Изобретяването на острилката за моливи
На 20 октомври 1828 година математикът Бернар Ласимон от Париж получава патент с номер 2444 за своето откритие „ taille crayon “, което преведено на български от френски значи „ точило за молив “. Година след приемането на патент, за „ taille crayon “ се написа във авторитетен вестник за политика и литература и точилото се акцентира като желан метод за заостряне на моливи (спрямо дялкането им с нож). В него са употребявани две дребни железни пили, сложени в дървено кубче, с които се издялква, изстъргва и смила молива, с цел да се наостри. Въпреки че това е първата механична острилка, тя става известно не е доста по-бърза, нито изисква по-малко изпитание, в сравнение с подострянето с нож.
Около 10 години по-късно, през 1837 година, британците основават свое острило. „ Патентованата острилка за молив “ на Купър и Екщайн се появява в The Mechanic’s Weekly – теоретичен седмичник, учреден и редактиран от Джоузеф Клинтън Робъртсън. Те назовават своето откритие „ Styloxynon “ и неговото изложение в изданието е много близо до острилката на Ласимон: „ две остри пили, компактно сложени дружно под прав ъгъл в малко кубче от палисандрово дърво “. В края на текста обаче написа: „ Когато се вкарва чисто нов молив за първи път, той би трябвало първо жестоко да бъде поиздялкан с нож, преди да се употребява Styloxynon. “
Излишно е да споделяме, че към момента е нужна работа по острилката.
Десетилетие пък след Styloxynon, различен французин, Тери де Еставо, проектира това, което и до през днешния ден ще използваме в острилките за моливи. Еставо прави предмет с конусовидна форма, в който, когато моливът се вмъкне и завърти, всички страни на молива се издялкват незабавно и това прави процеса на острене доста по-бърз. От този миг нататък острилки с подобен конус се появяват в цяла Европа, въпреки и с леки промени в дизайна. Всъщност, в Early Office Museum демонстрира, че общината на Ню Йорк закупува механични острилки за моливи за офисите си още през зимата на 1853 година от британска компания за един $ и петдесет на парче (около 42 $ днешни пари). С повишаването на търсенето на острилки за моливи нараства и нуждата от всеобщото им произвеждане, и в процеса цената се намалява.
Тук в картинката се появява и Уолтър К. Фостър, който съгласно доста източници патентова първата американска острилка за моливи през 1851 година, която има усъвършенствания по първичния конус, тъй че да може да се създава по-лесно всеобщо.
Към 1857 година материалв комерсиално списание показва, че Фостър и неговите чиновници вършат по над 50 $ бруто (7 200 $ днес) дневно от острилките заради „ все по-широкото търсене за експорт за Европа с всеки минал ден “. До 1860 година книгата „ The Practical Draughtsman’s Book of Industrial Design “ от Франция написа, че „ в този момент американците към този момент ни доставят нещо по-просто и по-евтино “.
През идващите тридесет години острилката за моливи ще се създава всеобщо в целия свят в разнообразни размери, форми и модели за унищожаване и остъргване на непотребната дървесина от молива. И въпреки всичко, острилката за молив към момента не е съвършена – главният проблем е, че всички те изискват от индивида или да върти молива и да държи острилката устойчиво, или да завърти острилката и да държи молива устойчиво, с цел да получи стремежи изострен връх. През 1896 година Planetary Pencil Pointer на компанията от Чикаго A.B. Dick промени това.
Приличаща малко на резачка за хартия, при тази острилка потребителят вмъкна молив в „ патронник “ – особено място за от дърво – а по-късно два два диска „ се завъртат към оста си, до момента в който се въртят и към върха на молива “. За доста малко време човек получава съвършено заточен молив. През 1904 година острилката за молив Olcott усъвършенства още повече успеваемостта с цилиндрична режеща глава за по-чисто рязане.
Някъде по същото време с Planetary Pencil Pointer на A.B. Dick, мъж от Фолс Ривър, Масачузетс, видя, че има различен проблем по отношение на острилката за моливи. Джон Лий Лав е дърводелец по специалност, тъй че постоянно имаше потребност от молив. Нуждае се обаче от острилка, която е портативна, лесна за приложимост и няма да направи доста отпадък. И по този начин, той самичък е проектира и патентова това, което му би трябвало.
С американски патент №594114, озаглавен просто „ Острилка за молив “, се разказва елементарна, лека, с манивелно задвижване острилка за моливи, която улавя боклука при работа с нея. Освен това, както написа в патента, той би могъл да работи и като „ орнамент за бюро, тежест за хартия, както и за други по-прости цели “. Този вид острилка е наречена „ острилката на Лав “.
Следващото значимо усъвършенстване за острилката за моливи е прибавянето на електричество. Въпреки че наподобява електрическите острилки за моливи са били изобретени някъде през 1910 година, те не са били в серийно произвеждане до 1917, когато с това се заема компанията Farnham Printing & Stationery Co от Минеаполис. Дори тогава, макар че ги има и се употребяват от огромните офиси, този вид острилки не са били необятно налични чак до 40-те години.
