Пътят на Йордан Радичков в киното и неговите филмови сценарии
На 29 ноември феновете на творчеството на Йордан Радичков ще могат да преоткрият филмовите сюжети на създателя, трансформирали се във значима част от историята на българското кино.От 18.30 часа в столичното кино " Одеон " ще бъде показан десети том от събраните съчинения на създателя. В книгата са събрани текстовете от неговите първи опити в киното дружно с някои от най-добре познатите истории, заживели и на огромния екран.
Представянето ще бъде съпъствано от безвъзмездна прожекция на кино лентата " Горещо пладне " на режисьора Зако Хеския. За тоlа ще приказва съставителят на събраните съчинения на Йордан Радичков - проф. Инна Пелева.
Сред текстовете читателите ще открият един незнаен на необятната аудитория сюжет, озаглавен " Без име ", който в никакъв случай не е екранизиран. Историята е за ориста на едно подхвърлено дете в столичен жилищен блок.
Заедно с него томът показва и добре познатите сюжети на " Горещо пладне ", " Всички и никой " и " Последно лято ".
Пътят на Йордан Радичков в киното стартира с първите му опити с късометражни ленти. Сред тях се подреждат " Есен ", " Айде да бичиме пънове " и други заглавия, чиито сюжети са изгубени. Според проф. Пелева късометражните филми на Радичков е допустимо в никакъв случай да не са били разписвани, а единствено маркирани и създавани в резултат на диалог сред създателя и режисьорите.
Първият филм по Йордан Радичков, който прави огромно усещане на публикатаq е " Горещо пладне " на Зако Хеския. Той е пълнометражен дебют както за създателя, по този начин и за режисьора. Филмът е един от първите в историята на българското кино, напълно сниман отвън студията на Бояна. С главната линия в сюжета - човещината, която може да спре за момент целия свят в името на едно дете, " Горещо пладне " е видян на филмовия фестивал в Кан през 1965 година и по този начин се трансформира в едно от първите български оферти за влиятелния конгрес. Лентата не печели премия, само че получава доста мнения от рецензията.
След триумфа на " Горещо пладне " от ден на ден режисьори се престрашават да посегнат към текстовете на Йордан Радичков. Както тогава, по този начин и през днешния ден продължава да се обръща внимание на компликацията текстовете на създателя да бъдат екранизирани. Въпреки това българските режисьори одобряват като предизвикването поетичния език и комплицираните истории на създателя, с цел да пресъздадат неговия свят на огромния екран.
© Издателство
Корицата на новото издание.
През 1967 година Бинка Желязкова с оператора Емил Вагенщайн и историята за един баражен балон поемат по пътя, по който ще оставят своята диря в историята на българското кино. " Привързаният балон " се смята за най-важния филм по сюжет на Йордан Радичков и се трансформира в една от емблематичните ленти в българското кино. В него вземат участие едни от най-големите звезди на българското кино и спектакъл, измежду които Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, само че филмът получава едвам няколко прожекции и е неразрешен.
Въпреки това представители на кино разпространители съумяват да го гледат и подписват контракт за прожектирането му на територията на Съединени американски щати и Канада. Българската страна бърза да анулира договорката като поема неустойките по контракта. Цензурата е безапелационна – този филм няма да види бял свят.
След 1989 година " Привързаният балон " заживява своя втори живот и се утвърждава като " огромния филм " по Йордан Радичков. Между диалозите и възбраните обаче неговият сюжет остава вечно загубен - той не участва в нито един държавен списък, нито в персоналния списък на създателя.
Макар балонът да не полетява, след неговото снимане Радичков продължава да се радва на интерес от страна на режисьорите. Христо Христов снима една от най-обичаните от самия артист функции на Григор Вачков във кино лентата " Последно лято ", отдаден на потопеното село на създателя и неговия воин Иван Ефрейторов.
Критиката приема заглавието и го дефинира като: " чудноват, автентичен и мощен български филм, който разрушава напластаняваните предразсъдъци за това, че актуалният живот е лишен от величавия драматизъм на предходните столетия ", " непредвиден филм, експериментиращ нови форми на киноизказа ", " многопластова алегория ".
" Много бих желал след няколко месеца прякорът Митко Бомбата, който го имам от няколко години, да се размени с Ефрейторов, името на героя ми от " Последно лято ", споделя самият Григор Вачков. Именно по време на фотосите на кино лентата се затвърждава и мощното другарство сред артиста и Радичков, който по-късно ще напише и своята пиеса " Лазарица " с концепцията Вачков да изиграе основната роля.
През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. " Всички и никой " е дебютът в киното на театралния режисьор Крикор Азарян. През годините излизат и други опити върху творчеството на Йордан Радичков. В превода на езика на киното се включват още режисьори, които обаче разчитат на своя прочит и вършат опити сами да приспособяват за огромния екран света на Радичков. Така се появяват филмите " Хляб ", " Барутен буквар ", " Веществено доказателство " и " Козелът ", които не носят името на Радичков като сценарист.
Към днешна дата филмите по творчеството на Радичков са считани за класика в българското кино.
Десети том от събраните съчинения на Йордан Радичков ще бъде показан на 29 ноември от 18.30 часа в кино " Одеон " с безвъзмездна прожекция на кино лентата " Горещо пладне " с поддръжката на Българска национална филмотека.
Представянето ще бъде съпъствано от безвъзмездна прожекция на кино лентата " Горещо пладне " на режисьора Зако Хеския. За тоlа ще приказва съставителят на събраните съчинения на Йордан Радичков - проф. Инна Пелева.
Сред текстовете читателите ще открият един незнаен на необятната аудитория сюжет, озаглавен " Без име ", който в никакъв случай не е екранизиран. Историята е за ориста на едно подхвърлено дете в столичен жилищен блок.
Заедно с него томът показва и добре познатите сюжети на " Горещо пладне ", " Всички и никой " и " Последно лято ".
Пътят на Йордан Радичков в киното стартира с първите му опити с късометражни ленти. Сред тях се подреждат " Есен ", " Айде да бичиме пънове " и други заглавия, чиито сюжети са изгубени. Според проф. Пелева късометражните филми на Радичков е допустимо в никакъв случай да не са били разписвани, а единствено маркирани и създавани в резултат на диалог сред създателя и режисьорите.
Първият филм по Йордан Радичков, който прави огромно усещане на публикатаq е " Горещо пладне " на Зако Хеския. Той е пълнометражен дебют както за създателя, по този начин и за режисьора. Филмът е един от първите в историята на българското кино, напълно сниман отвън студията на Бояна. С главната линия в сюжета - човещината, която може да спре за момент целия свят в името на едно дете, " Горещо пладне " е видян на филмовия фестивал в Кан през 1965 година и по този начин се трансформира в едно от първите български оферти за влиятелния конгрес. Лентата не печели премия, само че получава доста мнения от рецензията.
След триумфа на " Горещо пладне " от ден на ден режисьори се престрашават да посегнат към текстовете на Йордан Радичков. Както тогава, по този начин и през днешния ден продължава да се обръща внимание на компликацията текстовете на създателя да бъдат екранизирани. Въпреки това българските режисьори одобряват като предизвикването поетичния език и комплицираните истории на създателя, с цел да пресъздадат неговия свят на огромния екран.
© Издателство
Корицата на новото издание.
През 1967 година Бинка Желязкова с оператора Емил Вагенщайн и историята за един баражен балон поемат по пътя, по който ще оставят своята диря в историята на българското кино. " Привързаният балон " се смята за най-важния филм по сюжет на Йордан Радичков и се трансформира в една от емблематичните ленти в българското кино. В него вземат участие едни от най-големите звезди на българското кино и спектакъл, измежду които Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, само че филмът получава едвам няколко прожекции и е неразрешен.
Въпреки това представители на кино разпространители съумяват да го гледат и подписват контракт за прожектирането му на територията на Съединени американски щати и Канада. Българската страна бърза да анулира договорката като поема неустойките по контракта. Цензурата е безапелационна – този филм няма да види бял свят.
След 1989 година " Привързаният балон " заживява своя втори живот и се утвърждава като " огромния филм " по Йордан Радичков. Между диалозите и възбраните обаче неговият сюжет остава вечно загубен - той не участва в нито един държавен списък, нито в персоналния списък на създателя.
Макар балонът да не полетява, след неговото снимане Радичков продължава да се радва на интерес от страна на режисьорите. Христо Христов снима една от най-обичаните от самия артист функции на Григор Вачков във кино лентата " Последно лято ", отдаден на потопеното село на създателя и неговия воин Иван Ефрейторов.
Критиката приема заглавието и го дефинира като: " чудноват, автентичен и мощен български филм, който разрушава напластаняваните предразсъдъци за това, че актуалният живот е лишен от величавия драматизъм на предходните столетия ", " непредвиден филм, експериментиращ нови форми на киноизказа ", " многопластова алегория ".
" Много бих желал след няколко месеца прякорът Митко Бомбата, който го имам от няколко години, да се размени с Ефрейторов, името на героя ми от " Последно лято ", споделя самият Григор Вачков. Именно по време на фотосите на кино лентата се затвърждава и мощното другарство сред артиста и Радичков, който по-късно ще напише и своята пиеса " Лазарица " с концепцията Вачков да изиграе основната роля.
През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. " Всички и никой " е дебютът в киното на театралния режисьор Крикор Азарян. През годините излизат и други опити върху творчеството на Йордан Радичков. В превода на езика на киното се включват още режисьори, които обаче разчитат на своя прочит и вършат опити сами да приспособяват за огромния екран света на Радичков. Така се появяват филмите " Хляб ", " Барутен буквар ", " Веществено доказателство " и " Козелът ", които не носят името на Радичков като сценарист.
Към днешна дата филмите по творчеството на Радичков са считани за класика в българското кино.
Десети том от събраните съчинения на Йордан Радичков ще бъде показан на 29 ноември от 18.30 часа в кино " Одеон " с безвъзмездна прожекция на кино лентата " Горещо пладне " с поддръжката на Българска национална филмотека.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ