Как съкровищата на ДС отидоха в „чекмеджетата“
На 13-ия етаж в една от най-тайнствените здания в столицата на улица „ Хайдушка поляна ” е имало стая с номер 13. Там в зданието преди време се е намирало Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност – външнополитическото разузнаване, а в този момент е централа на Държавна организация „ Разузнаване ”, написа „ Уикенд “ .
В стаята с съдбовния номер Първо главно управление (на ДС) е пазело откраднатите от агентурата му в продължение на 20 година скъпи съкровища. Те са свързани с българската история и просвета, само че след Десети ноември множеството от тях изчезват мистериозно, като се изключи черновата на „ История славянобългарска ” на Паисий Хилендарски, и някои микрофилми.
В деня на смяната в хранилището е имало близо 3000 истински документи, 170 000 фрагмента от микрофилми, 10 движими монументи, икони, картини, конфискувани по конфиденциален път от непознати архиви и частни лица. Комисията по досиета намира секретни документи, които демонстрират, че през юни 1972 година в Първо главно управление (на ДС) е основана нова разследваща конструкция – отдел 14 „ Културно-историческо разузнаване ” (КИР).
Основен идеолог на отдела е Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет „ Климент Охридски ”. Фол има решаваща дума при организирането и насоките на активността на новата конструкция. Впоследствие ще стане професор и придобие славата на траколог.
Създаването на КИР съответствува с навлизането на дъщерята на Тодор Живков Людмила в политиката. По това време тя е назначена за зам.-председател на Комитета за изкуство и просвета, а малко по-късно ще го оглави. Фол е един от най-близките й сподвижници. Още първоначално сред отдел 14 и Людмила Живкова е основана директна телефонна линия, вид петолъчка, предпазена от подслушване.
Основни цели на КИР стават библиотеки и архивохранилища, проучвателен и научни институти, частни сбирки зад граница. Първо главно управление (на ДС) взема на мушка българския манастир „ Св. Георги – Зограф “ в монашеската република Света гора на гръцкия полуостров Атон. Той е един от най-големите на Света гора и е на девето място в йерархията на светогорските манастири.
От българската света обител са добити над 4000 кино лентата с повече от 150 000 фрагмента на славянски ръкописи, хрисовули и старопечатни книги. Освен тях са обезпечени и над 800 цветни диапозитиви, на които са снимани здания и миниатюри. Отделно е добита и информация за над 200 скъпи икони. На прицела на отдел О2 „ Гърция и Кипър “ и на РИК са черновата на „ История славянобългарска ” на Паисий Хилендарски и Служебникът на патриарх Евтимий.
Цели 13 години разузнаването приготвя интервенция с кодовото име „ Маратон “. Първо главно управление (на ДС) получава доста точна информация за обстановката в Зографския манастир през април 1972 година от собствен действен служащ, закодиран под псевдонима Симеонов.
Той работи под прикритието на посланик от посолството ни в Атина, и е първият шпионин, който извършва задания на новосформирания РИК. През 1985 година Паисиевата история е открадната, само че до Служебника на патриарх Евтимий, който епохи наред се съхранява в манастира, Държавна сигурност не съумява да доближи.
Точно преди 20 година – на 2 февруари 1993 година или 8 години след кражбата, библиотекарят на „ Св. Георги – Зограф “ йеромонах Пахомий бие камбаната. Той се усеща, че оригиналът на Паисиевата история е бил сменен. На манастирската пишеща машина написва яростно писмо – най-вероятно до гръцките управляващи, на което до момента в никакъв случай не е давана публичност. „ Уикенд “ съумя да го получи от свои източници.
Писмото е подписано от Пахомий и подпечатано с печата на манастира. На някои места шрифтът е неразбираем, той като евентуално е преснимано от разузнаването на микрофилм.
Монахът твърди, че Паисиевата история е открадната от Петър Митанов, който е член ефория „ Зограф “. Митанов е реставратор и няколко пъти е посещавал манастира. Според изказвания на разузнавачи той и доцент Михаил Енев – учител в СУ по снимка, са създатели на копието. Митанов обаче пръв сигнализира на конференция, че Паисиевата история е изчезнала от манастира.
Дядо Пахомий разказва и визитата в манастира на трима души от България – Дико Пехливанов – консултант на посланика, Венцислав Агайн – първи секретар в посолството и Иван Генов – втори консул в Солун. Библиотекарят бърка дребното името на Пехливанов, който назовава Дико, а той в действителност е Динко.
Тримата донесли особено направена дебела пластмасова кутия, в която да се постави неоригиналната преснета Паисиева история и да се запечата под претекст да не се скапва ръкописът. Пахомий назовава всичко това „ интелигентна и безшумно погнусна незаконна интервенция “. Той упорства оригиналът да бъде неотложно върнат и заплашва с гнева на Свети Георги, че рано или късно светецът няма да елементарни на причинителите и те ще заплатят злодеянието в неговата обител.
Подмяната става точно на Никулден – на 18 декември 1985 година от резидентите в Гърция и разузнавачи от Първо главно управление (на ДС) Генов и Агайн. На Атон всички празници и служения са по остарелия календар. Генов моли дядо Пахомий да се качи на горния етаж, с цел да донесе един документ. Монахът с принуда се качва нагоре и тъкмо в този интервал Генов и Агайн сменят изданията.
Те носят дипломатическо куфарче с тайник, в който слагат оригинала на Паисиевата история. В плексигласовата кутия е комплициран фалшификатът, отворен на стр. 34, както е бил оригиналът, а капакът й е намазан с бързосъхнещо лепило. В това време Пехливанов, който е взет за прикритие – той няма нищо общо със службите, преглежда с интерес библиотеката.
„ Дядо, да знаеш, че по искане на Христо Маринчев слагаме капака, с цел да се резервира добре ръкописа, да не го пипа всеки, който пристигна в манастира “, споделя Генов и духовникът нито за момент не се усъмнява. По това време полковникът от Първо главно управление (на ДС) Христо Маринчев е зам.-шеф на КИР и публично е консултант в Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове към Министерството на външните работи. Той е създал проектите по интервенция „ Маратон “ и след това се издига до генерал-майор от Държавна сигурност.
Маринчев също е трябвало да бъде в групата, само че гръцките управляващи не му дават „ диамонитирион “ – виза от Бюрото за поклонници в Урануполи. Тримата остават в манастира четири дни. Когато стигат на пристана, Генов и Агайн виждат, че гръцките чиновници ревизират всички чанти на пасажерите за корабчето.
Тогава Агайн вади от тайника ръкописа и го мушва откъм гърба в панталона си, като го прикрива с връхната си дреха. После от Урануполи скъпият ръкопис е пренесен в Солун оттова с дипломатическа поща стига до София. Така приключва тайната интервенция „ Маратон “.
В архива на отдел 14 на Първо главно управление (на ДС) съществуват голям брой документи, за полезностите, добити по действен път. Сред по-ценните придобивки е кореспонденция на цар Борис I с византийски император и римски папа, материали за Йоан Кукузел – Ангелогласния, най-значимият феодален български светец, църковен артист, композитор и модернизатор на византийското нотно писмо.
След скъпите архиви идва ред и на картините. В документите на КИР е посочено, че отдел 14 придобива от Съединени американски щати скъпи картини на Владимир Димитров – Майстора от ранния му интервал. През 1924 година огромният български художник подписва контракт с тогавашния пълномощен министър на Съединени американски щати в Чехословакия Джон Крейн, който против солидна за времето си сума авансово изплаща картините, които Майстора рисува през идващите 4 г.
През 1980 година, когато е маркирана 100-годишнината от рождението на Майстора, включена в календара на ЮНЕСКО, в София е открита галерия с 60 картини от сбирката на Крейн, които остават у нас. Специалистите считат, че десетки картини на художника са в неопределеност. Кои тъкмо творби на Майстора КИР връща от Съединени американски щати, по този начин и не излиза наяве от архивите – те не са съответно упоменати с имената им, както би следвало да бъде.
Реклама
Първо главно управление (на ДС) придобива произведения на международно известния български ваятел Асен Пейков, който живее в Италия и там е една от водещите фигури в изкуството. Създава над 1300 произведения. В ателието си в Рим прави потрети на италиански интелектуалци, както и на международно известни персони, измежду които и актрисата София Лорен, която му театралничи през 1953 година Сред на най-известните му произведения е статуята на Леонардо да Винчи на интернационалното летище в Рим.
Държавна сигурност преснима и фотоархива на енорийския духовник от сръбски генезис Матей Матеич, който е американски професор в университета по славянски език в гр. Кълъмбъс – столицата на щата Охайо. През 1970 година той съумява да извърши първата огромна изследователска експедиция в светогорския манастир „ Хилендар ” и снима над 800 славянски маноскрипти – една от най-големите си сбирки на славянски документи по това време.
Първо главно управление (на ДС) му завежда разработка под псевдоним „ Майкъл ” и се добира до огромна част от фотоархива му, когато през 1980 година той посещава София. В стаята му в хотел „ Балкан “ интервенцията е ръководена от тогавашния шеф на отдел 14 отдел полк. Георги Авджиев и за към три часа и половина са снимани към 5000 фрагмента.
Година по-късно КИР се снабдява с пишеща машина на Вътрешна македонска революционна организация и оригинал на грамота на австрийската императрица Мария Тереза за правата на банатските българи, открадната от Румъния.
След Десети ноември наследникът на Първо главно управление (на ДС) – Националната разследваща работа (НРС), твърди, че е предала всички ценности – артефакти, копия, документи, картини и икони, на виновните за опазването им културни институции. През годините на запитвания на медии обаче всички те дават отговор, че не са получавали нищо от Национална разузнавателна служба.
Само Държавна организация архиви показва, че e получила документи за водача на Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов на 5 октомври 2009 година Комисията по досиетата не открива и инвентарната книга на хранилището на отдел 14 КИР. В сборника си, отдаден на КИР, тя отбелязва, че ориста на материалите, които не са предадени на институциите, е незнайна.
Остава неразбираема и ориста на картините на Майстора, скулпторите на Асен Пейков, истинските документи, иконите и книгите, за които има свидетелства в архивите на Първо главно управление (на ДС). Само 60-те картини на Майстора, напоени с боите от четката му и с история, съгласно галеристи през днешния ден се правят оценка на над 3 млн. евро или впечатляващите 6 млн. лв.. Съкровищата просто изчезват в прехода, а евентуално някои от тях радват окото в закрити частни сбирки.
Четирима началници заключват „ Историята славянобългарска “
„ Ръководството на Министерство на вътрешните работи сподели Паисиевата история на Тодор Живков, той я видя, подвигна плещи и по-късно тя отиде в касата на началника на Първо главно управление (на ДС) ”, разяснява през 2012 година някогашният кадрови шпионин и посланик Красимир Райдовски.
В следствие реликвата престоява в касата на четирима генерали – двама началници на Първо главно управление (на ДС) – Васил Коцев и Владо Тодоров, и двама шефове на Национална разузнавателна служба – Румен Тошков и Бриго Аспарухов. Последният предава персонално реликвата на шефа на НИМ проф. Божидар Димитров, който легализира откраднатия оригинал.
Професорът разгласява в пресата, че незнаен донор му е подхвърлил пред кабинета в НИМ (по това време музеят е в постройката на Съдебната палата) оригинала на „ Историята ”, завит в омачкан вестник. Накрая персонално тогавашният президент Петър Стоянов отива през март 1998 година в Атон, а Божидар Димитров предава оригинала в ръцете на игумена на българския манастир „ Св. Георги – Зограф ” архимандрит Амвросий.
Живко Попов закопава в гроб контрабандно злато
Архивите на КИР разкриват, че работа „ Културно завещание “ също е получавала полезности от Първо главно управление (на ДС), като да вземем за пример пет картини на художника Никола Кожухаров (1892-1971), учил при Мърквичка и специализирал в Парижката академия за изящни изкуства.
Платната изобразяват фамилията на цар Борис III. „ Културно завещание “ е основана със секретно решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1977 година за честванията на 1300-годишнината от основаването на българската страна.
За ръководители на службата са определени ръководителят на Комитета за изкуство и просвета Людмила Живкова и външният и вътрешният министър – Петър Младенов и ген. Димитър Стоянов. Пряк неин шеф става зам.-външният министър Живко Попов, който е полковник от Първо главно управление (на ДС) и претендент член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Попов се забърква в една от най-големите корупционни афери по времето на комунизма. След гибелта на Людмила, той е задържан и наказан на затвор, дружно с шефа на КИР полк. Емил Александров. Двамата са получили в предписание 9,5 млн. валутни лв., равняващи се тогава на 10 млн. $, от които над 9,3 млн. лв. са прахосани. Попов е разследван от полковника от Второ основно ръководство на Държавна сигурност Стефан Лилов.
Контраразузнаването образува и дело за оперативна разработка „ Горгона “ против брачната половинка му Юлия Василева. Тя е професор по генетика и съгласно някогашни офицери от Първо главно управление (на ДС) е нещатен помощник на научно-техническото разузнаване.
В древногръцката митология Горгони са три сестри крилати дами чудовища със змии вместо коси и с взор, който трансформира всичко живо в камък. Полк. Лилов разкрива, че Живко Попов влиза по отношение на италианската мафия, която краде немаркирано злато от тамошна фабрика, и той го внася контрабандно у нас.
На „ Златарска индустрия “ е подредено да маркира златото и оттова една част се продава в „ Кореком “, а парите се внасят във фонд „ 1300 години България ”. Друга част от жълтия метал Попов закопава в гроба на бащата на брачната половинка си.
Полковник моли за долап и завеси
14-и отдел пази добити писмени и материални монументи на историята и културата в дървени шкафове и каси в стая 13. На този конфиденциален етаж се намира и шифърът на Първо главно управление (на ДС).
Създаването на ред в хранилището става едвам през 1981 година след докладна на началника на отдел 14 полк. Георги Авджиев до шефа на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев. Авджиев намерено приказва за заплахата скъпите експонати да бъдат похабени.
Той желае от генерала да позволи закупуването на черни завеси, непропускащи светлина, стоманен двукрилен долап, в който да се съхраняват най-ценните експонати и уместно портативно пожарогасително средство като със същата цел към наличната чешма в помещението да бъде причислен подобаващ маркуч.
В стаята с съдбовния номер Първо главно управление (на ДС) е пазело откраднатите от агентурата му в продължение на 20 година скъпи съкровища. Те са свързани с българската история и просвета, само че след Десети ноември множеството от тях изчезват мистериозно, като се изключи черновата на „ История славянобългарска ” на Паисий Хилендарски, и някои микрофилми.
В деня на смяната в хранилището е имало близо 3000 истински документи, 170 000 фрагмента от микрофилми, 10 движими монументи, икони, картини, конфискувани по конфиденциален път от непознати архиви и частни лица. Комисията по досиета намира секретни документи, които демонстрират, че през юни 1972 година в Първо главно управление (на ДС) е основана нова разследваща конструкция – отдел 14 „ Културно-историческо разузнаване ” (КИР).
Основен идеолог на отдела е Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет „ Климент Охридски ”. Фол има решаваща дума при организирането и насоките на активността на новата конструкция. Впоследствие ще стане професор и придобие славата на траколог.
Създаването на КИР съответствува с навлизането на дъщерята на Тодор Живков Людмила в политиката. По това време тя е назначена за зам.-председател на Комитета за изкуство и просвета, а малко по-късно ще го оглави. Фол е един от най-близките й сподвижници. Още първоначално сред отдел 14 и Людмила Живкова е основана директна телефонна линия, вид петолъчка, предпазена от подслушване.
Основни цели на КИР стават библиотеки и архивохранилища, проучвателен и научни институти, частни сбирки зад граница. Първо главно управление (на ДС) взема на мушка българския манастир „ Св. Георги – Зограф “ в монашеската република Света гора на гръцкия полуостров Атон. Той е един от най-големите на Света гора и е на девето място в йерархията на светогорските манастири.
От българската света обител са добити над 4000 кино лентата с повече от 150 000 фрагмента на славянски ръкописи, хрисовули и старопечатни книги. Освен тях са обезпечени и над 800 цветни диапозитиви, на които са снимани здания и миниатюри. Отделно е добита и информация за над 200 скъпи икони. На прицела на отдел О2 „ Гърция и Кипър “ и на РИК са черновата на „ История славянобългарска ” на Паисий Хилендарски и Служебникът на патриарх Евтимий.
Цели 13 години разузнаването приготвя интервенция с кодовото име „ Маратон “. Първо главно управление (на ДС) получава доста точна информация за обстановката в Зографския манастир през април 1972 година от собствен действен служащ, закодиран под псевдонима Симеонов.
Той работи под прикритието на посланик от посолството ни в Атина, и е първият шпионин, който извършва задания на новосформирания РИК. През 1985 година Паисиевата история е открадната, само че до Служебника на патриарх Евтимий, който епохи наред се съхранява в манастира, Държавна сигурност не съумява да доближи.
Точно преди 20 година – на 2 февруари 1993 година или 8 години след кражбата, библиотекарят на „ Св. Георги – Зограф “ йеромонах Пахомий бие камбаната. Той се усеща, че оригиналът на Паисиевата история е бил сменен. На манастирската пишеща машина написва яростно писмо – най-вероятно до гръцките управляващи, на което до момента в никакъв случай не е давана публичност. „ Уикенд “ съумя да го получи от свои източници.
Писмото е подписано от Пахомий и подпечатано с печата на манастира. На някои места шрифтът е неразбираем, той като евентуално е преснимано от разузнаването на микрофилм.
Монахът твърди, че Паисиевата история е открадната от Петър Митанов, който е член ефория „ Зограф “. Митанов е реставратор и няколко пъти е посещавал манастира. Според изказвания на разузнавачи той и доцент Михаил Енев – учител в СУ по снимка, са създатели на копието. Митанов обаче пръв сигнализира на конференция, че Паисиевата история е изчезнала от манастира.
Дядо Пахомий разказва и визитата в манастира на трима души от България – Дико Пехливанов – консултант на посланика, Венцислав Агайн – първи секретар в посолството и Иван Генов – втори консул в Солун. Библиотекарят бърка дребното името на Пехливанов, който назовава Дико, а той в действителност е Динко.
Тримата донесли особено направена дебела пластмасова кутия, в която да се постави неоригиналната преснета Паисиева история и да се запечата под претекст да не се скапва ръкописът. Пахомий назовава всичко това „ интелигентна и безшумно погнусна незаконна интервенция “. Той упорства оригиналът да бъде неотложно върнат и заплашва с гнева на Свети Георги, че рано или късно светецът няма да елементарни на причинителите и те ще заплатят злодеянието в неговата обител.
Подмяната става точно на Никулден – на 18 декември 1985 година от резидентите в Гърция и разузнавачи от Първо главно управление (на ДС) Генов и Агайн. На Атон всички празници и служения са по остарелия календар. Генов моли дядо Пахомий да се качи на горния етаж, с цел да донесе един документ. Монахът с принуда се качва нагоре и тъкмо в този интервал Генов и Агайн сменят изданията.
Те носят дипломатическо куфарче с тайник, в който слагат оригинала на Паисиевата история. В плексигласовата кутия е комплициран фалшификатът, отворен на стр. 34, както е бил оригиналът, а капакът й е намазан с бързосъхнещо лепило. В това време Пехливанов, който е взет за прикритие – той няма нищо общо със службите, преглежда с интерес библиотеката.
„ Дядо, да знаеш, че по искане на Христо Маринчев слагаме капака, с цел да се резервира добре ръкописа, да не го пипа всеки, който пристигна в манастира “, споделя Генов и духовникът нито за момент не се усъмнява. По това време полковникът от Първо главно управление (на ДС) Христо Маринчев е зам.-шеф на КИР и публично е консултант в Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове към Министерството на външните работи. Той е създал проектите по интервенция „ Маратон “ и след това се издига до генерал-майор от Държавна сигурност.
Маринчев също е трябвало да бъде в групата, само че гръцките управляващи не му дават „ диамонитирион “ – виза от Бюрото за поклонници в Урануполи. Тримата остават в манастира четири дни. Когато стигат на пристана, Генов и Агайн виждат, че гръцките чиновници ревизират всички чанти на пасажерите за корабчето.
Тогава Агайн вади от тайника ръкописа и го мушва откъм гърба в панталона си, като го прикрива с връхната си дреха. После от Урануполи скъпият ръкопис е пренесен в Солун оттова с дипломатическа поща стига до София. Така приключва тайната интервенция „ Маратон “.
В архива на отдел 14 на Първо главно управление (на ДС) съществуват голям брой документи, за полезностите, добити по действен път. Сред по-ценните придобивки е кореспонденция на цар Борис I с византийски император и римски папа, материали за Йоан Кукузел – Ангелогласния, най-значимият феодален български светец, църковен артист, композитор и модернизатор на византийското нотно писмо.
След скъпите архиви идва ред и на картините. В документите на КИР е посочено, че отдел 14 придобива от Съединени американски щати скъпи картини на Владимир Димитров – Майстора от ранния му интервал. През 1924 година огромният български художник подписва контракт с тогавашния пълномощен министър на Съединени американски щати в Чехословакия Джон Крейн, който против солидна за времето си сума авансово изплаща картините, които Майстора рисува през идващите 4 г.
През 1980 година, когато е маркирана 100-годишнината от рождението на Майстора, включена в календара на ЮНЕСКО, в София е открита галерия с 60 картини от сбирката на Крейн, които остават у нас. Специалистите считат, че десетки картини на художника са в неопределеност. Кои тъкмо творби на Майстора КИР връща от Съединени американски щати, по този начин и не излиза наяве от архивите – те не са съответно упоменати с имената им, както би следвало да бъде.
Реклама
Първо главно управление (на ДС) придобива произведения на международно известния български ваятел Асен Пейков, който живее в Италия и там е една от водещите фигури в изкуството. Създава над 1300 произведения. В ателието си в Рим прави потрети на италиански интелектуалци, както и на международно известни персони, измежду които и актрисата София Лорен, която му театралничи през 1953 година Сред на най-известните му произведения е статуята на Леонардо да Винчи на интернационалното летище в Рим.
Държавна сигурност преснима и фотоархива на енорийския духовник от сръбски генезис Матей Матеич, който е американски професор в университета по славянски език в гр. Кълъмбъс – столицата на щата Охайо. През 1970 година той съумява да извърши първата огромна изследователска експедиция в светогорския манастир „ Хилендар ” и снима над 800 славянски маноскрипти – една от най-големите си сбирки на славянски документи по това време.
Първо главно управление (на ДС) му завежда разработка под псевдоним „ Майкъл ” и се добира до огромна част от фотоархива му, когато през 1980 година той посещава София. В стаята му в хотел „ Балкан “ интервенцията е ръководена от тогавашния шеф на отдел 14 отдел полк. Георги Авджиев и за към три часа и половина са снимани към 5000 фрагмента.
Година по-късно КИР се снабдява с пишеща машина на Вътрешна македонска революционна организация и оригинал на грамота на австрийската императрица Мария Тереза за правата на банатските българи, открадната от Румъния.
След Десети ноември наследникът на Първо главно управление (на ДС) – Националната разследваща работа (НРС), твърди, че е предала всички ценности – артефакти, копия, документи, картини и икони, на виновните за опазването им културни институции. През годините на запитвания на медии обаче всички те дават отговор, че не са получавали нищо от Национална разузнавателна служба.
Само Държавна организация архиви показва, че e получила документи за водача на Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов на 5 октомври 2009 година Комисията по досиетата не открива и инвентарната книга на хранилището на отдел 14 КИР. В сборника си, отдаден на КИР, тя отбелязва, че ориста на материалите, които не са предадени на институциите, е незнайна.
Остава неразбираема и ориста на картините на Майстора, скулпторите на Асен Пейков, истинските документи, иконите и книгите, за които има свидетелства в архивите на Първо главно управление (на ДС). Само 60-те картини на Майстора, напоени с боите от четката му и с история, съгласно галеристи през днешния ден се правят оценка на над 3 млн. евро или впечатляващите 6 млн. лв.. Съкровищата просто изчезват в прехода, а евентуално някои от тях радват окото в закрити частни сбирки.
Четирима началници заключват „ Историята славянобългарска “
„ Ръководството на Министерство на вътрешните работи сподели Паисиевата история на Тодор Живков, той я видя, подвигна плещи и по-късно тя отиде в касата на началника на Първо главно управление (на ДС) ”, разяснява през 2012 година някогашният кадрови шпионин и посланик Красимир Райдовски.
В следствие реликвата престоява в касата на четирима генерали – двама началници на Първо главно управление (на ДС) – Васил Коцев и Владо Тодоров, и двама шефове на Национална разузнавателна служба – Румен Тошков и Бриго Аспарухов. Последният предава персонално реликвата на шефа на НИМ проф. Божидар Димитров, който легализира откраднатия оригинал.
Професорът разгласява в пресата, че незнаен донор му е подхвърлил пред кабинета в НИМ (по това време музеят е в постройката на Съдебната палата) оригинала на „ Историята ”, завит в омачкан вестник. Накрая персонално тогавашният президент Петър Стоянов отива през март 1998 година в Атон, а Божидар Димитров предава оригинала в ръцете на игумена на българския манастир „ Св. Георги – Зограф ” архимандрит Амвросий.
Живко Попов закопава в гроб контрабандно злато
Архивите на КИР разкриват, че работа „ Културно завещание “ също е получавала полезности от Първо главно управление (на ДС), като да вземем за пример пет картини на художника Никола Кожухаров (1892-1971), учил при Мърквичка и специализирал в Парижката академия за изящни изкуства.
Платната изобразяват фамилията на цар Борис III. „ Културно завещание “ е основана със секретно решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1977 година за честванията на 1300-годишнината от основаването на българската страна.
За ръководители на службата са определени ръководителят на Комитета за изкуство и просвета Людмила Живкова и външният и вътрешният министър – Петър Младенов и ген. Димитър Стоянов. Пряк неин шеф става зам.-външният министър Живко Попов, който е полковник от Първо главно управление (на ДС) и претендент член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Попов се забърква в една от най-големите корупционни афери по времето на комунизма. След гибелта на Людмила, той е задържан и наказан на затвор, дружно с шефа на КИР полк. Емил Александров. Двамата са получили в предписание 9,5 млн. валутни лв., равняващи се тогава на 10 млн. $, от които над 9,3 млн. лв. са прахосани. Попов е разследван от полковника от Второ основно ръководство на Държавна сигурност Стефан Лилов.
Контраразузнаването образува и дело за оперативна разработка „ Горгона “ против брачната половинка му Юлия Василева. Тя е професор по генетика и съгласно някогашни офицери от Първо главно управление (на ДС) е нещатен помощник на научно-техническото разузнаване.
В древногръцката митология Горгони са три сестри крилати дами чудовища със змии вместо коси и с взор, който трансформира всичко живо в камък. Полк. Лилов разкрива, че Живко Попов влиза по отношение на италианската мафия, която краде немаркирано злато от тамошна фабрика, и той го внася контрабандно у нас.
На „ Златарска индустрия “ е подредено да маркира златото и оттова една част се продава в „ Кореком “, а парите се внасят във фонд „ 1300 години България ”. Друга част от жълтия метал Попов закопава в гроба на бащата на брачната половинка си.
Полковник моли за долап и завеси
14-и отдел пази добити писмени и материални монументи на историята и културата в дървени шкафове и каси в стая 13. На този конфиденциален етаж се намира и шифърът на Първо главно управление (на ДС).
Създаването на ред в хранилището става едвам през 1981 година след докладна на началника на отдел 14 полк. Георги Авджиев до шефа на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев. Авджиев намерено приказва за заплахата скъпите експонати да бъдат похабени.
Той желае от генерала да позволи закупуването на черни завеси, непропускащи светлина, стоманен двукрилен долап, в който да се съхраняват най-ценните експонати и уместно портативно пожарогасително средство като със същата цел към наличната чешма в помещението да бъде причислен подобаващ маркуч.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ