Денят на независимостта е
На 22 септември 1908 година във Велико Търново княз Фердинанд с манифест афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата, а по-късно и великите сили признават публично българската самостоятелност.
Денят на независимостта е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите в Европа, още веднъж се появява на картата на Европа след петвековното иго.
Условията за оповестяването на независимостта
на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира две от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си. Междувременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда " известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се уплашва да разгласи независимостта.
Но държавното управление към този момент е решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Провъзгласяването на независимостта е освен огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава Царство България, а българският държател към този момент се титулува цар.
Години преди този момент е нужна нова политика за доближаване с Русия. Началото е сложено от Фердинанд, който стартира
подмолните контакти с съветската дипломация.
На 19 май 1894 година Стамболов е свален от власт. Съставено е държавно управление, отпред с доктор Константин Стоилов.
Князът реализира своето интернационално самопризнание посредством помиряване с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 година е тържествено призната от новия съветски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.
На 2 февруари 1896 година престолонаследникът княз Борис Търновски минава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд към този момент се радва на формален банкет във всички европейски столици, получава най-висши ордени.
Като командир на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с построяването на първокласен офицерски състав.
Князът поддържа модернизацията във всички области – построяването на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на колите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.
Във външната си политика Фердинанд реализира освен помиряване, само че и доближаване с Русия. През 1902 година се подписва загадка военна спогодба сред двете страни.
Ограниченията на Берлинския контракт, съгласно които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне изцяло своите благоприятни условия. Затова Фердинанд приема концепцията за самостоятелност.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена.
Първо била извоювана Британската империя,
която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата.
Преговорите стартират незабавно, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог. Тогава в качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта ѝ. Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Провъзгласяването на независимостта без подозрение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределяне на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България стартира да приготвя окончателното присъединение на останалите под османска власт територии.
Манифест към българския народ
" По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна. От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о' Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят. Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни клаузи, с формалното скъсване, на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ми акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
Денят на независимостта е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите в Европа, още веднъж се появява на картата на Европа след петвековното иго.
Условията за оповестяването на независимостта
на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от великите сили, наложили Берлинския контракт, се готвела да анексира две от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си. Междувременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда " известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се уплашва да разгласи независимостта.
Но държавното управление към този момент е решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.
Провъзгласяването на независимостта е освен огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава Царство България, а българският държател към този момент се титулува цар.
Години преди този момент е нужна нова политика за доближаване с Русия. Началото е сложено от Фердинанд, който стартира
подмолните контакти с съветската дипломация.
На 19 май 1894 година Стамболов е свален от власт. Съставено е държавно управление, отпред с доктор Константин Стоилов.
Князът реализира своето интернационално самопризнание посредством помиряване с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 година е тържествено призната от новия съветски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.
На 2 февруари 1896 година престолонаследникът княз Борис Търновски минава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд към този момент се радва на формален банкет във всички европейски столици, получава най-висши ордени.
Като командир на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с построяването на първокласен офицерски състав.
Князът поддържа модернизацията във всички области – построяването на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на колите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.
Във външната си политика Фердинанд реализира освен помиряване, само че и доближаване с Русия. През 1902 година се подписва загадка военна спогодба сред двете страни.
Ограниченията на Берлинския контракт, съгласно които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне изцяло своите благоприятни условия. Затова Фердинанд приема концепцията за самостоятелност.
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена.
Първо била извоювана Британската империя,
която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата.
Преговорите стартират незабавно, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог. Тогава в качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта ѝ. Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Провъзгласяването на независимостта без подозрение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределяне на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България стартира да приготвя окончателното присъединение на останалите под османска власт територии.
Манифест към българския народ
" По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна. От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под Мое управление и това на о' Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят. Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни клаузи, с формалното скъсване, на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ми акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ