Д-р Ваня Йорданова, етнолог: От Игнажден започват родилните мъки на божията майка
На 20 декември почитаме раннохристиянският свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според християнските вярвания от Игнажден са почнали родилните страдания на божията майка, които траяли до раждането на Иисус Христос на Коледа. Това сподели за ФОКУС етнологът в Регионалния исторически музей – Смолян, доктор Ваня Йорданова.
В националната ария се пее: " Замъчи се Божа майка от Игната до Коледа “. В националното схващане заради тази причина Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници. " Дните от него до Коледа са познати като мъченици или Игнашка неделя и се почитат изключително строго от младите булки и бременните дами. Традицията повелява през тези дни те да съблюдават строга възбрана за работа – да не предат, да не тъкат, да не перат, с цел да забременяват и да раждат леко. Празникът е наоколо до зимното слънцестоене и в националната просвета на българите се свързва с раждането на новото слънце. Затова се приема и като начало на новия годишен цикъл и се чества за изобилие и хаир по стока и хора. По тази причина и празничните обреди и магическите практики, които се извършват, целят напълно обезпечаването на здраве, на шанс на дома и фамилията “, разясни доктор Йорданова.
По думите ѝ на доста места в съвсем цяла Източна България против този ден е първата кадена вечеря, само че за Родопите обаче това не е по този начин. " Най-характерен за Игнажден е общобългарския бит Полязване. В селищата, които се намират наоколо до равнинна Тракия, обредността на Игнажден бележи директно връзка с този бит. През този ден стопанките наблюдават какъв човек на първо време ще прекрачи прага на къщите им. Ако той е хаирен, в случай че е добър човек, в случай че е с лек полаз, то годината ще е плодородна и ще се излюпят доста пилета. Стопанката води първия посетител до огнището, подава му машата и го кара да разрови огъня. Гостът назовава трикратно: " Колкото плам в тази къща, толкоз пилета и благодат да има “. За тази си благословия той е черпен с игнатски кравай, особено квалифициран за задачата, с вино и с ракия ", сподели още доктор Ваня Йорданова.
В националната ария се пее: " Замъчи се Божа майка от Игната до Коледа “. В националното схващане заради тази причина Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници. " Дните от него до Коледа са познати като мъченици или Игнашка неделя и се почитат изключително строго от младите булки и бременните дами. Традицията повелява през тези дни те да съблюдават строга възбрана за работа – да не предат, да не тъкат, да не перат, с цел да забременяват и да раждат леко. Празникът е наоколо до зимното слънцестоене и в националната просвета на българите се свързва с раждането на новото слънце. Затова се приема и като начало на новия годишен цикъл и се чества за изобилие и хаир по стока и хора. По тази причина и празничните обреди и магическите практики, които се извършват, целят напълно обезпечаването на здраве, на шанс на дома и фамилията “, разясни доктор Йорданова.
По думите ѝ на доста места в съвсем цяла Източна България против този ден е първата кадена вечеря, само че за Родопите обаче това не е по този начин. " Най-характерен за Игнажден е общобългарския бит Полязване. В селищата, които се намират наоколо до равнинна Тракия, обредността на Игнажден бележи директно връзка с този бит. През този ден стопанките наблюдават какъв човек на първо време ще прекрачи прага на къщите им. Ако той е хаирен, в случай че е добър човек, в случай че е с лек полаз, то годината ще е плодородна и ще се излюпят доста пилета. Стопанката води първия посетител до огнището, подава му машата и го кара да разрови огъня. Гостът назовава трикратно: " Колкото плам в тази къща, толкоз пилета и благодат да има “. За тази си благословия той е черпен с игнатски кравай, особено квалифициран за задачата, с вино и с ракия ", сподели още доктор Ваня Йорданова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ