Мистерията на Мари Селест
На 4 декември 1872, двайсет дни след напускането на Ню Йорк, монотонието в корабния живот на моряците, пътуващи на борда на Дей Грация, било нарушено от преживелица, която те в никакъв случай не не запомнили. Малко откакто направил нормалната си следобедна инспекция, капитан Морхаус съзрял различен транспортен съд на няколко благи разстояние. Платната му били опънати за превъзмогване на северния вятър, само че изглеждал погрешно ръководен. След като мистериозният транспортен съд се доближил, Морхаус почнал да го поздравява, надувайки тръбата си, само че поздравите му били посрещани единствено от тишина.
С концепцията, че има нещо необичайно, той изпратил помощник-капитана си дружно с още двама моряка на кораба да проучат какво е ситуацията. Когато се доближили, те видели името на кораба- Мари Селест. Качвайки се на борда те чули единствено вятъра и океана, който се блъскал в корпуса. Не се виждала жива душа.
Притеснени, че може би корабът потъва, те ревизирали трюма за вода. Макар и да разкрили три и половина фута вода, това не било рисково количество и можело елементарно да бъде изпомпано от помпите, които били в положително положение.
Разглеждайки кораба, мистерията се задълбочила. Навсякъде където погледнели, имали чувството, че хората са напуснали за малко с концепцията след това да се завърнат. Дрехите им, ботушите, парите, самобръсначките, лулите и другите персонални движимости си били на борда. С изключение на проснатото пране, всичко било подредено и сгънато. Корабът имал ресурси с храна за шест месеца и задоволително прясна вода. В каютата на капитана, в която било спано, само че не и разтребено, се виждало, че е имало жена и малко дете.
Задоволени, че няма никой на борда и че корабът не бил в непосредствена заплаха от поглъщане, мъжете се върнали на Дей Грация. Макар да нямали концепция какво се е случило с Мари Селест, очевидно хората просто били изчезнали. Лодките й ги нямало, както и документите на кораба, и навигационните принадлежности. От останалия на борда корабен дневник се схванало, че корабът бил изоставен 10 дни по-рано и в продължение на 500 до 7540 благи се движел на личен ход. Тъй като изглеждало ненужно да търсят изчезналия екипаж, капитан Морхаус и мъжете му решили да върнат кораба в пристанището и да получат полагощото им се заплащане. Така Мари Селест пристигнала в Гибралтар на 13 декември, единствено 12 часа след Дей Грация.
Макар да изглеждало необичайно изцяло здрав транспортен съд без никакви съществени вреди да е обезлюден, изначало никой не се тормозил за екипажа. Всеки бил уверен, че несъмнено той бил качен на преминаващ транспортен съд и с появяването си ще даде обяснение за това какво се е случило. Това в никакъв случай не станало.
С кораба като доказателство било мъчно да се допусна какво се е объркало. Разследванията не спирали и всяка доктрина ставала все по-абсурдна. Отначало заподозрели, че хората на Дей Грация са ублили екипажа на другия транспортен съд, с цел да могат да получат възнаграждението. Това било мъчно доказуемо, а и парите не били кой знае какъв брой доста.
После се предположило, че на кораба е имало протест и ликвидиране, за което свидетелствали кафеникаво-червените петна на палубата и перилата, както и дребен прорез, изработен от секира. На остарял ръждясал меч имало следи от кръв. Корабът пренасял алкохол, а един варел бил развален. Изследователите решили, че това може би е довело до теоритичния протест. От друга страна обаче всичко било подредено, а и най-после се оказало, че следите по палубата не са от кръв.
По-убедителна била теорията, че екипажът е избягъл в припадък на суматоха. Но какво би могло да я аргументи? Някои решили, че корабът е попаднал на подводен риф и хората, помислили, че ще се удавят, решили да изоставен борда. След това вятърът може би се трансформирал и корабът излезнал от рифовете.
По-нататъшните проучвания открили, че ключът към загадката се крие в 1700 варела алкохол и в свободния отвор на някои от тях. Може би алкохолът е изпуснал газ, която някой подушил, или дори може би имало детонация, при която хората решили, че ще се взриви целия кораб. Обхванат от суматоха, екипажът напуснал кораба, оставяйки го на личен ход.
Какво в действителност се е случило? Мнозина настояват, че екипажа в обхванат от Бермудския Триъгълник. Може би в никакъв случай няма да разберем. Историята за Мари Селест остава една от най-големите мистерии, витаещи из моретата.
