Българската Македония и спиралата на историята
На 18 април 1913 година в Лондон стартират договарянията за края на Първата балканска война. Днес този епизод от историята ни постоянно е забравян, тъй като помним единствено това, което последва – националната злополука. Подписаният в английската столица мир дава очаквания за разрешаване на националния ни въпрос и обединяването на съвсем всички българи в една страна. Победата е извоювана с кръвта на целия народ, на елементарните хора, само че, за жалост, царят, дипломацията и елитът ще проиграят всичко реализирано през идващите години .
Началото на спора идва разумно. След кървавото потушаване на Илинденско-преображенското въстание при започване на века, казусът с християнското население в Османската империя остава. Българите са преследвани и избивани съвсем цяло десетилетие. Хиляди бежанци от Източна Тракия и Македония търсят избавление в страната ни. По този метод мощно се понижава наличието на българско население в териториите, които към този момент са оспорвани от прилежащите ни страни , без значение че са наясно с преобладаващия етнически състав на популацията там.
Безспорно, мощното революционно придвижване в Македония и тесните му връзки с българския политически хайлайф поставят фокуса на казуса най-вече в тази посока. Ако погледнем през днешния ден, стратегически и стопански по-ценни наподобяват териториите на Източна и Беломорска Тракия . Естествено, не може да чакаме, че страстите, които поражда родният край, могат да бъдат преодолени. Поради това Македония продължава да стои в центъра на българската политика. Просто водачите на освободителното придвижване като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и Пейо Яворов са неразделна част от българското общество, политика и просвета. Този факт не може да бъде заобиколен.
Положението на Османската империя към 1911 година стартира да става извънредно тежко откакто стартира война с Италия за земите на Триполитания и Киренайка в днешна Либия. Разделянето в Европа основава опцията за организирането на балканските страни против техния отколешен зложелател.
Бъдещият разкол е заложен още при основаването на Балканския съюз през ранната пролет на 1912 година Тогава, при подписването на договорите със Сърбия и Гърция държавното управление на Иван Евстатиев Гешов се съгласява да изпрати на фронта доста по-големи български сили и да поеме главния удар на турската войска по източното направление. В същото време съдружниците ни би трябвало да проведат интервенцията най-вече по направлението в Македония и Западните Балкани.
При договарянията за първи път е прието правото на Сърбия върху част от териториите в Македония, като остава и така наречен противоречива зона. В документите, подписани с Гърция, също е отворен въпросът за Южна Македония и Солун.
Войната стартира на 5 октомври 1912 година, а всички знаем за ентусиазма на младите бойци, които отпътуват на фронта, с цел да водят война за своите братя, останали под османското иго. Бунархисар, Одрин, Чаталджа, Кресненското дефиле, Солун - българската войска изнася войната на раменете си .
На 28 октомври османското командване моли за мир, само че цар Фердинанд отхвърля, тъй като мечтае за Цариград . Армията ни е спряна на Чаталджанските позиции, а новите условия на примирието са по-лоши от предходните. Преговорите стартират в Лондон, само че малко по-късно в Истанбул се състои прелом и войната стартира още веднъж.
Българската войска с големи жертви разрушава новите сили на османците, изпратени от Азия. Отхвърлени са десантите при Булаир и Шаркьой. Османската атака при Чаталджа е разрушена. Превзет е и Одрин. Империята е на колене и още веднъж се стига до договаряния. Те отново стартират в английската столица и на 17 май е подписан Лондонският мир. Той слага страната ни пред доста мъглява обстановка.
При изискване, че в в началото подписаните секрети контракти, оформящи Балканския съюз, няма съответни териториални клаузи по някои от най-важните въпроси, България остава на практика излъгана. Усилията на цялостен народ са пропилени от политици и дипломати. Естествено, постоянно може да се твърди, че изискванията на времето са такива и Великите сили вземат решение всичко, само че след Междусъюзническата война внезапно Гърция и Сърбия се оказват с големи територии . Налагат на практика цялостен надзор върху Македония, а Тракия е изцяло изгубена за нас . Явно в Белград и Атина са намерили верния път, а нашият хайлайф не се оправя.
За страдание, когато стане дума за външна политика и дипломация, нещата доста едва са се трансформирали отпреди 100 години. Съдбата на Македония още веднъж е на карта . България бе първата страна, която призна независимостта на Скопие след измененията, само че политиката ни оттогава е просто плачевна. Гръцките представители съумяха да издействат даже променянето на името на страната, а ние не може да се преборим за признание на личната си история.
Много хора не схващат, че за миналите 70 години в Македония е основан нов народ с нова народност . Няма по какъв начин ги накараме да се почувстват още веднъж българи, откакто толкоз време са били забравени от нашата страна. Ако в този момент обаче, с едно политическо решение стартираме да приказваме за българско малцинство в Македония, напълно скоро ще се чуе за македонско малцинство в България . Претенциите към Петрич, Пирин, Банско и Сандански ще се появят от единствено себе си.
Вероятността да свършим като по-малък, само че по-кръвопролитен вид на Русия и Украйна става голяма . И още веднъж виждаме неналичието на проницателност и блян към автономия у нашите политици. Каквото ни кажат от Брюксел и Вашингтон, е закон .
Историята се повтаря и нека да не стигнем до следващата национална злополука , тъй като още веднъж слагаме на върха хора, които се вълнуват повече от личния си джоб и непознатите ползи, в сравнение с за бъдещето на нашата страна.
Началото на спора идва разумно. След кървавото потушаване на Илинденско-преображенското въстание при започване на века, казусът с християнското население в Османската империя остава. Българите са преследвани и избивани съвсем цяло десетилетие. Хиляди бежанци от Източна Тракия и Македония търсят избавление в страната ни. По този метод мощно се понижава наличието на българско население в териториите, които към този момент са оспорвани от прилежащите ни страни , без значение че са наясно с преобладаващия етнически състав на популацията там.
Безспорно, мощното революционно придвижване в Македония и тесните му връзки с българския политически хайлайф поставят фокуса на казуса най-вече в тази посока. Ако погледнем през днешния ден, стратегически и стопански по-ценни наподобяват териториите на Източна и Беломорска Тракия . Естествено, не може да чакаме, че страстите, които поражда родният край, могат да бъдат преодолени. Поради това Македония продължава да стои в центъра на българската политика. Просто водачите на освободителното придвижване като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и Пейо Яворов са неразделна част от българското общество, политика и просвета. Този факт не може да бъде заобиколен.
Положението на Османската империя към 1911 година стартира да става извънредно тежко откакто стартира война с Италия за земите на Триполитания и Киренайка в днешна Либия. Разделянето в Европа основава опцията за организирането на балканските страни против техния отколешен зложелател.
Бъдещият разкол е заложен още при основаването на Балканския съюз през ранната пролет на 1912 година Тогава, при подписването на договорите със Сърбия и Гърция държавното управление на Иван Евстатиев Гешов се съгласява да изпрати на фронта доста по-големи български сили и да поеме главния удар на турската войска по източното направление. В същото време съдружниците ни би трябвало да проведат интервенцията най-вече по направлението в Македония и Западните Балкани.
При договарянията за първи път е прието правото на Сърбия върху част от териториите в Македония, като остава и така наречен противоречива зона. В документите, подписани с Гърция, също е отворен въпросът за Южна Македония и Солун.
Войната стартира на 5 октомври 1912 година, а всички знаем за ентусиазма на младите бойци, които отпътуват на фронта, с цел да водят война за своите братя, останали под османското иго. Бунархисар, Одрин, Чаталджа, Кресненското дефиле, Солун - българската войска изнася войната на раменете си .
На 28 октомври османското командване моли за мир, само че цар Фердинанд отхвърля, тъй като мечтае за Цариград . Армията ни е спряна на Чаталджанските позиции, а новите условия на примирието са по-лоши от предходните. Преговорите стартират в Лондон, само че малко по-късно в Истанбул се състои прелом и войната стартира още веднъж.
Българската войска с големи жертви разрушава новите сили на османците, изпратени от Азия. Отхвърлени са десантите при Булаир и Шаркьой. Османската атака при Чаталджа е разрушена. Превзет е и Одрин. Империята е на колене и още веднъж се стига до договаряния. Те отново стартират в английската столица и на 17 май е подписан Лондонският мир. Той слага страната ни пред доста мъглява обстановка.
При изискване, че в в началото подписаните секрети контракти, оформящи Балканския съюз, няма съответни териториални клаузи по някои от най-важните въпроси, България остава на практика излъгана. Усилията на цялостен народ са пропилени от политици и дипломати. Естествено, постоянно може да се твърди, че изискванията на времето са такива и Великите сили вземат решение всичко, само че след Междусъюзническата война внезапно Гърция и Сърбия се оказват с големи територии . Налагат на практика цялостен надзор върху Македония, а Тракия е изцяло изгубена за нас . Явно в Белград и Атина са намерили верния път, а нашият хайлайф не се оправя.
За страдание, когато стане дума за външна политика и дипломация, нещата доста едва са се трансформирали отпреди 100 години. Съдбата на Македония още веднъж е на карта . България бе първата страна, която призна независимостта на Скопие след измененията, само че политиката ни оттогава е просто плачевна. Гръцките представители съумяха да издействат даже променянето на името на страната, а ние не може да се преборим за признание на личната си история.
Много хора не схващат, че за миналите 70 години в Македония е основан нов народ с нова народност . Няма по какъв начин ги накараме да се почувстват още веднъж българи, откакто толкоз време са били забравени от нашата страна. Ако в този момент обаче, с едно политическо решение стартираме да приказваме за българско малцинство в Македония, напълно скоро ще се чуе за македонско малцинство в България . Претенциите към Петрич, Пирин, Банско и Сандански ще се появят от единствено себе си.
Вероятността да свършим като по-малък, само че по-кръвопролитен вид на Русия и Украйна става голяма . И още веднъж виждаме неналичието на проницателност и блян към автономия у нашите политици. Каквото ни кажат от Брюксел и Вашингтон, е закон .
Историята се повтаря и нека да не стигнем до следващата национална злополука , тъй като още веднъж слагаме на върха хора, които се вълнуват повече от личния си джоб и непознатите ползи, в сравнение с за бъдещето на нашата страна.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ