Как се правят подводните тунели?
Хиляди хора пътуват с метрото от едната страна на Санкт Петербург до другата или пресичат Ламанша през тунела под него всеки ден – все завършения, които могат да създадат единствено с помощта на подводните тунели.
Марк Изамбар Брюнел
Подводните тунели ни се опират, до момента в който през 1818 година френско-британският инженер Марк Изамбар Брюнел внезапно не се въодушевява от природата. След като следи по какъв начин плочките на черупката на Корабен червей (Teredo navalis, още Дървопробивач) му разрешават да пробива дърво, Брунел употребявал този принцип и основава тунелния щит.
Страничен аспект на тунелния щит (най-вдясно), употребен за построяването на тунела под река Темза (Лондон); Непосредствено зад него се построява наложителната (тухлена в този случай) носеща структура.
В този случай това е великански правоъгълен чугунен корпус с отвори, които се отварят един по един, с цел да могат миньорите да копаят през тях. След това щитът се избутва напред и процесът се повтаря, а зад него се построява защитната „ обвивка “ на тунела.
Така се стига до построяването на първия в историята подводен тунел под река Темза в Лондон, приключен през 1842 година По-късно методът се усъвършенства като се внася въздух под налягане в предната част на щита, с цел да се спрат наводненията по време на строителството.
Тунелните щитове се употребяват и през днешния ден, само че вместо това са цилиндрични и нормално са направени от стомана, която се употребява и за опорните пръстени на тунела, вместо тухли. В актуалните разновидности се употребяват и хидравлични крикове за избутване на щита напред, а когато той не се движи, има достъпът до зоната пред него посредством врата. За да се предпазят тези, които излизат да работят там, щитовете разполагат и със предпазен похлупак.
Тунелопробивна машина
Разбира се, копаенето в мека земя е едно – пробиването на подводни скали е напълно друго нещо. Точно тук актуалните тунелопробивни машини трансформират нещата.
Те извършват функционалност, сходна на тази на тунелния щит, само че в този случай за прокопаването на скалата начело се употребява механична въртяща се режеща глава, а не човешка мощ. И вместо хората да изнасят отломките, това става с транспортна лента.
Общо 11 машини са употребявани за прокопаването на трите тунела под Ламанша с дължина 56,3 км. (да, има повече от един), които в подводните си сектори са на 45 метра под морското дъно.
Готови сегменти от тунел
Съществува и способ, в който подготвени „ тръби “ от тунела се сглобяват във водата – техника, създадена от американския инженер Уилям Уилгус.
При този способ тунелът първо се излива на друго място, като се основават голям брой сглобяеми сегменти, до момента в който се изкопава траншея от речното или морското дъно, където би трябвало след това да се сложат. След това сегментите се докарват с плавателни съдове до региона и се потапят на място, след което водата се изпомпва от тях, а върху тунела се слага изкопан материал, с цел да се зарови.
