На 28 август 2018 г. се навършиха 75 години от

На 28 август 2018 година се навършиха 75 години от гибелта на цар Борис III. Управлението му протича в най-сложните и тежки години от историята на Третото българско царство. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 година Сватбата му с италианската принцеса Джована (Йоанна) Савойска през есента на 1930-а е една от най-коментираните сватби по това време. Борис и Йоанна са и измежду най-харесваните монархически двойки в Европа. През всичките години до кончината на Борис тя участва до него дискретно и ненатрапчиво. Без звук и световна показност се отдава на благотворителна активност. През 1946 година по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България. Мнозина и през днешния ден си спомнят с положително за Йоанна и не престават да я назовават Царицата на милосърдието.

 Единствената обич в живота на Джована Савойска - четвъртото, предпоследно дете на италианския крал Виктор Емануил III и брачната половинка му Елена, е Борис III. Историята й с българския цар е заразителна, а ориста и на двамата продължава да вълнува към този момент няколко десетилетия. Животът на дамата с внимателно тясно лице и одухотворени зелено-кафяви очи е изпълнен с превратности, трагични и щастливи моменти. Българите същински обикват своята кралица Йоанна и в сърцата им остава като Царицата на милосърдието. Още от дребна тя е научена да се грижи за бедните и болните. Както написа в спомените си по-късно, майка й Елена постоянно е повтаряла на децата си: „ Както смятате за обикновено да ядете и спите, по този начин би трябвало да приемете като нещо естествено непрекъснато да вършиме добрини! “

 Джована Елизабета Антония Романа Мария, принцеса Савойска е родена на 13 ноември 1907 година в двореца Квиринале в Рим (днес там е резиденцията на италианския президент), а в жилите й тече и славянска кръв. Тя идва от фамилията на нейната майка Елена, която е родена като принцеса Петрович-Негош, щерка на черногорския княз Никола I (през 1910 година той се афишира за крал на Черна гора).

 „ Джо “, както я назовават у дома, наподобява на татко си, светлокестенява, нежна, с бяло лице, фини черти и остроумен взор. Майка й Елена споделя, че тя е най-любвеобилна от всичките й пет деца (Йоланда, Мафалда, престолонаследника Умберто, Джована и Мария). Четири момента белязват ориста на Йоанна Българска: болестта от тиф, когато е 16-годишна, сватбата с Борис III, неговата ранна гибел и екстрадицията на фамилията й от България през 1946 година, когато на власт идват комунистите.

 Последната царска женитба в българската монархия - на цар Борис III и италианската принцеса Джована Савойска, провокира огромна еуфория преди 83 години. Бракосъчетанието им припомня приказка освен поради обилните тържества, само че и поради обстоятелството, че - извънредно за времето си - двамата подписват брак, водени от мощна обич. Най-трудният миг е да се получи позволение от църквата - Борис е православен, а Йоанна - католичка. Изборът на мястото за женитба в Италия е на принцеса Йоанна. Тя е влюбена в природата и хубостта на Умбрия. Освен това има прекомерно персонален миг в решението й. През септември 1923 година Йоанна е в заплаха заради заболяване от тиф. Когато животът й съвсем угасва, тя произнася молитва за помощ пред св. Франциск, настойник на Асизи. Убедена е, че дължи изцелението си на светеца.

Юлия Вревская - ангелът на милосърдието

 И през 1924 година тя идва за първи път в дребното умбрийско градче, придружавана от майка си кралица Елена и сестра си Мафалда на поклонение, с цел да благодари на св. Франциск за оздравяването си. „ Бях уверена, че не бих могла да се омъжа другаде с изключение на в Асизи “, ще напише по-късно Йоанна в записките си.

 За първи път Йоанна и Борис се срещат на 25 септември 1927 година Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре покрай Пиза от родителите й - крал Виктор Емануил и кралица Елена. Придружава го и по-малкият му брат принц Кирил, който е дружно с него в Италия. Принцеса Йоанна не остава безразлична към елегантния младеж, а родителите й правят оценка Борис като незабравим мъж. Вестниците, осведомени за този обяд, към този момент предсказват сантиментална връзка сред българския цар и италианската принцеса. Срещата минава в по-освободен от протокола звук. Интересът на Борис към слънчевата Йоанна се ускорява. Италианската принцеса е с възприятие за комизъм, свободно разисква всемирски тематики. Образованието й е солидно - литература, история, латински, изкуство. Освен това приказва френски и британски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармониум.

 За бъдещия си брачен партньор кралица Йоанна написа в своите мемоари: „ Първото ми усещане беше удобно. Бях на 20 години. Интересуваха ме хора със сериозен и балансиран тип, какъвто беше Борис... Беше на 33 години, облечен в цивилни облекла от мрачен плат, както му беше табиет. “ Следващата среща на бъдещите съпрузи е едвам през януари 1930 година На тази втора среща Борис и Йоанна са в дома на нейната обичана сестра Мафалда и той изговаря персонално предлагането за сватба. Отговорът е „ да “. В този двугодишен интервал са текли голям брой диалози и разногласия допустима ли е женитбата сред католичка и източноправославен, като в полемиките са забъркани както Ватиканът, по този начин и италианското и българското държавно управление, даже и непознати дипломатически представители.

 На помощ идва апостолическият визитатор в България архиепископ Анджело Ронкали. Съгласно разпорежданията на римското канонично право цар Борис би трябвало да даде документално единодушие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици. Първоначалното мнение на Българската православна черква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а девойките - католици. По-късно Светият синод се съгласява единствено престолонаследникът да бъде православен. Отчаян от всичко това, царят подрежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да прекрати подготовката на женитбата. Дори в прочувствен изблик декларира, че е подготвен да остане ерген, в случай че не се ожени за принцеса Джована. От своя страна, заявява и готовността си да се отдръпна в манастир, в случай че няма позволение. Тя насочва две писма до папата.

Яна Язова - „ Черното отровно цвете “ на българската литература

 В началото на септември 1930 година най-сетне Борис още веднъж идва в Сан Росоре. Той носи радостната новина, че е съумял да получи благословията на главата на Св. синод, митрополит Неофит, и на Софийския митрополит Стефан. А и Ватиканът най-сетне дава благословия за венчавката. Борис се връща в София за уточняване на последни детайлности. Сагата „ царска женитба “ е към финала си. Официалният отговор на италианското кралско семейство по оповестяване на годежа се получава на 4 октомври 1930 година

 На 25 октомври 1930 - деня на сватбата, в Асизи, идват държавни мъже и цветът на европейските монархически династии, а улиците безусловно са задръстени от хиляди хора, които желаят да зърнат младоженците. Това наложило общината да разшири гарата с няколко коловоза, с цел да може да посрещне всички влакови композиции. Заради царската женитба учебните заведения в Асизи са затворени за 10 дни. Наложило се кметът да пусне спомагателна телефонна линия, с цел да може всички задгранични публицисти, пристигнали да отразят събитието, да изпълнят отговорностите си.

 Йоанна впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна експлицитна молба дамите носят рокли без деколтета, с дълги ръкави и бял воал, а прическите им са без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, към който принадлежат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, която гостите са получили. Самата Йоанна е с рокля от тънко бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с покривало от старинна дантела и дребен букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на военачалник от Българската войска, на гърдите му свети орденът „ Св. св. Кирил и Методий “. Сабята му е със златен ефес.

Баща му цар Фердинанд идва с трен - тогава той е на 69 година и има внушителна външност и държание. 135 репортери от цяла Европа обкръжават катедралата, носеща името на светеца на бедните „ Св. Франциск “. На площада се чуват крясъци „ Да живее царицата! Да живее цар Борис! Да живее България! “.

В общината на градчето Борис и Йоанна подписват цивилен сватбен акт. Свидетели са тогавашният министър председател Бенито Мусолини, в качеството си на държавен нотариус, и Андрей Ляпчев, министър-председател на България. Външният тип на Дучето внезапно контрастира с блясъка от лампази и генералски униформи, диаманти и публични рокли на дамите, си спомня след години кралица Йоанна. След сватбата американският журналист Маркъм ще напише: „ Едно от най-хубавите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за кралица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа. “

 След Асизи цар Борис и Джована се насочат за България. На пристанището в Бриндизи двойката е изпратена от 60 000 души и се качва на най-луксозния български пътнически лайнер „ Цар Фердинанд I “. На 30 октомври корабът дебаркира на пристанището в Бургас и Сливенският митрополит Иларион подарява царицата с православна икона на Спасителя, с която тя не се разделя до деня на кончината си. Борис и Джована се качват на специфичен царски трен, с който се насочат за София. Младото царско семейство влиза в столицата пред очите на събралото се многохилядно голям брой през особено издигната триумфална арка на Лъвов мост. Следва православна сватбена гала в софийската катедрала „ Св. Александър Невски “. В този заветен миг Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска. Наред с небесните й покровители св. Антонио от Падуа и св. Франциск, над нея бди и българският настойник св. Йоан Рилски Чудотворец.

Света Дева Мария - една жена с невероятната орис да роди Сина Божи

 Младата българска кралица непрекъснато поставя грижи за болните и страдащите, като демонстрира своята лоялност и обич. През 1932 година изплаща от банкера Атанас Буров 22 дка земя, намираща се в покрайнините на града. На това място стартира грандиозният градеж на първата издигната по европейски стандарти болница. Сградата е приключена през 1935 година, а освещаването е на идната година. Разходите по постройката, вътрешното й обзавеждане и профилирано съоръжение са персонално подаяние на царицата. През 1938 година тя дооформя благотворителния акт, като подарява болничното заведение. В годините на комунистическия режим болничното заведение е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 година възвръща името на своя патрон „ Царица Йоанна “.

Смъртта на цар Борис III

 Това е най-трудният и преломен миг в живота на кралица Йоанна. Той се случва ненадейно, и то когато монархът е единствено на 49 години. По стичане на събитията Борис III е един от най-често срещалите се европейски държавни глави с Адолф Хитлер. На 9 август Бекерле, немският пълномощен министър в България, е признат от царя и е уговорено тръгване при фюрера за петък, 13 август. След срещата Борис споделя на секретаря си Станислав Балан: „ Върбан (един от прякорите, с които царят назовава Хитлер) ще изпрати самолета си да ни вземе. “ След час време упорства заминаването да бъде анулирано с обяснението: „ В петък, тринадесето число, не пътувам. Моля ви да съобщите това на Бекерле... “

 Самолетът вид „ Кондор “ го чака и отлита от летище „ Враждебна “ в събота на 14-и, в кабината е персоналният водач на фюрера полк. Баур. От срещата с Хитлер той се завръща на другия ден - неделя, смутен. И вместо да отиде да види децата - дъщерята Мария Луиза и сина Симеон, както нормално прави след завръщане от чужбина, той се насочва незабавно при министър-председателя Богдан Филов. Йоанна чака с терзание да научи вести от брачна половинка си. Чак на другия ден той отива при фамилията си във „ Врана “ - слънчевата заран е една от последните, които четиримата прекарват дружно. В идващите няколко дни царят постоянно изпада в тежко положение, стяга го сърцето. „ Мисля, че пострадвам от ангина пекторис “, споделя той на брат си принц Кирил.

Млади български художници - Василия Стоилова

 На 28 август, деня, когато православната черква празнува по остарял жанр празника Успение на Пресвета Богородица, тъкмо в 16.22 ч. цар Борис III издъхва. След като минава първичният потрес, царицата подрежда децата да бъдат доведени от „ Царска Бистрица “ във „ Врана “. Йоанна ги чака в черно пред входа на двореца. Прегръща ги с усмивка, като че ли нищо не е станало и ги завежда в черквата, където е тялото на татко им. „ Молихме се. Офицери, адютанти, бойци всички плачеха, като се изключи мама. Никога не сме я виждали да плаче. Нейните безредици постоянно оставаха скрити за нас. Крепеше я една велика религия! “ - споделя доста години по-късно щерка й княгиня Мария Луиза.

 Веднага след кончината на цар Борис се популяризира слухът, че е токсичен. За това загатват и пристигналите немски доктори, които оферират да бъде направена аутопсия. Първоначално Йоанна не е съгласна. За да бъдат избегнати неуместни спекулации, княз Кирил упорства и тя се съгласява да бъде осъществена аутопсия най-малко на сърцето. „ Изглежда това е било направено и е било доказано мнението, че гибелта е породена от коронарна тромбоза, без обаче да се изключва опцията за отравяне. Кому е била преференциална тази гибел? Имайки поради какво се случи малко по-късно в България, била ли е по-изгодна за руснаците, в сравнение с за германците? “, споделя по този мотив след години Симеон Сакскобургготски. И царицата също приказва с надълбоко разбиране: „ Моят брачен партньор не умря от естествена гибел. Неговият край по един или различен метод беше незаконно провокиран. “

 От края на същата година 1943-а над небето на София все по-често прелитат англо-американски самолети. На 10 януари 1944 година столицата е неколкократно бомбардирана от въздушните замъци на съдружниците. Разрушенията са пагубни. Унищожени са жилищни здания, лечебни заведения, църкви. В спомените си министър-председателят Константин Муравиев написа: „ Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи геройство - царицата. “ Йоанна без боязън обикаля доста от най-пострадалите места, намира се с потърпевшите, посещава ги в лечебните заведения. Още в първите години, откакто идва в България, тя се заема със отговорностите си към Българския червен кръст и учебното заведение за милосърдни сестри, чийто патронаж приема. В края на всяка образователна годиналично връчва дипломите на всяка от сестрите.

 След преврата на 9 септември 1944 година обстановката за царското семейство става тежка. Още същата нощ са отстранени и задържани регентите на малолетния цар, стартират репресии в ситуацията на боязън и гонения. Царицата е подложена на непрекъснат напън, прислугата незабавно е сменена. Новосформираната национална милиция неведнъж прави обиски в двореца. Съществува действителна заплаха царското семейство да стане жертва на случай. Въпреки това Йоанна пътува из България без защита и споделя: „ Аз съм кралица и моята отбрана е българският народ. “

Изворът на белоногата

 След извършения на 8 септември 1946 година референдум „ за унищожаване на монархията “ царицата майка, малолетният цар и сестра му напущат рамките на родината и се насочат по нелекия път на изгнанието - първо в Египет, а по-късно в Испания. След венчавката на Симеон II с доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела през 1962 година тя взема решение да се отдръпна. Избира Ещорил, Потугалия. През 1993 година Йоанна се завръща за първи път в България след 47 години заточение, с нея са щерка й Мария Луиза със брачна половинка си Бронислав Хробок. Посрещната е от стотици хиляди българи, които скандират името й и това на Симеон. Треперейки и подкрепяна от околните си, на 28 август, когато се навършват 50 години от гибелта на цар Борис III, тя се покланя пред гроба му в Рилския манастир. Отвън има над 50 000 души...

 Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада - в църквата „ Св. Франциск “ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден е обичала България и постоянно я е наричала „ моята втора татковина “. 

Инфо: www.epicenter.bg