Просвещението
На 22 септември 1908 година е оповестена независимостта на България от Османската империя, в чиято власт страната претърпява пет века. Този акт става вероятен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877 – 1878 година
На 3 март 1878 година сред Русия и Турция се подписва Санстефанският кротичък контракт, с който България още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство. Борбите на българите за независимост най-сетне са увенчани с триумф. Но доста преди 3 март, от името на Русия, Горчаков приема да взе участие в обща среща на Великите сили, на която да бъдат решени всички въпроси, които засягат европейските ползи. Инструкцията на канцлера Горчаков до Н. Игнатиев от 1 февруари 1878 година гласи: „ При това състояние на работите, коства ни се, че е мъчително да се издържи без изменение на програмата, която ви беше начертана за прелиминарен мир… Очертанието на границите на България и на страните, които ще станат самостоятелни и които се усилват с територия, ще влезе евентуално в категорията на политическите ползи, подлежащи на проверка и чието решение в този момент може да бъде единствено краткотрайно и инцидентно. “
Горчаков постанова договорът да бъде прелиминарен (прелиминарен), с цел да не се нервират останалите Велики сили.
Самите османски делегати не виждат смисъл от договарянията в Сан Стефано – за какво да се изготвя контракт, който след това ще бъде изменен от европейските сили? За английската и австро-унгарската дипломация единодушието на Горчаков за присъединяване в бъдеща конференция прави непотребен всевъзможен прелиминарен контракт. Целият Санстефански контракт (сключен на 19 февруари/3 март 1878 г.) демонстрира, че ползата на Русия е ориентиран към основаване на Велика България, до момента в който към арменците, към Босна и Херцеговина и други области се демонстрира нищожен интерес. Това единствено ускорява съмненията на другите Велики сили, че в лицето на България Русия търси комфортен плацдарм за бъдещо завземане на Цариград. Естествено поражда въпросът – откакто е ясно, че договорът ще бъде ревизиран, за какво въобще е формиран, освен това с ясното схващане, че той нарушава авансово поети задължения? Игнатиев загатва, че с този контракт ще се обезпечи вечно благодарността на българите към Русия, а тези, които го разрушат, ще изгубят всякакво въздействие измежду тях. Всичко това е значимо, тъй като за решенията на Берлинския конгрес, за клаузите в контракта, които отреждат на възторжената новоосвободена страна, откакто бъде грубо разпокъсана, васално послушание, не са отговорни ползите единствено на европейските велики сили; дейна роля играят и ползите на Русия.
Съгласно решенията на Берлинския конгрес Северна България дружно със Софийски окръг се обособява в Княжество България. Южна, под името Източна Румелия, въпреки и с цялостна административна автономност, остава под политическата и военната власт на султана. Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати в рамките на Османската империя. През 1885 година след ослепително готова и осъществена с мирни средства акция Северна и Южна България се сплотяват. Страната обаче си остава княжество, васално на Османската империя. След Съединението през 1885 година България се развива с темпове, удивили тогавашна Европа. Възходът на младата страна е всеобхватен – в региона и на стопанската система, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Затова от година на година става все по-неприемлив и непоносим нейният интернационален статут на княжество, васално на Османската империя. Благоприятният миг настава през 1908 година По това време, на 11 юли с.г., в Истанбул е осъществен младотурският прелом. Временната дестабилизацията на Османската империя още повече улеснява българските проекти. А държавното управление не пропуща случая да завземе с армия Източните железници, официално благосъстоятелност на Турция, и да ги национализира. Така, получил конфиденциалното единодушие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 година княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И напряко от Никополското пристанище на Дунав се насочва към Търново, където на идващия ден – 22 септември – България е оповестена за царство, а самият Фердинанд получава купата цар на българите.
Признаването на българската самостоятелност не става елементарно и бързо. Но за разлика от Съединението през 1885 година, никой към този момент не смее да заплашва България с военна интервенция. В началото на 1909 година българската самостоятелност е приета от Турция и Великите сили, а по-късно и от останалите европейски страни. С един размах на 22 септември 1908 година България се откъсва от орбитата на Османската империя и се прогласява за самостоятелна. С оглед на историческата традиция тя се връща към ранга на българската страна от епохата преди рухването под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния държател княз Фердинанд е поставена царска корона.
Източник: culturespace.bg
История