Може ли Луната да има проблем с космическите отпадъци?
На 4 март изхвърлен ракетен мотор ще се удари в кратера Херцшпрунг от далечната страна на Луната.
Това е първият боклук на човечеството, за който е известно, че ще доближи лунната повърхнина, написа списание Science.
Първоначално учените смятаха, че ускорителят е част от ракета SpaceX Falcon 9, изстреляна през 2015 година Но в този момент по-вероятната теза е, че той е част от китайската ракета Long March 3C, която избухна през 2014 година
Объркването към произхода на бустера илюстрира какъв брой мъчно е да се проследят галактическите отпадъци наоколо до Луната. Тъй като доста страни и компании се готвят да се насочат към естествения сателит на нашата планета, както и отвън неговата орбита, през идващите години, откривателите се приготвят за задълбочаване на казуса със замърсяването на Луната.
В момента в орбита към Земята има към 23 000 известни галактически парчета с размери от 30 сантиметра или повече, както и над 100 милиона фрагменти с размери 1 милиметър или повече. Космическите сили на Съединени американски щати наблюдават по-големите елементи благодарение на радар, само че единствено до геостационарна орбита на 58 000 километра от Земята.
Луната е на близо 400 000 километра от Земята и за обектите, които минават в границите на 70 000 километра от повърхността ѝ, не се знае доста. Радарите с ниска мощ не могат да доближат до района, а телескопите мъчно разграничават обектите, когато летят толкоз покрай ярката Луна.
Предполага се, че към Луната евентуално се движат до 200 огромни части галактически отпадък, макар че никой не знае сигурно какъв брой са. През идващите пет години броят им може да се усили доста, когато към 50 планувани задачи от Съединените щати, Китай, Русия, други страни и частни компании ще се насочат към лунната повърхнина или нейното орбитално пространство.
Повечето фрагменти, които излизат от земната орбита, изгарят в атмосферата при наново влизане в нея. Но неналичието на атмосфера на Луната значи, че няма такова нещо като наново влизане – обектите просто биха се разрушили на повърхността ѝ.
Лунните удари издигат прахуляк, който е изработен от микроскопични късчета абразивно вулканично стъкло. В ерата на задачите Аполо от 60-те и 70-те години на предишния век подобен прахуляк предизвиква безчет проблеми за транспортните средства, инструментите и екипажите.
Ниската гравитация на Луната значи, че прахът може да пътува на дълго разстояние, даже до отдалечени места за изследване и евентуалните обитаеми бази на Луната в бъдеще.
Сложният гравитационен "танц " сред Земята, Луната и Слънцето прави следенето на лунния галактически отпадък мъчно. Обектите могат да минават по безредни и сложни за прогнозиране траектории, до момента в който бъдат "дърпани " от гравитационните полета на Луната или Земята.
Изследователската лаборатория на военновъздушните сили на Съединени американски щати е отпуснала 7.5 милиона $ на проучвателен екипи, чиято цел е да измислят по-добри способи за следене на лунния галактически отпадък.
Учени от университета в Аризона са построили дребен 61-сантиметров телескоп за търсене на далечни парчета и създават логаритми, които могат да разграничават изкуствените петна, отразявани от предметите на фона на ярката лунна светлина. Задачата обаче е комплицирана, защото прилича опит да се открие дребна светулка до великански прожектор.
Каталогът, който разпознава произхода на всяко парче галактически отпадък, е значим за установяване на отговорността, ако нещо се обърка. Съгласно интернационалното галактическо право, страната, която е изстреляла обект, носи отговорност за всички вреди, нанесени от активността му, даже в случай че той към този момент не е под техен надзор.
Китайската галактическа организация през 2014 година изстреля пробен галактически транспортен съд, който се завъртя към Луната и се върна на Земята, с цел да тества опциите за наново влизане в атмосферата за задачата за връщане на лунна проба Chang’e-5 през 2020 година
Мисията, наречена Chang’e-5-T1, носеше второстепенен потребен товар от научни принадлежности в горния отсек на ракетата Long March, които бяха благосъстоятелност на основаната в Люксембург компания LuxSpace.
През януари тази година астрономът Бил Грей за първи път заяви за обекта, обвързван с Луната, обозначен като WE0913A. Първоначално той я разпознава като ракета SpaceX, изстреляна от климатичната обсерватория на Националната администрация за океани и атмосфера през 2015 година
Но по-нататъшните наблюдения, дружно с данните за местоположението и скоростта от LuxSpace, допускат друг отговор. Сравнявайки детайлности за цвета на обекта с проби от бяла багра, употребявани от разнообразни галактически компании и организации, учените от университета в Аризона стигат до извода, че WE0913A евентуално е част от китайска ракета.
Говорителят на китайското министерство на външните работи Уан Уенбин тази седмица отхвърли обектът да е китайски, като сподели, че ускорителят е изгорен в атмосферата на Земята. Не стана ясно обаче дали Уанг има поради Chang'e-5 или Chang'e-5-T1.
Официалният азбучник на галактическите боклуци може да помогне за изчистването на бъдещите проблеми с галактическия отпадък отвън Земята. Според учените, представени от списание Science, е добра концепция човечеството да стартира да мисли за лунната среда, преди да се стигне до екологичен проблем, изключително на фона на догатките, че в бъдеще на Луната ще има бази, обитаеми с хора.
Това е първият боклук на човечеството, за който е известно, че ще доближи лунната повърхнина, написа списание Science.
Първоначално учените смятаха, че ускорителят е част от ракета SpaceX Falcon 9, изстреляна през 2015 година Но в този момент по-вероятната теза е, че той е част от китайската ракета Long March 3C, която избухна през 2014 година
Объркването към произхода на бустера илюстрира какъв брой мъчно е да се проследят галактическите отпадъци наоколо до Луната. Тъй като доста страни и компании се готвят да се насочат към естествения сателит на нашата планета, както и отвън неговата орбита, през идващите години, откривателите се приготвят за задълбочаване на казуса със замърсяването на Луната.
В момента в орбита към Земята има към 23 000 известни галактически парчета с размери от 30 сантиметра или повече, както и над 100 милиона фрагменти с размери 1 милиметър или повече. Космическите сили на Съединени американски щати наблюдават по-големите елементи благодарение на радар, само че единствено до геостационарна орбита на 58 000 километра от Земята.
Луната е на близо 400 000 километра от Земята и за обектите, които минават в границите на 70 000 километра от повърхността ѝ, не се знае доста. Радарите с ниска мощ не могат да доближат до района, а телескопите мъчно разграничават обектите, когато летят толкоз покрай ярката Луна.
Предполага се, че към Луната евентуално се движат до 200 огромни части галактически отпадък, макар че никой не знае сигурно какъв брой са. През идващите пет години броят им може да се усили доста, когато към 50 планувани задачи от Съединените щати, Китай, Русия, други страни и частни компании ще се насочат към лунната повърхнина или нейното орбитално пространство.
Повечето фрагменти, които излизат от земната орбита, изгарят в атмосферата при наново влизане в нея. Но неналичието на атмосфера на Луната значи, че няма такова нещо като наново влизане – обектите просто биха се разрушили на повърхността ѝ.
Лунните удари издигат прахуляк, който е изработен от микроскопични късчета абразивно вулканично стъкло. В ерата на задачите Аполо от 60-те и 70-те години на предишния век подобен прахуляк предизвиква безчет проблеми за транспортните средства, инструментите и екипажите.
Ниската гравитация на Луната значи, че прахът може да пътува на дълго разстояние, даже до отдалечени места за изследване и евентуалните обитаеми бази на Луната в бъдеще.
Сложният гравитационен "танц " сред Земята, Луната и Слънцето прави следенето на лунния галактически отпадък мъчно. Обектите могат да минават по безредни и сложни за прогнозиране траектории, до момента в който бъдат "дърпани " от гравитационните полета на Луната или Земята.
Изследователската лаборатория на военновъздушните сили на Съединени американски щати е отпуснала 7.5 милиона $ на проучвателен екипи, чиято цел е да измислят по-добри способи за следене на лунния галактически отпадък.
Учени от университета в Аризона са построили дребен 61-сантиметров телескоп за търсене на далечни парчета и създават логаритми, които могат да разграничават изкуствените петна, отразявани от предметите на фона на ярката лунна светлина. Задачата обаче е комплицирана, защото прилича опит да се открие дребна светулка до великански прожектор.
Каталогът, който разпознава произхода на всяко парче галактически отпадък, е значим за установяване на отговорността, ако нещо се обърка. Съгласно интернационалното галактическо право, страната, която е изстреляла обект, носи отговорност за всички вреди, нанесени от активността му, даже в случай че той към този момент не е под техен надзор.
Китайската галактическа организация през 2014 година изстреля пробен галактически транспортен съд, който се завъртя към Луната и се върна на Земята, с цел да тества опциите за наново влизане в атмосферата за задачата за връщане на лунна проба Chang’e-5 през 2020 година
Мисията, наречена Chang’e-5-T1, носеше второстепенен потребен товар от научни принадлежности в горния отсек на ракетата Long March, които бяха благосъстоятелност на основаната в Люксембург компания LuxSpace.
През януари тази година астрономът Бил Грей за първи път заяви за обекта, обвързван с Луната, обозначен като WE0913A. Първоначално той я разпознава като ракета SpaceX, изстреляна от климатичната обсерватория на Националната администрация за океани и атмосфера през 2015 година
Но по-нататъшните наблюдения, дружно с данните за местоположението и скоростта от LuxSpace, допускат друг отговор. Сравнявайки детайлности за цвета на обекта с проби от бяла багра, употребявани от разнообразни галактически компании и организации, учените от университета в Аризона стигат до извода, че WE0913A евентуално е част от китайска ракета.
Говорителят на китайското министерство на външните работи Уан Уенбин тази седмица отхвърли обектът да е китайски, като сподели, че ускорителят е изгорен в атмосферата на Земята. Не стана ясно обаче дали Уанг има поради Chang'e-5 или Chang'e-5-T1.
Официалният азбучник на галактическите боклуци може да помогне за изчистването на бъдещите проблеми с галактическия отпадък отвън Земята. Според учените, представени от списание Science, е добра концепция човечеството да стартира да мисли за лунната среда, преди да се стигне до екологичен проблем, изключително на фона на догатките, че в бъдеще на Луната ще има бази, обитаеми с хора.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ