Историк от Пловдив за патриарх Даниил: Коментираме темите за църквата със същия патос на политическото злободневие, трябва да се смирим
Оказа се, че се опитваме да разясняваме тематиките за църквата със същия възторг на политическото злободневие. Визирам всичко, което се изкоментира в последните месеци, още след кончината на блажено умрелият патриарх Неофит. Това сподели за предаването " България, Европа и светът на фокус " по Радио " Фокус " историкът и учител в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " гл. ас. доктор Самуил Шивачев.
" Църквата е институция, която е на 2000 години и тя има своя език, връзки, специфичност. И когато приказваме по тези тематики, би трябвало да подхождаме с нужното примирение, успокоение и такт. Много постоянно в тези месеци, до момента в който течеше цялата процедура за избор на български патриарх, доста постоянно аз самият се сещах за притчата за митаря и фарисея. Притча, която приказва за смирението и гордостта. И някак си, всички тези мнения, които заваляха по отношение на българската православна черква, даже и мненията, които се появиха след избора на Видинския митрополит за български патриарх, по-скоро ме кара да считам, че има много фарисеи в нашето общество, само че извънредно малко митари.
Лично за мен, който и да беше станал от тримата достоизбираеми български патриарх, считам, че щеше да бъде заслужен. Тези рецензии, които заваляха във връзка с българските митрополити, отново ще кажа, преди години имаше един подобен въпрос към свещеник Тихон, във връзка с тези проблеми, които имаме в църквата и той беше запитал следното:
“Каква е разликата сред нас духовниците и вас миряните? " - и тогава си припомням, че никой не съумя да му отговори. А разликата е в това кой къде стои по време на литургията. За българските духовници нищо не е непознато от това, което е като тестване, като сексапил за всеки един от нас миряните, които се сблъскваме ежедневно с него. Затова и считам, че изборите трябваше да минат в напълно различен такт, много по-спокойно, в сравнение с беше и тези рецензии по линия на политически пристрастия въобще не трябваше да ги има в говоренето за бъдещият наш патриарх ", разяснява Шивачев.
" Днес виждате, че светът се е разделил на проруски и на антируски, по този начин да кажем. Атаките в действителност са за някакъв тип русофилия, което на мен мъчно ми се хваща под знака на това определение какво тъкмо се има поради, когато го наричаш русофил. Дали това е човек, който има ползи и харесва съветската просвета и литература, и история, или това е израз на политическо злободневие?
Тук, в тази ситуация по-скоро става въпрос за събитията, които бяха свързани с даването на помощ от страна на Вселенския патриарх Вартоломей на православната черква на Украйна, което докара до затвърждаването на разкола в Украинската православна черква. Това докара до разкъсване на евхаристийно общение, което е извънредно значимо в църквата.
Ние самите като българи можем да кажем, че сме пострадали от сходни дейности, тъй като схизмата, която се постанова на Българската екзархия през 1872 година, на процедура тя води до разкъсване на евхаристийно общение с всички останали православни църкви. И до 1946 година Българската черква не е в евхаристийно общение с останалия православен свят.
Така че ние излизайки от тази позиция и минавайки през тежкия ерес, който беше през 90-те години, считам, че добре можем да осъзнаваме всичко това, което се случва сега измежду вярващите в Украйна. Свети Йоан Златоуст, в случай че ми позволите, ще изтъквам, той споделя:
“Разделението на църквата е подобен тежък грях, който не може да се измие с кръвта на хиляда мъченици за религия ". Поради тази причина и рецензията, която беше отправена от страна на тогава към момента Видински митрополит, беше тъкмо с концепцията да се затвърди съборността на църквата, това, което и чуваме последните дни, а точно, че църквата е единение, за по този начин наречената еклезия, еклезиавтика, която в действителност би трябвало да докара до това, че всички хора сме съединени и обединени в Божията обич, а не да би трябвало да се разделяме на такива и онакива ", сподели още той.
. Историкът Самуил Шивачев разяснява новината по този начин:
" Добре, а Военновъздушни сили на какво отдават тези свои рецензии, по този начин да кажем, във връзка с българския патриарх и на Българската черква? Защото аз мога да кажа, че същите такива рецензии, отново от страна на тази медия, срещнах и във връзка с папа Франциск, когато той насърчи прекратяването на огъня в Украйна и сядането на масата на договарянията. И той беше жигосан отново по същия метод, че надали не пази позицията на Москва.
Някак ми се коства, че сега разсъдъкът не може да надделее над желанието двете противопоставящи се сили да надделеят една над друга. А още повече разсъдъкът на църквата, която постоянно приканва за мир, за съгласие, за единение, думи, които през днешния ден звучат напряко, имам възприятието като светотатство пред тази нервност, в която сме принудени да живеем към този момент 2 години ", сподели още Самуил Шивачев.
" Църквата е институция, която е на 2000 години и тя има своя език, връзки, специфичност. И когато приказваме по тези тематики, би трябвало да подхождаме с нужното примирение, успокоение и такт. Много постоянно в тези месеци, до момента в който течеше цялата процедура за избор на български патриарх, доста постоянно аз самият се сещах за притчата за митаря и фарисея. Притча, която приказва за смирението и гордостта. И някак си, всички тези мнения, които заваляха по отношение на българската православна черква, даже и мненията, които се появиха след избора на Видинския митрополит за български патриарх, по-скоро ме кара да считам, че има много фарисеи в нашето общество, само че извънредно малко митари.
Лично за мен, който и да беше станал от тримата достоизбираеми български патриарх, считам, че щеше да бъде заслужен. Тези рецензии, които заваляха във връзка с българските митрополити, отново ще кажа, преди години имаше един подобен въпрос към свещеник Тихон, във връзка с тези проблеми, които имаме в църквата и той беше запитал следното:
“Каква е разликата сред нас духовниците и вас миряните? " - и тогава си припомням, че никой не съумя да му отговори. А разликата е в това кой къде стои по време на литургията. За българските духовници нищо не е непознато от това, което е като тестване, като сексапил за всеки един от нас миряните, които се сблъскваме ежедневно с него. Затова и считам, че изборите трябваше да минат в напълно различен такт, много по-спокойно, в сравнение с беше и тези рецензии по линия на политически пристрастия въобще не трябваше да ги има в говоренето за бъдещият наш патриарх ", разяснява Шивачев.
" Днес виждате, че светът се е разделил на проруски и на антируски, по този начин да кажем. Атаките в действителност са за някакъв тип русофилия, което на мен мъчно ми се хваща под знака на това определение какво тъкмо се има поради, когато го наричаш русофил. Дали това е човек, който има ползи и харесва съветската просвета и литература, и история, или това е израз на политическо злободневие?
Тук, в тази ситуация по-скоро става въпрос за събитията, които бяха свързани с даването на помощ от страна на Вселенския патриарх Вартоломей на православната черква на Украйна, което докара до затвърждаването на разкола в Украинската православна черква. Това докара до разкъсване на евхаристийно общение, което е извънредно значимо в църквата.
Ние самите като българи можем да кажем, че сме пострадали от сходни дейности, тъй като схизмата, която се постанова на Българската екзархия през 1872 година, на процедура тя води до разкъсване на евхаристийно общение с всички останали православни църкви. И до 1946 година Българската черква не е в евхаристийно общение с останалия православен свят.
Така че ние излизайки от тази позиция и минавайки през тежкия ерес, който беше през 90-те години, считам, че добре можем да осъзнаваме всичко това, което се случва сега измежду вярващите в Украйна. Свети Йоан Златоуст, в случай че ми позволите, ще изтъквам, той споделя:
“Разделението на църквата е подобен тежък грях, който не може да се измие с кръвта на хиляда мъченици за религия ". Поради тази причина и рецензията, която беше отправена от страна на тогава към момента Видински митрополит, беше тъкмо с концепцията да се затвърди съборността на църквата, това, което и чуваме последните дни, а точно, че църквата е единение, за по този начин наречената еклезия, еклезиавтика, която в действителност би трябвало да докара до това, че всички хора сме съединени и обединени в Божията обич, а не да би трябвало да се разделяме на такива и онакива ", сподели още той.
. Историкът Самуил Шивачев разяснява новината по този начин:
" Добре, а Военновъздушни сили на какво отдават тези свои рецензии, по този начин да кажем, във връзка с българския патриарх и на Българската черква? Защото аз мога да кажа, че същите такива рецензии, отново от страна на тази медия, срещнах и във връзка с папа Франциск, когато той насърчи прекратяването на огъня в Украйна и сядането на масата на договарянията. И той беше жигосан отново по същия метод, че надали не пази позицията на Москва.
Някак ми се коства, че сега разсъдъкът не може да надделее над желанието двете противопоставящи се сили да надделеят една над друга. А още повече разсъдъкът на църквата, която постоянно приканва за мир, за съгласие, за единение, думи, които през днешния ден звучат напряко, имам възприятието като светотатство пред тази нервност, в която сме принудени да живеем към този момент 2 години ", сподели още Самуил Шивачев.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ