Просвещението
На 26 април 1986 година в 01:23:49ч в атомната електроцентрала в Чернобил се чува детонация. Милиони жертви, непоправими вреди на живи същества в радиус от няколко десетки километра към детонацията. След детонацията Съюз на съветските социалистически републики искаше да се скрие от популацията и пресата, за повредата, която се случи, само че това не се получи. Тогава всички даже и отвън Съветския съюз ознават за повредата и за бедствието в Чернобил и следствията от него.
Чернобил преди детонацията
Чернобилската атомна електроцентрала, наречена на В. И. Ленин, стартира да се строи през 1970 година. Тогава наоколо е повдигнат и град Припят. След стартирането на първия реактор през 1977 година популацията на Чернобил възлиза на 14 000 поданици.
Съществуващите транспортни връзки – пътна, железопътна и речна, трансфораха града в обещаващ районен център. Самото оборудване трябваше да стане най-голямата атомна електроцентрала в света. Той трябваше да построи 12 реактора, всеки с мощ 1000 MW. Планът обаче не се реализира.
Аварията в Чернобил
Взривът в атомната електроцентрала в Чернобил се случва в 4-ти енергоблок на 26 април 1986 година През нощта експертите провеждали опит за премерване на инерционното въртене на турбогенератор. Прегряването на горивото предизвика разрушаването на ядрото на реактора. В същото време се оказва, че реакторът не е оборудван вярно. Автоматизацията не дава отговор на софтуерните условия и това води до затруднено ръководство в контролната станцията. Никой даже не знаеше за неуспехите по време на опита.
Реакторът по принцип не е трябвало да работи същата вечер. Но прекъсването му беше отсрочено за 9 часа по-късно, по отношение на идния празник на 1 май. Тогава е било належащо електричество за довеждане докрай на индустриалния проект. Спирането на реактора беше задача на друга промяна, която не е била готова за това.
Експлозията гръмва в 1:24 локално време. Проучванията демонстрират, че системите за сигурност просто са били деактивирани даже преди първата детонация.
Радиоактивната пара дружно с водорода унищожават капака на реактора с тегло 1200 тона, а по-късно и покрива на станцията. И в случай че някои откриватели приписват първата детонация като химическа детонация, то втората несъмнено е нуклеарна, с рандеман 0,3 килотона. Веднага след повредата другите реактори са били изключени, а електроцентралата минава в спешен режим от под земята бункер.
Очевидци описват в показанията си: първата детонация е последвана от червен пламък, а втората – от наследник.
Евакуация от засегнатата зона
Експлозиите, зародили в атомна електроцентрала, доведоха до съществени превишения на нормите за равнище на радиация – над хиляда пъти над допустимото. Но население от 50 хиляди души е било осведомено за опасността от замърсяване едвам на идващия ден. Никога това население на гр. Припят не е било снабдено с йодни таблетки, които биха могли да намалят равнището на радиация в организма. Евакуацията стартира на 27 април 1986 година в 14:00 часа. Беше разрешено да взема със себе си единствено най-необходимото. Забранено им беше да се вземат да вземем за пример домашни животни, защото вълната им може да бъде наситена с радиоактивен прахуляк. Властите дадоха обещание, че жителите могат да се върнат вкъщи след няколко дни, само че всичко се оказва неистина.
За да се избегне разпространяването на радиоактивно замърсяване, на специфични екипи беше предоставена задача да отстранен всички животни в засегнатата зона. На 5 май завършва евакуацията от засегнатата зона (радиус от 30 км от Чернобил).
Жертви на злополуката в Чернобил
Радиоактивните излъчвания от детонацията в атомната електроцентрала в Чернобил доближиха височина от един и половина километра. Вятър, който духаше от югоизток, популяризира радиоактивният облак чак до териториите на скандинавските страни, след което се върна назад във въздушната зона над Украйна. Вторият нечист облак отплува през Полша до Чехословакия, по-късно до Австрия. Изчисти се в Алпите и се върна в Полша. Заразените облаци по един или различен метод обиколиха целия свят.
Броят на жертвите варира – съгласно публични данни бедствието е лишило към 600 000 човешки живота.
Всички жертви могат да бъдат разграничени в няколко категории. Така спасителите (спасители, бойци, които правили работа по разчистване от нездравословни излъчвания, пожарникари и чиновници на реда) съставлявали група от 200-240 хиляди души. Около 120 хиляди души са засегнатите поданици на околните чернобилски региони. Други 220 хиляди души са измежду тези, които по-късно се изтеглят от нечисти региони.
Общият брой на жертвите наранени от радиоактивният облак е близо 10 милиона души, от които едвам 3,2 в Украйна.
Кой беше отговорен за детонацията
Случаят с детонация в атомна електроцентрала беше публично завършен. Разследването стигна до заключението, че личният състав на централата не съблюдава нужните правила за сигурност. Директорите на електроцентралата Брюханов и основният инженер Фомин бяха наказани на 10 години затвор. Зам.-главният инженер Дятлов беше наказан на 5 години. Шефът на реакторния завод Коваленко, Рогожкин – шеф промяна на електроцентралата и държавният контрольор Лаушкин също бяха осъдени.
Какво се случва след повредата?
До ден сегашен към 5 милиона души живеят в нечистият регион. Самата зона за в Чернобил се охранява от чиновници на реда. Напоследък се трансформира в фешън туристическа атракция, основно от Украинци. Всяка година има повече от 50 000 души гости.
Източник: altapress.ru;.com
Тайни и Загадки