На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд

На 22 септември 1908 година във Велико Търново княз Фердинанд афишира с манифест Независимостта на България.

С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна, отпред с коронования за цар Фердинанд. Високата врата (турската власт), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Обявен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година

Дълго време значимостта на това събитие от новата ни история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България – една от най-старите страни в Европа, дефинитивно заема своето място на международната карта след петвековно османско господство.

Условията за оповестяването на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинският контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се среща във Виена с император Франц-Йосиф, с цел да съгласуват дейностите си.

В същото време, българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда „ известни “ стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко Фердинанд е нерешителен в оповестяването на независимостта. Правителството обаче към този момент било решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици ” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство.

Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици ” княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал – цар.

Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването – да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата.

Преговорите стартират незабавно, а българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Турция желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.

Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година В подмяна на това Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й, а страната ни поема част от опростените на Турция репарации. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.

Честит празник, българи!