Юлиан Рахлин – ексклузивно за програмата на фестивала „Златна есен“ в Айзенщат
На 10 февруари цигуларят, виолист и диригент Юлиан Рахлин още веднъж беше посетител на Софийската филхармония. Този път програмата включваше Първия концерт за цигулка и оркестър на Шостакович, в който Рахлин беше солист, както и симфонията „ Матис художникът “ от Хиндемит. Диригент на вечерта беше Найден Тодоров. Преди концерта се срещнах с Рахлин, с цел да обсъдим околните му връзки със Софийската филхармония, както и с цел да науча кои ще са главните акценти в идното издание на фестивала „ Златна есен “ в Айзенщат, където цигуларят е артистичен шеф.
Господин Рахлин, вие към този момент сте чест посетител тук в Софийската филхармония. Усещате ли симбиоза с оркестъра? Чувствате ли се вкъщи си измежду музикантите?
„ Абсолютно! Вече толкоз доста години пристигам в София, а изключително в последно време е много интензивно. С всеки идващ път се усещам от ден на ден и повече вкъщи си. С музикантите се опознаваме все по-добре и то в разнообразни функции – този път съм солист, до момента в който предходните няколко концерта дирижирах. Затова и нещата в този момент се случват по-естествено и, несъмнено, когато човек построи непрекъсната връзка с един оркестър и с дадена аудитория, музицирането е изцяло друго от това, което се получава, когато човек гостува един път на две, три или пет години. Затова и за мен е такова благополучие постоянно да пристигам в София. “
Кой предлага репертоара за концертите ви тук? Вие или Найден Тодоров?
„ Обикновено двамата взимаме решенията по доста елементарен и колегиален метод. През тези години ние станахме близки другари, а и има толкоз доста прелестен репертоар. Разбира се, маестро Тодоров е шефът, само че също така той е извънредно благ и еластичен и се преценява с може би 99 % от моите стремежи. Затова и правенето на програмата с него постоянно е било наслаждение. “
Вие сте цигулар, виолист и диригент – смятате ли, че дирижирането ви дава различен по-различен метод за реализиране на връзка с музиката и с публиката, за разлика от това да сте солист?
„ Разбира се, дирижирането е една изцяло друга специалност. Въпреки че доста хора биха си помислили, че е сходно, в действителност въобще не е. Едно е да застанеш с инструмента си пред оркестър, напълно друго – да бъдеш диригент и да си виновен за воденето на 100 музиканти. Аз схващам тази специалност доста съществено и към този момент минаха 17 години, откогато ръководя, да не приказваме, че дълго време се учих преди този момент. Съвсем умишлено не желаех да изпадам в метода на мислене, че просто тъй като съм свирил с доста прелестни диригенти и оркестри, това значи, че имам правото или квалификацията да управлявам оркестър. Това е специалност, на която човек би трябвало да посвети дълги години, и по тази причина аз подходих постепенно. Имах щастието да бъда направляван първо от моята майка София Рахлина, която е необикновен възпитател по диригентство и не желая да мислите, че го споделям единствено тъй като ми е майка! След това учих и при маестро Марис Янсонс и Даниеле Гати. Сега се занимавам интензивно и с двете специалности, само че сега може би в към 65 % от концертите, които експортирам, съм в ролята на диригент, а в останалите 35 съм инструменталист както на цигулка, по този начин и на виола. По този метод моментите, в които солирам, стават още по-специални за мен. Разбира се, усещам изключително огромна разлика, когато ръководя някой концерт, който съм свирил в продължение на десетилетия, тъй като изцяло преоткривам творбата. В момента цигулковият концерт за мен е по-скоро симфония, в която има и солист, за разлика от метода, по който го възприемах, когато бях млад и бях концентриран единствено върху солистичната партия. Тогава човек има възприятието, че е в лабиринт. Докато в този момент, когато съм диригент и съм изучил толкоз доста партитури, имам напълно различен взор. Все едно съм в аероплан и мога да видя всичко от горната страна, а не съм вътре в лабиринта. Това е едно в действителност вълнуващо странствуване, което продължава цялостен живот. “
Вие сте и артистичен шеф на фестивала „ Златна есен “ в Айзенщат. Бихте ли желали да ни визиите най-интересните акценти на идното издание?
„ Абсолютно, ще се веселя да споделя с вас. Официалната конференция на фестивала е планувана за 21 февруари, тъй че вие първи ще чуете какво следва. Ексклузивно за Българското национално радио! Имам голямото благополучие да показва някои от най-хубавите международни оркестри и музиканти. Фестивалът ще се организира сред 15 и 26 септември – общо 11 дни. Камерният оркестър на Европа, който е един от най-хубавите камерни оркестри в света, е наш непрекъснат посетител в замъка Естерхази. Това е едно изключително значимо място за музикатав Европа, тъй като там Йозеф Хайдн е работил повече от 40 години. Освен мен оркестъра ще дирижира и сър Андраш Шиф. Очакваме Валерий Гергиев и оркестъра на Мариинския спектакъл, както и Руския народен юношески оркестър, който е напълно нов отбор – може би на не повече от 3 години, само че към този момент е един от най-хубавите юношески сформира в света. Изгряващата испанска звезда цигуларката Мария Дуеняс ще солира на концерта по закриването на фестивала. Един от най-великите тенори на нашето време – Хуан Диего Флорес, ще изнесе рецитал. Подготвяме и доста извънредно начинание с холивудската легенда Джон Малкович, който ще бъде повествовател по време на план за клавирен квинтет. Идеята беше на един мой доста непосредствен другар – Алексей Игудесман, който е прочут на публиката с дуото си „ Игудесман и Джу “. Той сътвори плана „ Музикалният критик “, в който ще взе участие Джон Малкович в ролята на рецензия, с цел да прочете ужасните рецензии, които са получили едни от най-великите композитори по време на живота си. Наистина обидни и отвратителни текстове, само че безусловно достоверни, а през това време ние ще свирим прелестните творби, за които са били написани – музика от Брамс, Чайковски, Бетовен, Дебюси и така нататък Идеята е да покажем, че даже и при съществуването на толкоз ужасни рецензии, тази музика е оживяла повече от 200 години. Това не е обръщение против музикалните критици, тъй като опцията да изричат мнението си е тяхно право и те би трябвало да продължат да пишат това, което мислят. Вместо това желаеме да напомним на всички музиканти и композитори, че даже и при съществуване на отрицателни ревюта не би трябвало да се отхвърляме, а би трябвало да продължим работата си. Така че това обръщение е предопределено изключително за младото потомство. “
Слушайте изявлението с Юлиан Рахлин, както и част от концерта му със Софийската филхармония на 24 февруари от 19.30 часа в предаването „ Метроном “ на стратегия „ Христов Ботев “.
Снимки: Василка Балевска
Господин Рахлин, вие към този момент сте чест посетител тук в Софийската филхармония. Усещате ли симбиоза с оркестъра? Чувствате ли се вкъщи си измежду музикантите?
„ Абсолютно! Вече толкоз доста години пристигам в София, а изключително в последно време е много интензивно. С всеки идващ път се усещам от ден на ден и повече вкъщи си. С музикантите се опознаваме все по-добре и то в разнообразни функции – този път съм солист, до момента в който предходните няколко концерта дирижирах. Затова и нещата в този момент се случват по-естествено и, несъмнено, когато човек построи непрекъсната връзка с един оркестър и с дадена аудитория, музицирането е изцяло друго от това, което се получава, когато човек гостува един път на две, три или пет години. Затова и за мен е такова благополучие постоянно да пристигам в София. “
Кой предлага репертоара за концертите ви тук? Вие или Найден Тодоров?
„ Обикновено двамата взимаме решенията по доста елементарен и колегиален метод. През тези години ние станахме близки другари, а и има толкоз доста прелестен репертоар. Разбира се, маестро Тодоров е шефът, само че също така той е извънредно благ и еластичен и се преценява с може би 99 % от моите стремежи. Затова и правенето на програмата с него постоянно е било наслаждение. “
Вие сте цигулар, виолист и диригент – смятате ли, че дирижирането ви дава различен по-различен метод за реализиране на връзка с музиката и с публиката, за разлика от това да сте солист?
„ Разбира се, дирижирането е една изцяло друга специалност. Въпреки че доста хора биха си помислили, че е сходно, в действителност въобще не е. Едно е да застанеш с инструмента си пред оркестър, напълно друго – да бъдеш диригент и да си виновен за воденето на 100 музиканти. Аз схващам тази специалност доста съществено и към този момент минаха 17 години, откогато ръководя, да не приказваме, че дълго време се учих преди този момент. Съвсем умишлено не желаех да изпадам в метода на мислене, че просто тъй като съм свирил с доста прелестни диригенти и оркестри, това значи, че имам правото или квалификацията да управлявам оркестър. Това е специалност, на която човек би трябвало да посвети дълги години, и по тази причина аз подходих постепенно. Имах щастието да бъда направляван първо от моята майка София Рахлина, която е необикновен възпитател по диригентство и не желая да мислите, че го споделям единствено тъй като ми е майка! След това учих и при маестро Марис Янсонс и Даниеле Гати. Сега се занимавам интензивно и с двете специалности, само че сега може би в към 65 % от концертите, които експортирам, съм в ролята на диригент, а в останалите 35 съм инструменталист както на цигулка, по този начин и на виола. По този метод моментите, в които солирам, стават още по-специални за мен. Разбира се, усещам изключително огромна разлика, когато ръководя някой концерт, който съм свирил в продължение на десетилетия, тъй като изцяло преоткривам творбата. В момента цигулковият концерт за мен е по-скоро симфония, в която има и солист, за разлика от метода, по който го възприемах, когато бях млад и бях концентриран единствено върху солистичната партия. Тогава човек има възприятието, че е в лабиринт. Докато в този момент, когато съм диригент и съм изучил толкоз доста партитури, имам напълно различен взор. Все едно съм в аероплан и мога да видя всичко от горната страна, а не съм вътре в лабиринта. Това е едно в действителност вълнуващо странствуване, което продължава цялостен живот. “
Вие сте и артистичен шеф на фестивала „ Златна есен “ в Айзенщат. Бихте ли желали да ни визиите най-интересните акценти на идното издание?
„ Абсолютно, ще се веселя да споделя с вас. Официалната конференция на фестивала е планувана за 21 февруари, тъй че вие първи ще чуете какво следва. Ексклузивно за Българското национално радио! Имам голямото благополучие да показва някои от най-хубавите международни оркестри и музиканти. Фестивалът ще се организира сред 15 и 26 септември – общо 11 дни. Камерният оркестър на Европа, който е един от най-хубавите камерни оркестри в света, е наш непрекъснат посетител в замъка Естерхази. Това е едно изключително значимо място за музикатав Европа, тъй като там Йозеф Хайдн е работил повече от 40 години. Освен мен оркестъра ще дирижира и сър Андраш Шиф. Очакваме Валерий Гергиев и оркестъра на Мариинския спектакъл, както и Руския народен юношески оркестър, който е напълно нов отбор – може би на не повече от 3 години, само че към този момент е един от най-хубавите юношески сформира в света. Изгряващата испанска звезда цигуларката Мария Дуеняс ще солира на концерта по закриването на фестивала. Един от най-великите тенори на нашето време – Хуан Диего Флорес, ще изнесе рецитал. Подготвяме и доста извънредно начинание с холивудската легенда Джон Малкович, който ще бъде повествовател по време на план за клавирен квинтет. Идеята беше на един мой доста непосредствен другар – Алексей Игудесман, който е прочут на публиката с дуото си „ Игудесман и Джу “. Той сътвори плана „ Музикалният критик “, в който ще взе участие Джон Малкович в ролята на рецензия, с цел да прочете ужасните рецензии, които са получили едни от най-великите композитори по време на живота си. Наистина обидни и отвратителни текстове, само че безусловно достоверни, а през това време ние ще свирим прелестните творби, за които са били написани – музика от Брамс, Чайковски, Бетовен, Дебюси и така нататък Идеята е да покажем, че даже и при съществуването на толкоз ужасни рецензии, тази музика е оживяла повече от 200 години. Това не е обръщение против музикалните критици, тъй като опцията да изричат мнението си е тяхно право и те би трябвало да продължат да пишат това, което мислят. Вместо това желаеме да напомним на всички музиканти и композитори, че даже и при съществуване на отрицателни ревюта не би трябвало да се отхвърляме, а би трябвало да продължим работата си. Така че това обръщение е предопределено изключително за младото потомство. “
Слушайте изявлението с Юлиан Рахлин, както и част от концерта му със Софийската филхармония на 24 февруари от 19.30 часа в предаването „ Метроном “ на стратегия „ Христов Ботев “.
Снимки: Василка Балевска
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ