На 1 септември 1916 г. Фердинанд излиза с Манифест към

На 1 септември 1916 година Фердинанд излиза с Манифест към българския народ, преподписан от министър-председателя, доктор Васил Радославов и останалите министри в държавното управление, с който България афишира война на Румъния.

Както и през Междусъюзническата война 1913 година румънското основно командване се пробва да удари България в тил със своята 3-та войска, в състав от 136 дружини, 135 батареи и 39 ескадрона, под командването на военачалник Аслан, само че вярата им за лека и приятна разходка до София, както през юли 1913 година, се оказва този път – безрезултатна.

Българското основно командване е проиграло сходен сюжет и е дислоцирало прозорливо 3-та войска, командвана от генерал-лейтенант Стефан Тошев в Добруджа, в състав от 60 дружини, 56 батареи и 28 ескадрона.

Генерал Тошев е един от най-добре квалифицираните български пълководци.

Той е роден на 18 декември 1859 година в Стара Загора Участва, като доброволец в Руско-турската Освободителна война 1877-1878г. Завършва Военното учебно заведение и води война безстрашно, като офицер в Сръбско-българската война 1885 година и като пълководец на 1-ва пехотна Софийска дивизия в Балканската война 1912-1913г.

През Междусъюзническата война 1913 година е назначен за командващ 5-та българска войска. През Първата международна война знаейки, че най-хубавата защита е бързото и мощно нахлуване, той чудесно извършва проекта на Главното командване, като прави подслон против Силистра, а с главните си сили настава в Южна Добруджа и нанася своя основен удар против Тутраканска цитадела.

Тя е издигната на едно плато край Тутракан и е строена три години от белгийски и френски военни инженери. Крепостта е предпазена от 15 форта, които са на разстояние един от различен до 2 км. В тях са ситуирани 151 оръдия, като на фланговете на всеки форт били сложени куполни оръдия. Крепостта пази 40-хиляден гарнизон, командван от военачалник Тудореску. Тя има форма на полукръг с дължина на фортовата линия-24 км., чийто основа е река Дунав.

Щурмът на тутраканската цитадела

Телените заграждания пред фортовете са необятни 10 м. Изкопани са и вълчи ями, дълбоки до 2 м. с набити вътре остри колове. В гората, към платото, което опасва крепостта са направени ями, цялостни със сухи клони и смола, готови за запалване от румънците, при положение, че българските войски навлязат в гората. Има построена телефонна връзка сред обособените опорни пунктове с командването на гарнизона.

Много от картечните гнезда са качени и замаскирани по дърветата, откъдето стреляли по българските воини. Командващият на 3-та румънска войска, военачалник Аслан обичал да се хвали със Тутраканската цитадела, като казвал: “Тутракан е моят Вердюн. С други думи дано българите да не си вършат илюзии, тъй като ще си строшат главите! ”

Рано сутринта на 5 септември 1916 година

частите на 4-та пехотна Преславска дивизия и 1-ва пехотна Софийска дивизия се насочват против Тутраканската цитадела. Разбирайки това, фелдмаршал Август декор Макензен, на който е подчинена 3-та българска войска, се обажда по телефона на военачалник Тошев и стартира да крещи в слушалката: “Какво вършиме? Може ли тази първокласна цитадела да се нападна с открити гърди, без поддръжката на мощ артилерия? Вие знаете ли, че там има петдесет хиляди бойци с шейсет батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюн на Близкия изток? Заповядвам ви да спрете неотложно офанзивата! ”

Генерал Тошев отговоря умерено:

Атаката стартира рано сутринта. В 6.30 ч. артилерията открива барабанен огън по фортовете на крепостта, който трае 70 минути. В 7.50 ч. командващият 4-та пехотна Преславска дивизия, генерал-майор Пантелей Киселов заповядва всички началници да застанат отпред на своите елементи и персонално да ги поведат в офанзива.

В 8.20 ч. с бойния зов „ Ура! ” и с песента “ О, Добруджански край – ти наш си земен лай! ” пехотата се подвига на взлом, със съзнанието, че се бори за освобождението на своите поробени братя в Добруджа.

Ген. Пантелей Киселов на командния пункт на IV Преславска дивизия при офанзивата на Тутраканската цитадела

Противникът я посреща с смъртоносен огън от тежки картечници и хиляди пушки. Артилерийската му пукотевица обаче е неточна. Румънците не знаят за съществуването на българските тежки батареи, които към момента се спотаяват и изчакват своя момент. А те са страшна мощ – плановете им са формирани от същите опитни артилеристи, които преди три години пречупват съпротивата на фортовете на Одринската цитадела.

Но идва и техният част и

стрелбата им е доста точна и мощна.

На 200-300 крачки от предната линия атакуващите български вериги забавят темпа на настъплението си. Противникът ги засипва с огън и жупел. Падат доста жертви, само че пешите вериги още веднъж се понасят неудържимо напред.

Атакуващите талази на 1-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия на един мирис доближават подстъпите пред форт № 8, където са принудени да залегнат, заради мощния огън на съперника. Три батареи на 4-ти артилерийски полк излизат напред със своите конни впрягове и заемат позиции в пехотните вериги, като концентрират огъня си по форта.

Редникът от 1-ви пехотен Софийски полк Стоян Терзийски се изправя пред веригата и извиква: “Напред братя за свободата на Добруджа! “ Войнишкият проливен дъжд нахлува неудържимо, като лавина в телените заграждения.

Както и при Одрин, бойците секат със сапьорни лопатки телената мрежа, с голи ръце разкъртват и изтръгват коловете и отварят проходи в бодливата тел.

Пръв прониква във форта редови войник Стоян Терзийски. Храбрецът поваля четирима неприятели, а останалите се разбягват. Той пада погубен, само че подвигът му увлича неговите бойни приятели във вихрена офанзива.

В 13.30 ч. форт № 8 на крепостта е към този момент в български ръце.

Малко по-късно 6-ти пехотен Търновски полк овладяват форт № 9, а по-късно падат фортовете № 10 и 11. Седми пехотен Преславски полк нападна съперника отпред с бойното си знаме, носено от старши подофицер Чокоев.

Подпоручик Стефан Радков отпред на взвода си се хвърля против едно куполно оръдие, което коси българските редици. С нож и сабя в ръце той съумява да унищожи плана на оръдието, само че самичък пада погубен в неравния пердах.

По време на офанзивата неприятелски снаряд откъсва ръката на редови войник Стоян Андреев. Дружинният пълководец му дава от манерката си вода и му приказва нещо утешително. Въпреки болката, боецът се усмихва и бодро дава отговор:

Комендантът на Тутраканската цитадела, военачалник Тудореску се съвзема от мощния български удар едвам откакто схваща, че 9-та румънска дивизия му идва на помощ откъм Силистра, а през реката незабавно се трансферират 15 нови дружини и 3 батареи. Той взема решение да си пробие път към Силистра, само че го посрещат полковете на Първа Софийска дивизия, които с цената на доста жертви, отблъсват вражеските контраатаки.

Август декор Макензен – „ Българската войска е една от най-хубавите в света ”

В края на първия ден фортовият пояс пада с цялата артилерия в български ръце. В Букурещ излиза официално съобщение за хода на бойните дейности при Тутракан, изпълнено с откровени неистини, в което се споделя: “Българските офанзиви са отбити. Силата на неприятелските офанзиви понижава. Неприятелят наподобява изтощен!? ”

На 6 септември полковете на 3-та войска възобновяват офанзивите си против крепостта и овладяват втората отбранителна линия. Особено нечовечен е боят в гората, където българската артилерия не може да помогне на настъпващата ни пехота, само че за сметка на това румънските батареи добре са простреляли това пространство и откриват ураганен и прецизен огън по българските стрелкови вериги. Много от ротите и дружините остават без половината си персонален състав и без своите командири. Веригите се повеждат от фелдфебели и офицерски претенденти.

Българската артилерия

съумява да се придвижи напред и с прецизен огън подавя румънските батареи и ги накарва да замлъкнат. Българската пехота още веднъж настава напред и надвисва над града. Пред нея се разкрива трагичната картина. Румънските бойци дезертират от своите позиции и под паника се спускат към брега на Дунав. Те се пробват да се качат на лодките, с цел да се спасят. Лодките се прекатурват от тежестта им и множеството се удавят в мътната река. Положението на гарнизона на крепостта става безнадеждно и суматохата обгръща всички негови елементи.

Генерал Тудореску към този момент не мисли за пробив, а за това, по какъв начин да се избави по-бързо, с цел да не попадне в плен. Той издава заповед всички войски да се трансферират през Дунава и самичък потегля с един от първите шлепове.Малцина румънски бойци обаче съумяват да се трансферират на другия бряг.

При военачалник Киселов идва румънски пратеник

и желае да се спре огъня. Българският военачалник дава отговор, че стрелбата ще спре единствено тогава, когато гарнизонът постави оръжие и се съобщи. Българските войски навлизат в града. При казармите заварват 340 румънски офицери без оръжие, изплашени и безмълвни. Във военния клуб има още 70 румънски офицери, които безропотно чакат заповедите на спечелилите. Една българска рота ги води в казармите при останалите военнопленници.

В 16.30ч. боят за Тутракан приключва. Румънският Вердюн пада единствено за 36 часа. В български плен попадат 450 румънски офицери, 28 000 бойци, 151 оръдия, 400 коня, няколко склада с муниции, лекострелково въоръжение, хранителни артикули и вещево доволствие. Генерал Киселов прави посещаване при пленените румънски офицери в казармата и се интересува от техните потребности. Той беседва учтиво с пленения бригаден пълководец, полковник Камарашеску и похвалва храбростта на войските му.

С просълзени очи и разчувствуван глас, румънският офицер благодари и споделя:

Останалите румънски офицери си помислили, че при тях е пристигнал самият фелдмаршал Макензен, само че когато чуват българската реч-са разочаровани.

Нима ни победиха българите, а не германците!?

Румънският вестник “Национал “ три дни след боевете написа, “Битката за Тутракан продължи пет дни и пет нощи. Румънците се биха един против трима и то под огъня на една от най-мощните артилерии в света ”.

Вестникът по-нататък продължава своя венцехвалебствен и цялостен с неистини панагерик: “Румънските бойци хвърляли всичко от себе си, с цел да могат да нападат по-лесно българите. Може и да има в историята по-щастливи бойци, само че и не по-храбри от нашите! ”

За страдание във фалшификациите за борбата се включва и немският вестник “Франкфуртер алгемайне “, който написа, че Тутракан паднал с помощта на мощния огън на немската артилерия и че офанзивата на българите съумяла, заради присъединяване в нея на немската бригада на полковник Боде, която първа влезнала в града!

Това са безсрамни неистини, които желаят да лишават част от заслужената популярност на българските войски, така както това направиха сръбските медии и политици след успеха на 2-ра българска войска при Одрин в Балканската война, когато приписаха славата от завладяването на Одринската цитадела на сръбският военачалник Степан Степанович и неговите 2 дивизии.

Въпреки своето пренебрежително отношение към българските си съдружници фелдмаршал Август декор Макензен след завладяването на Тутракан декларира:

Победата при Тутракан е прекомерно скъпа. В багра падат 1764 души, а 7357 са ранени, единствено тъй като всички се хвърляха необмислено против румънските фортове, подготвени да измрат до един, само че да пречупят защитата на съперника.

Източник /