На 23 март българската православна църква почита паметта на светците

На 23 март българската православна черква уважава паметта на светците Лидия и Лука Одрински. На днешния ден имен ден честват хората, които носят имената Лука и Лидия.

Света Лидия е първата християнка на европейския континент. Тя е била измежду доближените сподвижници на деятел Павел и даже го е приютявала да живее в дома ѝ по време на гоненията против християните.

Цялото семейство на Лидия приема християнската религия, а самата светица става бранител на религията.

Лидия е била заможна жена, която се занимавала с търговия на пурпур, който се намирал доста мъчно в интервала на ранното християнство. За малко време в дома ѝ са се приютявали и апостолите Лука и Силас.

Светицата се възприема като настойничка на художниците.

На днешния ден се уважава и паметта на Свети великомъченик Лука, роден в Одрин. Още като напълно дребен майката на светеца го оставила на богат търговец, който отгледал момчето.

По време на едно пътешестване до Цариград Лука се сбил е едно турче. Тогава ядосаните турци го хванали и предиздвикали дребното момче да се откаже от християнската си религия и да одобри исляма.

Лука отказал да се помохамеданчи, а турците вързали ръцете му и принудително го обрязали.

Момчето съумяло да избяга от турците, само че не след дълго се разболял тежко и от смъртен боязън извикало при себе си свещеник, който го посъветвал да замине за манастир в Атон, където да потърси смирение.

След като излекуван, Лука извършил рекомендацията на християнския свещеник и постъпил в Иверския атонски манастир, където укрепил християнската си религия.

След като напуснал манастира, момчето отишло при арбитър, където разказало по какъв начин бил обрязан принудително от турците, само че той е твърдо решен да отстоява религията си.

Ядосаните мюсюлмани оковали в пандиза Лука и откакто не съумели да го накарат да се потурчи, го обесили на 23 март 1802 година.

Тялото на 16-годишното момче останало на бесилката 3 дни, след което турците хвърлили натрупа на Лука в морето, тъй като от него почнало да се носи неизмеримо благовоние.