3 юни 1862 година - Бойното кръщение на Първа българска легия
На 3 юни по остарял жанр (15 юни по нов стил) 1862 година доброволците от Първата българска легия получават бойното си кръщение, като влизат в стълкновение с турския гарнизон в сръбската столица Белград. Създаването на българския въоръжен отряд на сръбска територия се свързва с променилата се конюнктура на Балканския полуостров през 1859-1860 година Тогава връзките сред Белград и Истанбул навлизат в изпълнена напрегнато фаза. Управляващите среди в сръбската столица провеждат солидна антитурска агитация и стартират да се приготвят за военна акция против Османската империя, напомня БНР.
Усложнената интернационална конюнктура на Балканите е ловко преценена от Георги Раковски, който през 1860 година идва в Белград, с цел да стартира реализирането на своите хрумвания за избавление на България от османска власт.
В сръбската столица огромният български родолюбец стартира да издава „ Дунавски лебед “ - първия революционен вестник на нашата емиграция. В Белград Раковски приготвя проект за избавление на българския народ, съгласно който бъдещото въстание в България би трябвало да се съгласува с военна акция на сръбската войска против Османската империя. Известният възрожденец планува в Сърбия да се образува един отряд от 1000 борци за избавление, които след началото на войната сред Сърбия и Османската империя да навлязат на българска територия.
Те би трябвало да преминат по билото на Стара планина и да доближат до остарялата столица Търново, където със съдействието на авансово основан локален комитет да освободят града и да разгласят основаването на свободна българска страна.
През 1862 година Раковски създава правилник на Привременно държавно управление, което съгласно неговите предвиждания би трябвало да оглави цялата акция. Той влиза в договаряния със сръбските публични управляващи и получава разрешение за организирането на доброволчески отряд, който да бъде формиран от наши сънародници. От страниците на вестник „ Дунавски лебед “ изпраща апел към българските родолюбци.
Така напролет на 1862 година в сръбската столица се събират към 600 индивида, които влизат в състава на Първата българска легия. Сред тях са Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо челник, Христо Цонев Бръчков, Васил Друмев, Христо Иванов-Големия, Христо Македонски, Димитър Беровски и други През юни 1862 година напрежението в Белград сред сърби и турци ескалира. На 3 юни (15 юни по нов стил) при една от градските чешми сръбски юноша е погубен от турски бойци.
Това е употребявано като мотив от локалните сърби да стартират гонене на всички турски бойци, които се намират отвън гарнизона си, ситуиран в Белградската цитадела. Въоръжените битки заварват Раковски в разгара на подготовката на въстание за избавление на България, само че той дружно с българските доброволци се включва в сраженията, с цел да помогне на сърбите. В началото сръбските управляващи се пробват да спрат спора и Раковски получава заповед да се отдръпна с бойците си, само че сраженията не престават през цялата нощ, като най-драматични са борбите при Варош капия и Видин капия.
В тях ефективно присъединяване вземат и българските доброволци, показвайки огромна храброст. Георги Раковски и Ильо челник се затварят в сръбска къща, намираща се до Варош капия и оттова стрелят против оттеглящите се турци, а друга група доброволци дружно със сърбите гонят врага до Кале площад. Български строители стартират с брадви и търнокопи да разрушават всеки турски пост.
Сръбските ръководещи и непознатите дипломатически представители поставят старания, вследствие на които боевете са прекъснати на 16 юни.
Българските легионери отиват същия ден при Раковски с плененото вражеско оръжие. Една от трофейните саби те препасват на кръста на своя лидер, който ги поздравява с думите: „ Здравейте младежи “, а те дават отговор с: „ Ура, ура, да живей България и нейните храбри бойци! “
До сутринта на 17 юни обстановката е спокойна, само че турската артилерия от Белградската цитадела стартира да обстрелва града. Стрелбата продължава четири часа и половина, предизвиквайки комплицирана дипломатическа рецесия. В сръбската столица още веднъж избухват сражения, в които се включват и доброволците на Раковски. Според спомените на очевидци, нашият родолюбец предвожда колоната от българи. Те минават край пруското консулство в Белград, където са поздравени от пруския общоприет консул, а по-късно и от сръбски бойци с приветствието: „ Да живей България и българският легион! “ До война сред Сърбия и Османската империя не се стига и по гледище на държавното управление в Белград легията е разпусната.
През 1867 година, когато връзките сред Сърбия и Османската империя още веднъж се утежняват и сръбското държавно управление стартира да се готви за бойни дейности, се основава Втората българска легия. Формирането на двете легии демонстрира на българските възрожденски дейци, че основаването на център, който да управлява придвижването за национално избавление в други страни и обвързването на задачите на нашата национална гражданска война с политиката на другите страни е рисковано. Въпреки това, легиите дават бойно кръщение на огромен брой от бъдещите водачи на националноосвободителното ни придвижване.
Усложнената интернационална конюнктура на Балканите е ловко преценена от Георги Раковски, който през 1860 година идва в Белград, с цел да стартира реализирането на своите хрумвания за избавление на България от османска власт.
В сръбската столица огромният български родолюбец стартира да издава „ Дунавски лебед “ - първия революционен вестник на нашата емиграция. В Белград Раковски приготвя проект за избавление на българския народ, съгласно който бъдещото въстание в България би трябвало да се съгласува с военна акция на сръбската войска против Османската империя. Известният възрожденец планува в Сърбия да се образува един отряд от 1000 борци за избавление, които след началото на войната сред Сърбия и Османската империя да навлязат на българска територия.
Те би трябвало да преминат по билото на Стара планина и да доближат до остарялата столица Търново, където със съдействието на авансово основан локален комитет да освободят града и да разгласят основаването на свободна българска страна.
През 1862 година Раковски създава правилник на Привременно държавно управление, което съгласно неговите предвиждания би трябвало да оглави цялата акция. Той влиза в договаряния със сръбските публични управляващи и получава разрешение за организирането на доброволчески отряд, който да бъде формиран от наши сънародници. От страниците на вестник „ Дунавски лебед “ изпраща апел към българските родолюбци.
Така напролет на 1862 година в сръбската столица се събират към 600 индивида, които влизат в състава на Първата българска легия. Сред тях са Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо челник, Христо Цонев Бръчков, Васил Друмев, Христо Иванов-Големия, Христо Македонски, Димитър Беровски и други През юни 1862 година напрежението в Белград сред сърби и турци ескалира. На 3 юни (15 юни по нов стил) при една от градските чешми сръбски юноша е погубен от турски бойци.
Това е употребявано като мотив от локалните сърби да стартират гонене на всички турски бойци, които се намират отвън гарнизона си, ситуиран в Белградската цитадела. Въоръжените битки заварват Раковски в разгара на подготовката на въстание за избавление на България, само че той дружно с българските доброволци се включва в сраженията, с цел да помогне на сърбите. В началото сръбските управляващи се пробват да спрат спора и Раковски получава заповед да се отдръпна с бойците си, само че сраженията не престават през цялата нощ, като най-драматични са борбите при Варош капия и Видин капия.
В тях ефективно присъединяване вземат и българските доброволци, показвайки огромна храброст. Георги Раковски и Ильо челник се затварят в сръбска къща, намираща се до Варош капия и оттова стрелят против оттеглящите се турци, а друга група доброволци дружно със сърбите гонят врага до Кале площад. Български строители стартират с брадви и търнокопи да разрушават всеки турски пост.
Сръбските ръководещи и непознатите дипломатически представители поставят старания, вследствие на които боевете са прекъснати на 16 юни.
Българските легионери отиват същия ден при Раковски с плененото вражеско оръжие. Една от трофейните саби те препасват на кръста на своя лидер, който ги поздравява с думите: „ Здравейте младежи “, а те дават отговор с: „ Ура, ура, да живей България и нейните храбри бойци! “
До сутринта на 17 юни обстановката е спокойна, само че турската артилерия от Белградската цитадела стартира да обстрелва града. Стрелбата продължава четири часа и половина, предизвиквайки комплицирана дипломатическа рецесия. В сръбската столица още веднъж избухват сражения, в които се включват и доброволците на Раковски. Според спомените на очевидци, нашият родолюбец предвожда колоната от българи. Те минават край пруското консулство в Белград, където са поздравени от пруския общоприет консул, а по-късно и от сръбски бойци с приветствието: „ Да живей България и българският легион! “ До война сред Сърбия и Османската империя не се стига и по гледище на държавното управление в Белград легията е разпусната.
През 1867 година, когато връзките сред Сърбия и Османската империя още веднъж се утежняват и сръбското държавно управление стартира да се готви за бойни дейности, се основава Втората българска легия. Формирането на двете легии демонстрира на българските възрожденски дейци, че основаването на център, който да управлява придвижването за национално избавление в други страни и обвързването на задачите на нашата национална гражданска война с политиката на другите страни е рисковано. Въпреки това, легиите дават бойно кръщение на огромен брой от бъдещите водачи на националноосвободителното ни придвижване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ