Военните преврати през последните 5 години
На 11 април 2019 година армията на Судан разгласи, че отстранява от служба и арестува Омар ал Башир, който ръководи страната 30 години. Агенция ТАСС приготви материал за военните преврати и опитите за промяна на властта по света през последните пет години.
Буркина Фасо (2014 и 2015)
През октомври 2014 година на фона на всеобщите митинги и под натиска на военните напусна поста си президентът на Буркина Фасо Блез Кампаоре, оглавявал страната от 1987 година. Политическата рецесия бе предизвикана от желанието на президента да промени Конституцията и да се кандидатира за нов мандат. Протестните акции на опозицията прераснаха в вълнения с полицията и армията. На 30 октомври началникът на Генералния щаб на въоръжените сили военачалник Траоре вкара изключително състояние и разпусна държавното управление и Народното събрание. На идващия ден Кампаоре се отхвърли от пълномощията си на държавен глава и напусна страната.
На 16 септември 2015 година, в навечерието на президентските и парламентарни избори в Буркина Фасо, управлението на Полка на президентската сигурност (ППС) арестува президента Мишел Кафандо, премиера Якубу Исаака Зида и няколко члена на преходното държавно управление. Този орган е основан през 2014 година след отстраняването на президента Блез Кампаоре. На идващия ден пучистите оповестиха прехвърлянето на властта на Националния съвет за народна власт, ръководен от военачалник Гилбърт Диендере. Причината за протеста на военните беше взетото малко по-рано решение на преходното държавно управление да разпусне ППС, както и отводът за регистрация на претенденти от някогашната ръководеща партия, Конгрес за народна власт и напредък. Легитимността на военната хунта не беше приета от никоя политическа мощ в Буркина Фасо. Държавният прелом беше наказан от Организация на обединените нации, Икономическата общественост на западноафриканските страни и Африканския съюз (членството на Буркина Фасо бе спряно на 18 септември). Профсъюзите и политическите партии проведоха обща политическа стачка и акция на гражданско непокорство. Ръководството на постоянната войска изиска ППС да съобщи оръжието си и да се върне в казармата. На 18 септември президентът Кафандо бе освободен. На 23 септември, според изискванията на споразуменията сред въстаническите военни ППС и управлението на постоянната войска, която остана вярна на законното държавно управление, Кафандо се върна към отговорностите си. По време на протестите, провокирани от дейностите на превратаджиите, 10 души бяха убити,а повече от 100 бяха ранени.
Тайланд (2014)
На 22 май 2014 година командващият сухопътните войски на Тайланд военачалник Прают Чан-Оча смъкна краткотрайното държавно управление, основано на 7 май 2014 година, откакто Конституционният съд насочи в оставка премиера Инглук Шинаватра. Повод за преврата бяха безредиците с присъединяване на последователи и съперници на някогашния министър-председател. Военните стопираха действието на Конституцията, постановиха цензура в медиите и интернет, не разрешиха демонстрациите и вкараха комендантски час. Законодателната и изпълнителната власт минаха към военния Национален съвет за поддържане на мира и реда под управлението на Чан-Очи. Впоследствие кралят на Тайланд Пумпион Адулядет утвърди Прают Чан-Оча за началник на Националния съвет за поддържане на мира и реда. През август краткотрайният парламент на Тайланд избра Чан-Оча за министър-председател.
Турция (2016)
На 15 юли 2016 година бе подхванат опит за прелом в Турция. Група военни взеха под надзор няколко стратегически значими обекта в Анкара, Истанбул и други градове. В столицата те обстреляха постройките на Народното събрание, генералния щаб, централите на полицията и Министерството на вътрешните работи и нанесоха въздушни удари по резиденцията на турския президент Реджеп Таийп Ердоган . Съпротивление на метежниците оказаха правилните на държавното управление военни елементи и сили за сигурност (пучистите получиха поддръжка единствено от елементи на сухопътните войски, жандармерията и ВВС; полицията и войските със особено предопределение като цяло останаха на страната на правителството). Стотици излязоха по улиците на огромните градове на Турция, с цел да стачкуват против дейностите на пучистите. На сутринта на 16 юли метежът бе смачкан. В резултат от конфликтите починаха 265 души, а повече от две хиляди получиха пострадвания. За подготовката и реализацията на опита за прелом Анкара упрекна ислямския просветител Фетуллах Гюлен, който от 1999 година живее в Съединени американски щати, напомня организация Фокус.
Зимбабве (2017)
През 2017 година президентът на Зимбабве Роберт Мугабе бе свален от поста. Той управляваше страната 37 години, от момента на оповестяването на независимостта й през 1980 година (от 1980 до 1987 като министър-председател). Причината, довела до отстраняването на Мугабе, стана неговият спор с първия вицепрезидент Емерсон Мнангагва. На 6 ноември Мугабе уволни Мнангагва, само че в поддръжка на вицепрезидента се разгласи армията. На 15 ноември Мугабе бе подложен под домакински арест. На 19 ноември той бе отхвърлен от управлението на ръководещата партия „ Африкански народен съюз Зимбабве – Патриотичен фронт “, а на 21 ноември, без да чака импичмънта, той непринудено подаде оставка.
Алжир (2019)
На 2 април 2019 година на фона на политическата рецесия и под натиска на военните подаде оставка президентът на Алжир Абделазиз Бутефлика, който бе на власт от 1999 година. Той взе това решение в следствие от всеобщите митинги против неговото желание да се кандидатира за пети мандат. Исканията на стачкуващите за оставка на президента бяха подкрепени от главнокомандващия алжирската войска Ахмед Гаид Салех, който в действителност сложи ултиматум на настоящия президент.
Буркина Фасо (2014 и 2015)
През октомври 2014 година на фона на всеобщите митинги и под натиска на военните напусна поста си президентът на Буркина Фасо Блез Кампаоре, оглавявал страната от 1987 година. Политическата рецесия бе предизвикана от желанието на президента да промени Конституцията и да се кандидатира за нов мандат. Протестните акции на опозицията прераснаха в вълнения с полицията и армията. На 30 октомври началникът на Генералния щаб на въоръжените сили военачалник Траоре вкара изключително състояние и разпусна държавното управление и Народното събрание. На идващия ден Кампаоре се отхвърли от пълномощията си на държавен глава и напусна страната.
На 16 септември 2015 година, в навечерието на президентските и парламентарни избори в Буркина Фасо, управлението на Полка на президентската сигурност (ППС) арестува президента Мишел Кафандо, премиера Якубу Исаака Зида и няколко члена на преходното държавно управление. Този орган е основан през 2014 година след отстраняването на президента Блез Кампаоре. На идващия ден пучистите оповестиха прехвърлянето на властта на Националния съвет за народна власт, ръководен от военачалник Гилбърт Диендере. Причината за протеста на военните беше взетото малко по-рано решение на преходното държавно управление да разпусне ППС, както и отводът за регистрация на претенденти от някогашната ръководеща партия, Конгрес за народна власт и напредък. Легитимността на военната хунта не беше приета от никоя политическа мощ в Буркина Фасо. Държавният прелом беше наказан от Организация на обединените нации, Икономическата общественост на западноафриканските страни и Африканския съюз (членството на Буркина Фасо бе спряно на 18 септември). Профсъюзите и политическите партии проведоха обща политическа стачка и акция на гражданско непокорство. Ръководството на постоянната войска изиска ППС да съобщи оръжието си и да се върне в казармата. На 18 септември президентът Кафандо бе освободен. На 23 септември, според изискванията на споразуменията сред въстаническите военни ППС и управлението на постоянната войска, която остана вярна на законното държавно управление, Кафандо се върна към отговорностите си. По време на протестите, провокирани от дейностите на превратаджиите, 10 души бяха убити,а повече от 100 бяха ранени.
Тайланд (2014)
На 22 май 2014 година командващият сухопътните войски на Тайланд военачалник Прают Чан-Оча смъкна краткотрайното държавно управление, основано на 7 май 2014 година, откакто Конституционният съд насочи в оставка премиера Инглук Шинаватра. Повод за преврата бяха безредиците с присъединяване на последователи и съперници на някогашния министър-председател. Военните стопираха действието на Конституцията, постановиха цензура в медиите и интернет, не разрешиха демонстрациите и вкараха комендантски час. Законодателната и изпълнителната власт минаха към военния Национален съвет за поддържане на мира и реда под управлението на Чан-Очи. Впоследствие кралят на Тайланд Пумпион Адулядет утвърди Прают Чан-Оча за началник на Националния съвет за поддържане на мира и реда. През август краткотрайният парламент на Тайланд избра Чан-Оча за министър-председател.
Турция (2016)
На 15 юли 2016 година бе подхванат опит за прелом в Турция. Група военни взеха под надзор няколко стратегически значими обекта в Анкара, Истанбул и други градове. В столицата те обстреляха постройките на Народното събрание, генералния щаб, централите на полицията и Министерството на вътрешните работи и нанесоха въздушни удари по резиденцията на турския президент Реджеп Таийп Ердоган . Съпротивление на метежниците оказаха правилните на държавното управление военни елементи и сили за сигурност (пучистите получиха поддръжка единствено от елементи на сухопътните войски, жандармерията и ВВС; полицията и войските със особено предопределение като цяло останаха на страната на правителството). Стотици излязоха по улиците на огромните градове на Турция, с цел да стачкуват против дейностите на пучистите. На сутринта на 16 юли метежът бе смачкан. В резултат от конфликтите починаха 265 души, а повече от две хиляди получиха пострадвания. За подготовката и реализацията на опита за прелом Анкара упрекна ислямския просветител Фетуллах Гюлен, който от 1999 година живее в Съединени американски щати, напомня организация Фокус.
Зимбабве (2017)
През 2017 година президентът на Зимбабве Роберт Мугабе бе свален от поста. Той управляваше страната 37 години, от момента на оповестяването на независимостта й през 1980 година (от 1980 до 1987 като министър-председател). Причината, довела до отстраняването на Мугабе, стана неговият спор с първия вицепрезидент Емерсон Мнангагва. На 6 ноември Мугабе уволни Мнангагва, само че в поддръжка на вицепрезидента се разгласи армията. На 15 ноември Мугабе бе подложен под домакински арест. На 19 ноември той бе отхвърлен от управлението на ръководещата партия „ Африкански народен съюз Зимбабве – Патриотичен фронт “, а на 21 ноември, без да чака импичмънта, той непринудено подаде оставка.
Алжир (2019)
На 2 април 2019 година на фона на политическата рецесия и под натиска на военните подаде оставка президентът на Алжир Абделазиз Бутефлика, който бе на власт от 1999 година. Той взе това решение в следствие от всеобщите митинги против неговото желание да се кандидатира за пети мандат. Исканията на стачкуващите за оставка на президента бяха подкрепени от главнокомандващия алжирската войска Ахмед Гаид Салех, който в действителност сложи ултиматум на настоящия президент.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ