Четете я Търновската конституция, не само я празнувайте
На 16 Април 2019 година се навършват 140 година от приемането на така наречен Търновска конституция с която България става част от модерните и цивилизовани европейски нации.
Конституцията урежда социално-икономически, изборни и управнически въпроси, урежда пълномощията и компетенциите на държавната власт.
Поздравявам настоящето Народно събрание, че се осмели да организира Тържествено съвещание (в постройката на Учредителното заседание в Търново), там където тази първа конституция е била призната.
За мен особено са забавни най-малко 3 обстоятелството, с които и днешното българско национално посланичество е добре да се съобрази:
" 1) Чл. 4. Българското Княжество е монархия наследственна и конституционна, съ национално посланичество.
Чл. 5. Князьтъ е Върховенъ представитель и глава на Държавата.
Чл. 6. На Българский Князь се дава купата - СВЕТЛОСТЬ, а на наследника на престола купата - СИЯТЕЛСТВО "
(Нима и в този момент не е по този начин. Въпреки съществуването на Народно заседание, де факто " князът " през днешния ден е този който диктува и дефинира битието на Народното събрание. Въпреки, че по-късно в така наречен " Сребърна конституция " (1911) думите " княжество " и " княз " са сменени с " царство " и " цар ", май и до момента продължаваме да седим в обсега на тези сякаш остарели конституционни правила. Добре е днешните народни представители да си дадат сметка какъв брой и по какъв начин съставляват ползите на народа си и единствено той ли диктува претекстовете им за взимане на решения, както и до каква степен добре отстояват независимостта и престижа на Народно събрание.)
2) " Чл. 127. Князьтъ привиква Народното Събрание постоянно всека година. Сесията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Но по некои значими работи Събранието може да се привиква и изключително. "
(Че какъв е казусът това и в този момент да се прави. Така действат не дребна част от парламентите в Европа, работят комисии, които развиват законопроекти и в границите на 3 работни месеца в края на годината на пленарни съвещания се приема бюджета и главната законодателна рамка направена в комисиите, взаимно с изпълнителната власт).
3) Чл. 131. Предъ отваряньето на Събранието, всите му членове у едно време, споредъ обредите на верата си, даватъ тая клетва:
" Кълнъ се во име Единаго Бога да вардя и да защищавам Конституцията и, при извършваньето на длъжностите си въ това Събрание, да имамъ едничко предъ очи общото богатство на народа и на Князя, колкото ми стига разумътъ и съвестта. Богъ да ми е на помощь. Амин. "
(Бог да им е на помощ на днешните. Амин.)
Това са дребна част от размислите, които биха налегнали всеки българин, в случай че си направи труда да прочете тази първа българска конституция.
Дано празникът е мотив за четене и за мъдра преценка къде сме и какво ни следва, с цел да създадем страната си мощна и европейска, такава каквато са си я представяли нейните " архитекти " преди " единствено " 140 години.
Б. ред. - Авторът Иван Иванов е зам.-председател на 43-ото Народно заседание. В момента е зам.-председател на Сдружение " Граждански съвет ".
Конституцията урежда социално-икономически, изборни и управнически въпроси, урежда пълномощията и компетенциите на държавната власт.
Поздравявам настоящето Народно събрание, че се осмели да организира Тържествено съвещание (в постройката на Учредителното заседание в Търново), там където тази първа конституция е била призната.
За мен особено са забавни най-малко 3 обстоятелството, с които и днешното българско национално посланичество е добре да се съобрази:
" 1) Чл. 4. Българското Княжество е монархия наследственна и конституционна, съ национално посланичество.
Чл. 5. Князьтъ е Върховенъ представитель и глава на Държавата.
Чл. 6. На Българский Князь се дава купата - СВЕТЛОСТЬ, а на наследника на престола купата - СИЯТЕЛСТВО "
(Нима и в този момент не е по този начин. Въпреки съществуването на Народно заседание, де факто " князът " през днешния ден е този който диктува и дефинира битието на Народното събрание. Въпреки, че по-късно в така наречен " Сребърна конституция " (1911) думите " княжество " и " княз " са сменени с " царство " и " цар ", май и до момента продължаваме да седим в обсега на тези сякаш остарели конституционни правила. Добре е днешните народни представители да си дадат сметка какъв брой и по какъв начин съставляват ползите на народа си и единствено той ли диктува претекстовете им за взимане на решения, както и до каква степен добре отстояват независимостта и престижа на Народно събрание.)
2) " Чл. 127. Князьтъ привиква Народното Събрание постоянно всека година. Сесията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Но по некои значими работи Събранието може да се привиква и изключително. "
(Че какъв е казусът това и в този момент да се прави. Така действат не дребна част от парламентите в Европа, работят комисии, които развиват законопроекти и в границите на 3 работни месеца в края на годината на пленарни съвещания се приема бюджета и главната законодателна рамка направена в комисиите, взаимно с изпълнителната власт).
3) Чл. 131. Предъ отваряньето на Събранието, всите му членове у едно време, споредъ обредите на верата си, даватъ тая клетва:
" Кълнъ се во име Единаго Бога да вардя и да защищавам Конституцията и, при извършваньето на длъжностите си въ това Събрание, да имамъ едничко предъ очи общото богатство на народа и на Князя, колкото ми стига разумътъ и съвестта. Богъ да ми е на помощь. Амин. "
(Бог да им е на помощ на днешните. Амин.)
Това са дребна част от размислите, които биха налегнали всеки българин, в случай че си направи труда да прочете тази първа българска конституция.
Дано празникът е мотив за четене и за мъдра преценка къде сме и какво ни следва, с цел да създадем страната си мощна и европейска, такава каквато са си я представяли нейните " архитекти " преди " единствено " 140 години.
Б. ред. - Авторът Иван Иванов е зам.-председател на 43-ото Народно заседание. В момента е зам.-председател на Сдружение " Граждански съвет ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ