Сирене Мюнстер
Мюнстер /Munster, Munster-géromé/ съставлява френско сирене, което се създава от краве мляко. Заедно с Камембер, Таледжио, Стилтън и Лимбургер е измежду най-миризливите сирена в света. То е известно още като сирене страшилище поради необикновеното си и даже ужасяващо благоухание.
Някои гастрономи обичат да се майтапят, че когато се закупи, то би трябвало да бъде сложено в затворен съд незабавно, другояче има заплаха някой да пострада от чудовищната му миризма. Въпреки не толкоз ласкавата си популярност, сиренето е необятно ценено и участва както във френската кулинария, по този начин и в интернационалната.
История на Мюнстер
Мюнстер има остаряла и богата история. Смята се, че то се е произвеждало още през седми век от италиански бенедиктински монаси в манастир, който се е намирал на територията на актуалния департамент Вож. След известно време към манастира се появило населено място, наречено Мюнстер. Името му било взаимствано от латинската дима за манастир-Monasterium. Оттук и сиренето получило своето наименование.
Монасите не можели да употребяват месо, по тази причина потърсили негова опция в млечните артикули. В продължение на доста време те опитвали всевъзможни способи, до момента в който доближат до мекото сирене, което познаваме през днешния ден. Сирене, което се отличава с червеникава коричка и благоухание, напомнящо по едно и също време на тучни пасища, само че и на крайници.
Състав на Мюнстер
Този млечен артикул се явява източник на голям брой потребни съставни елементи. В състава му има витамин А, витамин В1, витамин В2, витамин В4, витамин В6, витамин В9, витамин В12, витамин Е, витамин К, витамин РР. В Мюнстер участват още минерални субстанции като селен, желязо, мед, цинк, калий, фосфор, натрий, калций, магнезий.
Производство на Мюнстер
Мюнстер се причислява към сирената, които се подготвят от сурово мляко /за един кг сирене са нужни към осем литра мляко/. За задачата млечната субстанция се загрява до температура от 32 градуса. След това се слага в огромен съд и се прибавя закваската. След към час млякото стартира да се сгъстява и се получава нещо като извара. След това тази субстанция се осолява и разпределя по форми. Оставя да зрее в специфични влажни изби, където температурата е ниска.
Като по-младите сирена се слагат всред по-старите, с цел да може по-бързо да протече ферментация. После на всеки два дни сиренето се прекатурва и се измива със специфична солена вода. Благодарение на тази технология сиренето получава коричка с оранжев нюанс.
В следствие повърхността на млечния артикул може да стане и червеникава. Под кората се образува консистенция с присъщ изострен аромат, напомнящ за планински пасища и крайници. Тя е бяла до бледожълта. Обикновено Мюнстер се оставя да зрее сред пет седмици и три месеца.
След това сиренето се продава под формата на пити. Те са с диаметър от 13 до 19 сантиметра. Високи са сред 2.4 и 8 сантиметра и тежат сред 400 и 500 грама. Понякога се създава и по този начин нареченият Petit Munster /малък мюнстер/, който се отличава с по-скромни размери и тегло от едвам 120-150 грама.
Съхранение на Мюнстер
За да запазите сиренето в годно за консумация положение, би трябвало да го съхранявате на хладно място, най-добре в ледник. Препоръчително е то да бъде увито в полиетиленово фолио и по този начин да бъде сложено на хладно. Ако не разполагате с нужното средство, можете да поставите сиренето в кутия за храна. Целта обаче остава една и съща - уханният млечен артикул да не е в контакт с останалите ви хранителни артикули в хладилника, с цел да не им придаде от своята мощна миризма.
Ако се съхранява при доста ниски температури, сиренето може да стане ронливо и да промени своите кулинарни качества. Сирене, което се съхранява при такива условия, е по-подходящо за готвене, в сравнение с за сервиране в независимо положение. Иначе, оставен в хладилника, Мюнстер може да се резервира в годно за консумация положение до към две седмици.
Готвене на Мюнстер
Независимо че уханието на Мюнстер не се приема еднообразно добре от всички фенове на кулинарните опити, това миризливо сирене остава измежду мечтаните екзотични артикули на трапезата. В случай че желаете да изненадате своите посетители и сте сигурни, че неговият нетрадиционен аромат би им допаднал, можете да сервирате сиренето независимо, като несъмнено, го съчетаете с уместно пиво. Можете да избирате сред бели виновност като пино гри и пино блан или червени виновност като пино ноар.
Сиренето успешно се съчетава с всевъзможни зеленчуци, в това число краставици, домати, чушки, лук, рукола, спанак, маруля и други Особено успешно се комбинира с картофи, които са с кожичка. То може да се употребява необятно при изработката на разнообразни салати, супи, сосове, запеканки, ризото. В дребни количества може да се прибавя и в предписания за пици, сандвичи, спагети, паста, макарони.
Ползи от Мюнстер
Мюнстер е източник на мазнини, белтъчини и въглехидрати, които са нужни за вярното развиване на нашия организъм. В състава му, както към този момент установихме, участват потребни минерални субстанции, които се грижат за здравето на костите, кожата, косата и ноктите ни. В сиренето се съдържат и немалки количества витамини.
За витамин А знаем, че е нужен за остротата на зрението ни, а витамините от група В са виновни за положителното положение на мускулната тъкан и нервната система. Консумацията на Мюнстер даже и в дребни количества работи общоукрепващо и се предлага в сезоните, когато сме застрашени от настинки и вируси. Доказано е още, че потребните съставки на сиренето работят благотворно на водния баланс в организма ни.
Уникалното сирене Мюнстер може да вложите в приготвянето на:
- брускети;
- гъбени ястия.
