите навлиза банският костюм. В началото той наподобява по-скоро на умалена рокличка с крачоли, само че откакто през 20-те години на предишния век Коко Шанел се осмелява да предложи безоблачен тен на краката, банският тоалет доста се трансформира и разкрива от ден на ден от тялото.
Десетилетието след Първата международна война е преломно за нравите на европейците, включително и във връзка с модата. Свободният избор се издига в фетиш, настава ерата на джаза. Жените стават по-разкрепостени, изискват повече права за себе си, а това се отразява и в силуета на тоалетите – те са по-дръзки, деколтетата – предизвикателни, прическата е къса, макиажът акцентира бялото лице, изразителния взор и устните. Бургазлийката не остава настрани от международните трендове, стремейки се към характерност, интелектуално израстване и свободомислие.
Еманципацията, по този начин мечтана при започване на ХХ век, обаче изиграва неприятна смешка на дамите в идващите десетилетия. Безвъзвратно се изгубва загадъчността и нежността, елегантността на дамите, която предизвиквала респект и блян за протекция, няма ги галантните навици и спокойният темп на това време. Време, в което да живееш в Бургас несъмнено е било очарователно и доста забавно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ