Планът на Хенри Кисинджър за геноцида на храните от 1974 г.
На 10 декември 1974 година Съветът за национална сигурност на Съединени американски щати, под управлението на Хенри Кисинджър, приключи класифицирано изследване от 200 страници Национален проучвателен меморандум 200: Последиците от международния напредък на популацията за сигурността в Съединени американски щати и отвъдморските ползи.
Изследването акцентира, че повишаването на популацията в така наречен едва развити страни е сериозна опасност за националната сигурност на Съединени американски щати. Приет като публична политика през ноември 1975 година от президента Джералд Форд, Меморандум 200 обрисува скришен проект за понижаване на популацията в тези страни посредством управление на раждаемостта, както и имплицитно война и апетит.
Брент Скоукрофт, който понастоящем замества Кисинджър като консултант по националната сигурност (същата служба, която Скоукрофт трябваше да заема в администрацията на Буш), беше претрупан с осъществяването на проекта. Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Буш получи заповед да подкрепя Скоукрофт, както и секретарите на страната, държавната хазна, защитата и селското стопанство.
Хенри Кисинджър стартира подправени причини. Един от главните му източници е Кралската комисия по население, която крал Джордж VI е основал през 1944 година да обмисли какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати в националния интерес, с цел да повлияе на бъдещата наклонност на популацията. Комисията открила, че Англия е съществено застрашена от повишаването на популацията в нейните колонии, като се има поради, че гъсто обитаемата страна е определила преимущества пред едва обитаемата за индустриалното произвеждане. Комбинираните резултати от увеличението на популацията и индустриализацията в неговите колонии, предизвестява той - могат да бъдат решаващи за въздействието му върху престижа и въздействието на Запада, изключително вследствие на " военната мощ и сигурност ".
Меморандум 200 също заключава, че Съединени американски щати са застрашени от повишаването на популацията в някогашния колониален бранш. Той обръща особено внимание на 13 основни страни, в които Съединени американски щати имат специфичен политически и стратегически интерес: Индия, Бангладеш, Пакистан, Индонезия, Тайланд, Филипините, Турция, Нигерия, Египет и Колумбия. Според Меморандум 200 повишаването на популацията в тези страни е изключително тревожно, защото бързо ще усили относителната им политическа, икономическа и военна мощ.
Например Нигерия: Вероятно най-гъсто обитаемата страна на континента, с към 55 милиона души през 1970 година, като популацията ѝ се усилва стремглаво и към края на този век се чака да доближи 135 милиона. Това значи възходяща политическа и стратегическа роля за Нигерия, най-малко в Африка. Или Бразилия: Бразилия явно господства демографски на континента. Проучването предизвестява занарастващ статут на власт за Бразилия в Латинска Америка и на международната сцена през идващите 25 години.
Храната като оръжие
Кисинджър предлага някои ограничения за справяне с тази хипотетична опасност, най-много с контрола на раждаемостта и обвързваните с нея стратегии за понижаване на популацията. Той също по този начин предизвестява, че " темповете на повишаване на популацията евентуално ще се усилят доста, преди да стартират да спадат, даже в случай че такива ограничения бъдат признати.
Втората мярка е ограничението на доставките на храни за целевите страни, частично с цел да се наложи спазването на политиките за битка с раждаемостта: Съществува и някакъв открит казус за отчитане на успеваемостта на фамилното обмисляне при оценката на условията за помощ от AID (U.S. Агенция за интернационално развитие) и консултативни групи. Тъй като повишаването на популацията е съществена детерминанта на повишаване търсенето на храни, разпределянето на оскъдните запаси на PL 480 би трябвало да регистрира стъпките, които страната подхваща в контрола на популацията, както и производството на храни. В тези чувствителни връзки обаче е значим стилът, както и в същина да се избегне появяването на насила.
Може да са нужни наложителни стратегии и в този момент би трябвало да обмислим тези благоприятни условия, гласи документът и прибавя: Храната би ли се смятала за инструмент на националната власт? Подготвени ли са Съединени американски щати да одобряват предоставяне на храна, с цел да оказват помощ на хора, които не могат или няма да управляват растежа на популацията си?
Хенри Кисинджър също предсказва връщане на глада, което може да направи разчитането на стратегиите за надзор на раждаемостта ненужни. Бързото повишаване на популацията и изоставането в производството на хранителни артикули в разрастващите се страни дружно с внезапното утежняване на международната продоволствена обстановка през 1972 и 1973 година, породиха сериозна угриженост за способността на света да се храни съответно през идващите три века и по-късно, оповестява документът.
Причината за този хранителен недостиг обаче не е естествена, а е резултат от западната финансова политика:Капиталовите вложения за напояване и инфраструктура и организационните условия за непрестанно възстановяване на земеделските добиви могат да надвишават финансовия и административен потенциал на доста от най-слабо развитите страни. За някои от регионите, които са под най-тежко натоварване на популацията, има малко или никаква вероятност за доходи от задгранична валута, които да покриват непрекъснато възходящия импорт на храна.
Спорно е, сподели Кисинджър - дали страните-донори на помощи ще бъдат готови да дават такава солидна хранителна помощ, която се изисква от дълготрайните прогнозите. Следователно огромен апетит от подобен тип, който не е бил преживяван от няколко десетилетия, е предвидим апетит.
