От СМТ с апел: Законопроектът за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството да не бъде приеман от НС
Сдружението за съвременна търговия разгласява мнение по отношение на Закон за оптималната комерсиална надценка за артикули включени в кошницата на семейството.
ФОКУС дава част известието:
Законопроектът погазва главните правила на пазарната стопанска система и законодателството на Европейски Съюз. Той вреди на ползите на българските консуматори, на конкурентоспособността на български производители, и слага под риск оперативната активност на търговците.
Сдружението за съвременна търговия ( " СМТ “ / " Сдружение “) сплотява огромна част от водещите търговци на бързооборотни артикули в страната. Вече петнадесет години със своята дейна активност Сдружението способства за възстановяване на бизнес средата, за растежа и модернизацията на комерсиалния бранш и за цялостното развиване на стопанската система на Република България.
В своята процедура фирмите от модерната търговия и СМТ постоянно са се водили от правилата на отбрана интереса на потребителите, господство на свободата на договаряне и определяне и поддържане на обективни търговски взаимоотношения. Членовете на СМТ са потвърдили, че са предвидим и приближен сътрудник на обществото и институциите, изключително в интервали на рецесии и световни провокации – от пандемията COVID-19 и енергийната рецесия до войната в Украйна. Днес, в най-отговорните дни за въвеждане на еврото като платежно средство в страната, модерната търговия още веднъж поема своята виновна роля за стабилността на пазара.
Обръщаме се към Вас с апел Законопроектът за оптималната комерсиална надценка за артикули, включени в кошницата на семейството ( " Законопроектът “), да не бъде одобряван от Народното събрание. Считаме че препоръчаната самодейност е нездравословна за българските консуматори, производители и търговци, като заплашва икономическата непоклатимост и благосъстоянието на популацията. Законопроектът освен опонира на правилата на пазарната стопанска система, само че и е в директно противоречие с редица европейски правила и откритата процедура на Съда на Европейския съюз.
Принципни бележки
Законопроектът погазва главните правила на пазарната стопанска система и законодателството на Европейски Съюз. Той вреди на ползите на българските консуматори, на конкурентоспособността на български производители, и слага под риск оперативната активност на търговците.
Законопроектът опонира на член 19, алинея 1 от Конституцията на страната, който повелява, че " Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска самодейност “. Законопроектът не разрешава свободното образуване на цени на евентуално засегнатите артикули, както и свободата на договаряне.
Свободната стопанска самодейност допуска стопанската система на страната да се развива на пазарен принцип, като основните фактори за установяване на цените са силите на търсенето и предлагането. Историческият опит е потвърдил, че най-хубавият метод да се обезпечи на потребителите богат избор и ниски цени е свободната конкуренция, а самодейностите за държавна интервенция в ценообразуването неизбежно се провалят, нормално с тежки стопански последствия.
Законопроектът опонира на член 119 от Договора за действие на Европейския съюз ( " Договор за функционирането на Европейския съюз “) и член 16 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, която пази свободата на стопанска активност в сходство с правото на Общността и националните закони и практики. Общностното право обяснява, че: " Защитата, предоставена от член 16 от Хартата, обгръща свободата на практикуване на икономическа или комерсиална активност, свободата на договаряне и свободната конкуренция […]. Освен това свободата на договаряне включва по-специално свободата на избор с кого да се прави бизнес […] и свободата на установяване на цената на услугата. “
Предложените ограничения за установяване на граница на надценката за избрани артикули подлежат на нотификация по Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и по Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година преди да бъдат признати. Съгласно член 1 от Директива 2015/1535, страните членки са задължени да нотифицират пред Европейска комисия сходни планове преди да ги одобряват, доколкото според член 1, параграф 1, писмен знак " е “ техническите регламенти включват механически спецификации и други условия или правила за услуги, които са свързани с фискални или финансови ограничения, даващи отношение върху потреблението на артикули или услуги посредством стимулиране на спазването на такива механически спецификации или други условия или правила за услуги.
Справка в системата TRIS на Европейска комисия демонстрира, че България не е нотифицирала Законопроекта и надлежно той не е прегледан от Европейска комисия. Евентуалното му приемане в несъгласие с използваната процедура ще докара до наказателна процедура против България, като глобите ще са точно за сметка на потребителите, в чиято отбрана се афишира законопроектът.
Константна е практиката на европейските институции по отношение на несъвместимостта на ограниченията, свързани с ограничавания или контролиране на цените с действието на единния пазар. Обект на отбрана са били правата на фирмите и по член 49 от Договор за функционирането на Европейския съюз, включително правото им да дефинират независимо подбор и да ценообразуват. Ограничаване на тези права може да бъде осъществявано единствено въз основа на съображения за публичния ред, социална сигурност и публично здраве, които да бъдат подобаващи и нужни при използване на съответни условия за пропорция. Приемането на предлагания законопроект не е обусловено от сходни съображения.
Така да вземем за пример на 12 септември 2024 година Съдът на Европейски Съюз постанови, че рестриктивните мерки на цените на главните хранителни артикули, избрани от унгарското държавно управление, са несъвместими с разпоредбите на Европейски Съюз и подкопават лоялната конкуренция. На 11 декември 2025 година Европейската комисия ( " Европейска комисия “) насочи искане към Унгария да се въздържа от налагането на ограничавания върху ценовите маржове при продажбата на хранителни артикули, защото това е в несъгласие с действието на единния пазар.
Законопроектът противоречи на Решение № 23/10.01.2019 година на Комисията за отбрана на конкуренцията ( " Комисия за защита на конкуренцията “) във връзка предишен законопроект за допълнение на Закона за отбрана на потребителите, с който се целеше установяване на оптимални надценки на избрани хранителни артикули. В цитираното решение Комисия за защита на конкуренцията стигна до заключението, че препоръчаният законопроект би довел до неподходящи последствия за конкуренцията и надлежно за пазара, вместо да осъществя задачата си да обезпечи ниски цени на стоките от първа нужда.
“[…] предложената регулация да сътвори риск от излизане от пазара на търговски вериги, както и да възпре навлизането на пазара на нови вериги. По-малкият брой участници на пазара би отслабил конкуренцията, което от своя страна може да докара до по-високи цени "
Тези съображения на Комисия за защита на конкуренцията не престават да са настоящи и през днешния ден.
Категорично не споделяме заключението в предварителната оценка на въздействието, че Законопроектът няма да окаже отрицателно въздействие върху търговията в границите на Европейски Съюз. Напротив, препоръчаната регулация основава съществени административни бариери и де факто дискриминира свободното придвижване на артикули, което е в директно несъгласие с Договор за функционирането на Европейския съюз.
Законопроектът слага бариери пред доставките от други страни – членки, доколкото задграничните производители и снабдители биха били лишени от опцията да договарят цените си по стопански обосновани критерии. По посочените аргументи, мярката нарушава свободното придвижване на артикули (чл. 34 от ДФЕС), защото постанова административни спънки и ценови условия, които де факто блокират вноса.
Пълният текст на мнението четете.
ФОКУС дава част известието:
Законопроектът погазва главните правила на пазарната стопанска система и законодателството на Европейски Съюз. Той вреди на ползите на българските консуматори, на конкурентоспособността на български производители, и слага под риск оперативната активност на търговците.
Сдружението за съвременна търговия ( " СМТ “ / " Сдружение “) сплотява огромна част от водещите търговци на бързооборотни артикули в страната. Вече петнадесет години със своята дейна активност Сдружението способства за възстановяване на бизнес средата, за растежа и модернизацията на комерсиалния бранш и за цялостното развиване на стопанската система на Република България.
В своята процедура фирмите от модерната търговия и СМТ постоянно са се водили от правилата на отбрана интереса на потребителите, господство на свободата на договаряне и определяне и поддържане на обективни търговски взаимоотношения. Членовете на СМТ са потвърдили, че са предвидим и приближен сътрудник на обществото и институциите, изключително в интервали на рецесии и световни провокации – от пандемията COVID-19 и енергийната рецесия до войната в Украйна. Днес, в най-отговорните дни за въвеждане на еврото като платежно средство в страната, модерната търговия още веднъж поема своята виновна роля за стабилността на пазара.
Обръщаме се към Вас с апел Законопроектът за оптималната комерсиална надценка за артикули, включени в кошницата на семейството ( " Законопроектът “), да не бъде одобряван от Народното събрание. Считаме че препоръчаната самодейност е нездравословна за българските консуматори, производители и търговци, като заплашва икономическата непоклатимост и благосъстоянието на популацията. Законопроектът освен опонира на правилата на пазарната стопанска система, само че и е в директно противоречие с редица европейски правила и откритата процедура на Съда на Европейския съюз.
Принципни бележки
Законопроектът погазва главните правила на пазарната стопанска система и законодателството на Европейски Съюз. Той вреди на ползите на българските консуматори, на конкурентоспособността на български производители, и слага под риск оперативната активност на търговците.
Законопроектът опонира на член 19, алинея 1 от Конституцията на страната, който повелява, че " Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска самодейност “. Законопроектът не разрешава свободното образуване на цени на евентуално засегнатите артикули, както и свободата на договаряне.
Свободната стопанска самодейност допуска стопанската система на страната да се развива на пазарен принцип, като основните фактори за установяване на цените са силите на търсенето и предлагането. Историческият опит е потвърдил, че най-хубавият метод да се обезпечи на потребителите богат избор и ниски цени е свободната конкуренция, а самодейностите за държавна интервенция в ценообразуването неизбежно се провалят, нормално с тежки стопански последствия.
Законопроектът опонира на член 119 от Договора за действие на Европейския съюз ( " Договор за функционирането на Европейския съюз “) и член 16 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, която пази свободата на стопанска активност в сходство с правото на Общността и националните закони и практики. Общностното право обяснява, че: " Защитата, предоставена от член 16 от Хартата, обгръща свободата на практикуване на икономическа или комерсиална активност, свободата на договаряне и свободната конкуренция […]. Освен това свободата на договаряне включва по-специално свободата на избор с кого да се прави бизнес […] и свободата на установяване на цената на услугата. “
Предложените ограничения за установяване на граница на надценката за избрани артикули подлежат на нотификация по Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и по Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година преди да бъдат признати. Съгласно член 1 от Директива 2015/1535, страните членки са задължени да нотифицират пред Европейска комисия сходни планове преди да ги одобряват, доколкото според член 1, параграф 1, писмен знак " е “ техническите регламенти включват механически спецификации и други условия или правила за услуги, които са свързани с фискални или финансови ограничения, даващи отношение върху потреблението на артикули или услуги посредством стимулиране на спазването на такива механически спецификации или други условия или правила за услуги.
Справка в системата TRIS на Европейска комисия демонстрира, че България не е нотифицирала Законопроекта и надлежно той не е прегледан от Европейска комисия. Евентуалното му приемане в несъгласие с използваната процедура ще докара до наказателна процедура против България, като глобите ще са точно за сметка на потребителите, в чиято отбрана се афишира законопроектът.
Константна е практиката на европейските институции по отношение на несъвместимостта на ограниченията, свързани с ограничавания или контролиране на цените с действието на единния пазар. Обект на отбрана са били правата на фирмите и по член 49 от Договор за функционирането на Европейския съюз, включително правото им да дефинират независимо подбор и да ценообразуват. Ограничаване на тези права може да бъде осъществявано единствено въз основа на съображения за публичния ред, социална сигурност и публично здраве, които да бъдат подобаващи и нужни при използване на съответни условия за пропорция. Приемането на предлагания законопроект не е обусловено от сходни съображения.
Така да вземем за пример на 12 септември 2024 година Съдът на Европейски Съюз постанови, че рестриктивните мерки на цените на главните хранителни артикули, избрани от унгарското държавно управление, са несъвместими с разпоредбите на Европейски Съюз и подкопават лоялната конкуренция. На 11 декември 2025 година Европейската комисия ( " Европейска комисия “) насочи искане към Унгария да се въздържа от налагането на ограничавания върху ценовите маржове при продажбата на хранителни артикули, защото това е в несъгласие с действието на единния пазар.
Законопроектът противоречи на Решение № 23/10.01.2019 година на Комисията за отбрана на конкуренцията ( " Комисия за защита на конкуренцията “) във връзка предишен законопроект за допълнение на Закона за отбрана на потребителите, с който се целеше установяване на оптимални надценки на избрани хранителни артикули. В цитираното решение Комисия за защита на конкуренцията стигна до заключението, че препоръчаният законопроект би довел до неподходящи последствия за конкуренцията и надлежно за пазара, вместо да осъществя задачата си да обезпечи ниски цени на стоките от първа нужда.
“[…] предложената регулация да сътвори риск от излизане от пазара на търговски вериги, както и да възпре навлизането на пазара на нови вериги. По-малкият брой участници на пазара би отслабил конкуренцията, което от своя страна може да докара до по-високи цени "
Тези съображения на Комисия за защита на конкуренцията не престават да са настоящи и през днешния ден.
Категорично не споделяме заключението в предварителната оценка на въздействието, че Законопроектът няма да окаже отрицателно въздействие върху търговията в границите на Европейски Съюз. Напротив, препоръчаната регулация основава съществени административни бариери и де факто дискриминира свободното придвижване на артикули, което е в директно несъгласие с Договор за функционирането на Европейския съюз.
Законопроектът слага бариери пред доставките от други страни – членки, доколкото задграничните производители и снабдители биха били лишени от опцията да договарят цените си по стопански обосновани критерии. По посочените аргументи, мярката нарушава свободното придвижване на артикули (чл. 34 от ДФЕС), защото постанова административни спънки и ценови условия, които де факто блокират вноса.
Пълният текст на мнението четете.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ