Какво точно видяхме на Видовден
На 28 юни, (денят на фамозния в сръбската митология Видовден), сръбските управляващи на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Рибарци-Олтоманци “ отхвърлиха влизане в Сърбия на двете дами, Лина и Яна Гергови, които са карали в колата си две фотодокументални изложения. Едната е на Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, под наслов „ Българско културно завещание в чужбина: места и практики “ и трябваше същия ден да бъде експонирана в КИЦ „ Босилеград “.
Втората галерия е на КИЦ „ Босилеград “, „ Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917г. “ която единствено преди един месец бе експонирана в Института и е била в колата с желание да я върнат назад в Босилеград. Изложбата съставлява фотоси и документи, които демонстрират закононарушенията на разбойническата чета на Коста Печанац против цивилното население в Босилеград и близките села на 15-16 май 1917г.
Да напомним, че във връзка 100 годишнината от това закононарушение, през 2017 и 2018 година, сръбските управляващи конфискуваха две паметни плочи със същата тема - имената на жертвите, които българските организации желаеха да слагат в центъра на Босилеград с желание да почетат паметта им и по този метод да предизвикват началото на процеса за национално помиряване сред двете страни. По този мотив кметът на Босилеград Владимир Захариев, по подстрекателство на владиката на Вранска епархия Пахомий, отхвърли да посрещне вицепрезидента на Р България Илияна Йотова. Това леко обтегна българо-сръбските връзки, а българските институции затвориха вратите си за Владимир Захариев. Едва след срещата на президентите Вучич и Радев, паметните плочи бяха върнати на КИЦ „ Босилеград “, само че процедурата за тяхното слагане по този начин и не помръдна от началото.
Самата галерия през последните 6 години неколкократно и безпроблемно е минавала границата и е представяна в България, в това число и във фоайето на Народното събрание. Този път е била спряна, снимана е, фотосите са били изпратени някъде, изчакан е отговорът и по-късно на двете дами е връчен отвод за влизане в Сърбия с обяснението, че според член 15, алинея 1, точ. 12 от Закона за чужденците на Република Сърбия, „ съществува целесъобразно подозрение, че престоя няма да бъде употребен за поставената цел “?
Така е избегнато назоваването на същинската причина и обясненията за какво изложбата не се позволява. Просто гранична полиция е отказала влизането на чужденец в Сърбия.
Само няколко дни по-рано, президентът Вучич по сръбската национална телевизия, без всякаква дипломатическа въздържаност, съобщи: " Ако бяхме въвели наказания против Русия, на другия ден щяха да изискат да предадем Косово - да създадем и едното, и другото. А по-късно щяха да ни кажат, че би трябвало да почистим предишното си и да арестуваме още 500 души в Сърбия, с цел да минем през катарзиса и да бъдем част от Обединена Европа. Ако осъществим всичко това, тогава ще ни кажат, че не сме напечатали задоволително учебници на български език и че ще бъде добре да въведем един по-особен акцент в югоизточна Сърбия ".
Двете действия взети дружно, тъкмо отразяват същинската сръбска позиция по повод освен на българското малцинство, само че и на сръбското участие в Европейски Съюз. Значи, никакви наказания против Русия, никакво нормализиране на връзките с Косово, никакво преосмисляне на предишното, никакви учебници и образование на български език. Оттук нататък превеждането и отпечатването на учебниците, нещо, с което кмета на Босилеград Владимир Захариев и подчиненият му ръководител на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия Стефан Стойков, не пропущат да се похвалят при всяка среща с български и европейски представители, просто издиша. И формалните представители на българската страна, би трябвало да го имат поради постоянно когато стане дума за българското малцинство.
Обезпокоителното е, че двайсет и пет години след откриването на КИЦ-овете в Босилеград и Цариброд по времето на Милошевич, през днешния ден президентът Вучич стяга примката и дори косвено си призна в София, че КИЦ „ Босилеград “ се подслушва. На фона на това, на което са подложени българите, българските сдружения и клубове в Македония, отводът за влизане в Сърбия на дамите от Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, може да се пояснява и като сигнален сигнал към КИЦ „ Босилеград “.
Разбира се, КИЦ „ Босилеград “ незабавно осведоми Посолството на Република България в Белград и Генералното консулство на Република България в Ниш, за протичащото се с изложбите. Но даже и да последва някаква реакция от София или Брюксел, това с нищо няма да промени сръбското държание към българското малцинство. За това дори не е нужно да слушаме разнопосочните послания на Вучич. Фактът, че българското малцинство единствено за последните 10 години е намаляло от 18 543 през 2011г., на 12 918 души в края на 2022г., задоволително безапелационно приказва за същинските цели и планове на сръбската политика към българите в Западните околности – сърбизация и сдържане на всевъзможни опити за запазване на неговата национална и културна еднаквост. /БГНЕС
………………………………………………
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград ". Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
