Торинската плащеница
Много обстоятелства към живота, гибелта и възкръсването на Исус Христос са обгърнати в тайнственост. Такъв е казусът с плащеницата от Торино, за която поклонниците имат вяра, че с нея е било завито тялото на Божият наследник и по следите върху нея се счита, че тя е фотографска фотография на момента на чудото на възкресението му, въпреки че има прекалено много противоречиви моменти към тази светиня. Ето обстоятелствата към плащеницата.
Историята на Торинската плащеница
Първите исторически сведения за една от най-значителните християнски реликви са от 13-ти и 14-ти век и идват от Франция. Тогава в Троа, Франция, се появява плащаница, носеща отпечатъка на мъж, който е бил малтретиран и разпнат и се има вяра, че това е плащаницата, с която е бил завит Божият наследник.
Погребалният покров е дарен от рицаря Жофроа дьо Шарни, който я принесъл в подарък на абатството, учредено до града. Светинята е съхранявана от семейство дьо Шарни до 1452 година, а по-късно минава във владетелите на Савоя. Савойската династия в наши дни я подарява на Ватикана.
Древни предания и обстоятелства в поддръжка на вярата в погребалния покров на Исус Христос
През 1898 година Торинската плащаница се трансформира в световен феномен, откакто фотограф я снима и проявявайки кино лентата, вижда очертанията на мъж върху нея. Върху лененото платно с дължина 4, 5 метра ясно се вижда изображението на ранен човек с брада. Платът в действителност съдържа следи от индивида, който е бил повит в него, съгласно проучванията. Най-забележителното доказателство са следените червено-кафяви следи по лененото платно. Те свидетелстват, че на тялото, което е било увито в нея, са нанесени безчет ужасни рани, които съответстват с античните текстове, в които се разказват мъченията и разпъването на Божия наследник.
Според християните, вярващи в Разпятието и Възкресението, обликът е бил трансфериран върху плата от тялото на Исус, откакто той освободил своята божествена светлина или сила, преди да възкръсне. За вярващите плащаницата е божествено доказателство за Възкресението. Преданията и откритията на научните среди идват в удостоверение на тази религия.
Предания и открития в поддръжка на вярата в плащаницата
Библейското поверие споделя, че Йосиф от Ариматея увил в ленено платно тялото на Исус, откакто било свалено от Кръста.
В епохата на Новия завет преди погребението тялото на мъртвия е било измивано и помазвано, а по-късно повивано в платно. Погребалният саван се е състоял от ленени или памучни ленти плат, увивани към тялото. Ивиците били минимум 3, само че най-често били 7 на брой. Имало и особено парче плат за главата. Възможно е обаче тялото да бъде повито единствено в едно парче плат, както е казусът с плащаницата.
През 2000-та година при посещаване в неотваряна гробница от 1-ви век английски археолог се натъква на тяло, заровено през Римския интервал, което било увито в саван, датиран от времето на Исус. Това потвърждава, че в действителност по това време мъртвите са погребвани с плащаници, което поддържа вярата в Торинската плащаница.
Съмненията към истинността на плащаницата
Историческите извори свидетелстват, че плащаницата е била съхранявана в Йерусалим до ранното Средновековие, когато следите на реликвата се губят. Още при нейното показване през 14-ти век поражда подозрение в достоверността на реликвата.
В наши дни подозренията се поддържат най-много от датировката на плата благодарение на модерни технологии, съгласно които платът е от времето на Средните епохи. Този факт се счита за най-сериозното доказателство, че плащаницата е фалшификат.
Съвременни визии и теории за плащаницата
Днес подозренията не престават, като се натрупат все нови доказателства и противоречиви моменти. Смята се, че датирането с въглероден разбор може да е дало неверен резултат, защото реликвата е претърпяла редица промени, като се стартира с това, че върху нея има насъбрани доста ДНК от друг темперамент заради странстването на реликвата. Тя е претърпяла и огромен пожар в мястото на предпазване, който също е предизвикал промени, наложили ремонти върху лененото платно.
Всички тези обстоятелства основават от ден на ден спънки пред оформяне на единно мнение. Затова вярващите считат плащаницата за доказателство за Възкресението, а съмняващите се са скептично настроени, приемайки я за фалшификат.
