На 12 декември 1903 г. в Кити Хоук, Северна Каролина,

На 12 декември 1903 година в Кити Хоук, Северна Каролина, братята Райт изпълнили първия в историята дълготрайно следен полет със самоходен аероплан. Във всеки случай по този начин се оценявало това събитие през днешния ден. Летял ли е индивида, преди стотици или даже хиляди години? Някои откриватели са уверени в съществуването на данни в поддръжка на този факт, само че знанията за това – уви! са изгубени. Материалните доказателства за полетите в древността са показани от мистериозни артефакти в Южна Америка и Египет, както и египетските скални рисунки.

Първият образец за този тип обекти е по този начин нареченият колумбийски златен аероплан. Той датира от 500 година прочие н. е. и се отнася до културата толима, чиито представители са обитавали планинските региони на Колумбия през 200-1000 години сл. Хр. Откритите рисунки обичайно се смятат от археолозите за изображения на животни и инсекти, само че някои от техните детайли могат да бъдат свързани с технологията за основаване на самолети.

Те включвали по-специално делтоидното крило и високата отвесна низина на опашката. Друг образец е „ висулката “ tombak (сплав от злато и мед в съответствие 30:70), стилизирана като летяща риба. Тя принадлежала към културата Калима, която е заемала територията в югозападната част на Колумбия (200 година прочие н. е. – 600 година сл. Хр.). Снимката на тази висулка е в книгата на Ерих декор Деникен “Златото на боговете “, оповестена през 1972 година Авторът вярвал, че находката е изображение на аероплан, употребен от неземни същества. Въпреки че фигурата, съгласно археолозите, е била стилизирано изображение на летяща риба, някои характерности (по-специално очертанията на опашката) нямали аналози в природата.

Няколко други златни предмета

са били направени от представителите на културата Сину, които са живели на брега на Колумбия в интервала от 300-1550 година сл. Хр. и са били известни със своето бижутерско изкуство. Те носели към врата си предмети с дължина към 5 см като висулки на верига. През 1954 година колумбийското държавно управление изпратило част от продуктите сину дружно с сбирка от други скъпи артефакти на галерия в Съединени американски щати.

След 15 години модерна репродукция на един от артефактите бил предоставена за проучване от криптозоолога Иван Т. Сандерсън. Той стигнал до заключението, че субектът няма аналози в животинското царство. Предните крила във формата на триъгълник с гладки ръбове се различавали да вземем за пример от крилата на животните и инсекти.

Сандерсън вярвал, че те са по-скоро механични, в сравнение с биологични по генезис, и даже стигнал по-далеч в своите разсъждения, предполагайки, че продуктът е бил модел на високоскоростен кораб, съществувал преди най-малко 1000 години. Появата на самолетен артефакт подтикнал доктор Артър Пойсли да организира опит в аерокосмическата тръба в Института по аеронавтика в Ню Йорк и той получил позитивни резултати.

Обектът в действителност можел да лети.

През август 1996 година имитация 16: 1 на един от златните модели бил изстрелян в небето от трима немски инженери Алгунд Енбом, Петер Белтинг и Конрад Леберс. От резултатите от изследването те стигнали до заключението, че артефактът по-скоро наподобявал модерна совалка или свръхзвуков аероплан Concorde, в сравнение с насекомо. Те също получили позитивни резултати. Оказало се, че и този обект в действителност можел да лети.

Златен модел на насекомото от гробницата в Колумбия

Повечето от тези невероятни южноамерикански висулки имали четири крила (или две крила и опашка). Те не били като насекомите и птиците, познати през днешния ден. Можем да се съгласим, че това са стилизирани модели, само че приликата им със самолети и галактически кораби изглеждала много поразителна.

Ако обаче приемем, че обектите в действителност са модели на някои въздушни транспортни средства, които могат да летят, пораждат доста въпроси. Първият проблем е, че крилата на моделите са мощно изместени обратно, т.е. те са ситуирани надалеч от центъра на тежестта, което пречи на постоянния полет. Второто е, че носът е изцяло друг от предната част на самолета.

Привържениците на античната доктрина

за самолетите били създали изненадващо малко проучвания, с цел да схванат отговора на въпроса за произхода на артефактите. На уебсайтовете публикациите за самолетите в доколумбова Америка нормално се назовават ​​предмети, открити в гробниците в Южна или Централна Америка, само че през множеството време те не предоставяли информация за техния генезис или датиране.

Може би частично заради все по-широкото плячкосване на античните гробници в Колумбия, чието наличие по-късно се появява на южноамериканския пазар на антики. Повечето интернет уеб сайтове на антични южноамерикански самолети са компилации от публикация на Лумир Дж. Янку (1996), оповестена на уеб страницата Anomalies and Mysteries. В умозаключение би трябвало да се каже, че без да се откри произходът на тези удивителни артефакти и културата, към която са принадлежали, би било безогледно да ги преглеждаме като мостри на антични самолети.

Друг модел, който наподобява на дребен аероплан, е открит в град Сакара – Египет. Египтолозите го считат за ястреб с разперени крила и го датират към 4 – 3 век пр.н.е. Най-вероятно е открит през 1898 година в гробницата на Па ди Имена в северната част на Сакара. Изделието, е било направено от явор, дълго 14,2 см с обсег на крилата 18,3 см и тежало към 39 година Йероглифите на опашката на птицата гласяли: „ Предлагане на Амон “, а господ Амон в античен Египет нормално се е свързвал с дъжда.

Древният модел се съхранявал в музея в Кайро до 1969 година, до момента в който не е видян от професора по анатомия Халил Месиха, който забелязал, че наподобява на актуален аероплан или планер и за разлика от изображенията на другите птици в музея, този обект нямал крайници и пера… Според Меси експонатът имал редица аеродинамични характерности. След брат си, полетен инженер по специалност, той основал летящ модел от балсово дърво, като увереността на доктор Месих в това. че птицата Saqqara е смален модел на античен планер, който бил укрепен.

Мартин Грегъри от Харлоу, Есекс, обаче не е бил склонен с това умозаключение. Повече от тридесет години той проектирал, произвеждал и изстрелвал самолетни структури. Експериментирайки с дизайна, Грегъри стигнал до заключението, че моделът не може да лети без закрепения водоравен похлупак на опашката на самолета, който обектът в никакъв случай не е имал.

Дори откакто Грегъри прикрепил закрепения водоравен похлупак към модела, резултатите не бяха обнадеждаващи. Изследователят предположил, че това е ветропоказател или детска играчка. Лари Оркут, консуматор на уеб страницата Popular Mysteries, също забелязал следи от багра по гърба и опашката. Това можело да значи, че по едно време моделът на птицата е бил цветно оцветен. Черните очи, които в действителност са части вулканично стъкло, потънали в главата на субекта, не се виждат в множеството фотоси на обекта, придавайки му тип на аероплан.

Въпреки че птицата Saqqara имала няколко аеродинамични свойства, версията, че това е единственият оживял модел на египетски аероплан, изглеждала малко евентуална. Най-вероятно (това се потвърждава от ловко направени дъски за игри и играчки) артефактът е дрънкулка, изобразяваща птица или детска играчка. Всъщност това били части вулканично стъкло, вдлъбнати в главата на модела, които не се виждали в множеството фотоси на обекта, придавайки му аналогия със аероплан.

Вероятно най-противоречивите доказателства

за полети в древността са мистериозните скални резби върху панела на храма от 19-та династия на Фараон Сети I в Абидос. Тези невероятни рисунки изобразявали, хеликоптер (евентуално танк) и нещо, което приличало на галактически транспортен съд или реактивен аероплан. Този по този начин наименуван храмов хеликоптер Абидос се трансформирал в легенда.

Дървен модел от Саккара, сходен на птица

Могат ли тези удивителни писмени знаци да се смятат за доказателство, че египтяните през XIII век. пр.н.е. са имали технологии от XXI век? За страдание, някои фотоси в интернет са модифицирани цифрово, с цел да подчертаят характерностите, сходни на самолети. Има обаче и други, необработени фотоси с писмени знаци, сходни на актуалните летящи транспортни средства.

Катрин Грифис-Грийнбърг от университета в Алабама в Бирмингам, сходно на доста археолози и египтолози, твърди, че необикновените пещерни рисунки са палимпсести или така наречен надписи, насложени върху остарели. Според мнението на египтолозите в този случай върху някои изображения е нанесен пласт мазилка и са направени други чертежи. От време на време и под въздействието на метеорологичните условия мазилката започвала да отпада, оставяйки фрагменти от старите и нови надписи, които, наслагвайки се един върху различен, основават изображения, които наподобяват на модерни самолети.

Тези, които имат вяра в хеликоптера

от Абидос, настояват, че в пещерните палимпсести изображенията, изчертани от горната страна, тъкмо повтаряли старите линии. Съществуват обаче и други обстоятелства, които отричали ​​наличието на самолети в Древен Египет. Един от тях е цялостното неявяване на споменавания, за каквито и да било летящи машини във всички известни източници на Древен Египет. Някъде е трябвало да има сходни изображения, само че не! Освен това (това се отнася за всички теории за античните артефакти), няма доказателства за съществуването на помощни механически средства, нужни за основаването на самолети.

Да предположим, че представителите на културите на Египет и Южна Америка са били основали коли, прототипи на хеликоптери и самолети, то тогава трябвало да има колосална индустриална промишленост, да не приказваме за добива на горива и метали. Ако античните хора били управлявали съвременни самолети и хеликоптери, сигурно щеше да има доста повече доказателства, в сравнение с сбирка от съмнителни модели и индивидуален панел от писмени знаци, издълбани в храма над вратата.

Няма да отречем, че човешката фантазия за хвърчене дължи произхода си на доста антични култури, в това число индийската литература. Може би точно тази концепция е въодушевила жителите на Южна Америка да основават мистериозни модели. И дали фантазията е осъществена – този въпрос остава противоречив и през днешния ден издълбани в храма над прага.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!