За морските фарове, мародерите и читателите - "Дневник" стана на 17
Морските фарове не търчат из острова в търсене на кораби и лодки за избавяне - те просто стоят на ръба и осветяват.
Преди 17 години - преди писателката Ан Леймот да напише това изречение и в едни по-добри и изпълнени с оптимизъм времена - създадохме " Дневник ", с цел да хвърля светлина. За да предизвестяваме за рискове, да обясняваме и ориентираме, да събираме съидейници. Както и с цел да честваме моментите, когато слънцето пробива през облаците, надвиснали над България и света.
Знаем, че не можем да предотвратим всяко корабокрушение , само че се опитваме да даваме задоволително светлина на тези, които се нуждаят. Ако най-малко парченце от нея остане във всеки от читателите, в случай че те продължат да имат вяра в свободата, в това, че никой не може да им запуши устата и да им споделя, че нямат значение, ще сме постигнали най-важното в задачата си.
Всеки ден пазиме правилата си и не забравяме какъв брой значими са читателите и приятелите, които вървят с нас по пътя и се опитваме да им даваме вяра и ентусиазъм. Не сме натрапчиви до скука като амбулантни търговци, не крещим като панаирджии и мислим за това в какъв свят желаеме да живеят децата ни.
Знаем и за отговорността на всеки, който се грижи за морски фар - да поддържа огъня жив, да популяризира сигнала далеко като почиства и обновява огледалата и стъклата му, да го ремонтира след следващата стихия и да го укрепва в очакване на идната. Това няма по какъв начин да се случва без да поддържаме високи стандарти, приемливост и неуморно любознание в личната ни " къща ".
Не забравяме и сътрудниците, поддържащи оживелите единици морски фарове на българската публицистика измежду продължаваща години наред акция за гасене един по един на тези ориентири за обществото.
Вече 17 години следим и по какъв начин занаятът ни се завладява от мародери. Същите като тези " сухоземни пирати ", които преди време подмамвали корабите като палели огньове над най-опасните скали или заблуждавали екипажите като окачвали фенери на рогата на крави и сигналът се местел съгласно прищявката на животното. И до момента в който няма задоволително воля, верните закони и институции, които да ги ползват, няма кой да разгони в България разбойниците, провокирали следващото корабокрушение, от което да се награбят.
Миналият петък едвам смогвахме да осветим темпото на вълната от експанзия, назадничавост и нецензурност, заливаща безнаказано към този момент от най-високи места. Размахване на междинни пръсти от началник на публичната телевизия Българска национална телевизия, преливащо от ненавист послание на вицепремиер на страна, ръководител на Съвета на Европейски Съюз и още един вицепремиер от същото държавно управление, изпращащ деца да се борят като национални гвардейци с " джендър " идеология...
Разбира се, и нашето самообладание си има граници. В една от най-влиятелинте книги на ХХ век Карл Попър написа: " Безграничната приемливост води до изгубване на толерантността. Ако разтеглим безграничната приемливост и до тези, които са нетолерантни, в случай че не сме подготвени да пазиме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантните, тогава толерантните ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях.
Затова в името на толерантността би трябвало да държим на правото да не толерираме нетолерантните. Трябва да демонстрираме, че всяко придвижване, проповядващо назадничавост, самичко се слага отвън закона и би трябвало да считаме подстрекателството към назадничавост и преследвания за незаконно по същия метод, по който е закононарушение подстрекателството към ликвидиране или похищение. "
" Дневник " навлиза в 18-та си година с признателност към читатели и другари и към всички, които работиха и работят с нас през годините, с цел да ни има през днешния ден и с цел да светим по-ярко. Продължаваме.
© Associated Press
Преди 17 години - преди писателката Ан Леймот да напише това изречение и в едни по-добри и изпълнени с оптимизъм времена - създадохме " Дневник ", с цел да хвърля светлина. За да предизвестяваме за рискове, да обясняваме и ориентираме, да събираме съидейници. Както и с цел да честваме моментите, когато слънцето пробива през облаците, надвиснали над България и света.
Знаем, че не можем да предотвратим всяко корабокрушение , само че се опитваме да даваме задоволително светлина на тези, които се нуждаят. Ако най-малко парченце от нея остане във всеки от читателите, в случай че те продължат да имат вяра в свободата, в това, че никой не може да им запуши устата и да им споделя, че нямат значение, ще сме постигнали най-важното в задачата си.
Всеки ден пазиме правилата си и не забравяме какъв брой значими са читателите и приятелите, които вървят с нас по пътя и се опитваме да им даваме вяра и ентусиазъм. Не сме натрапчиви до скука като амбулантни търговци, не крещим като панаирджии и мислим за това в какъв свят желаеме да живеят децата ни.
Знаем и за отговорността на всеки, който се грижи за морски фар - да поддържа огъня жив, да популяризира сигнала далеко като почиства и обновява огледалата и стъклата му, да го ремонтира след следващата стихия и да го укрепва в очакване на идната. Това няма по какъв начин да се случва без да поддържаме високи стандарти, приемливост и неуморно любознание в личната ни " къща ".
Не забравяме и сътрудниците, поддържащи оживелите единици морски фарове на българската публицистика измежду продължаваща години наред акция за гасене един по един на тези ориентири за обществото.
Вече 17 години следим и по какъв начин занаятът ни се завладява от мародери. Същите като тези " сухоземни пирати ", които преди време подмамвали корабите като палели огньове над най-опасните скали или заблуждавали екипажите като окачвали фенери на рогата на крави и сигналът се местел съгласно прищявката на животното. И до момента в който няма задоволително воля, верните закони и институции, които да ги ползват, няма кой да разгони в България разбойниците, провокирали следващото корабокрушение, от което да се награбят.
Миналият петък едвам смогвахме да осветим темпото на вълната от експанзия, назадничавост и нецензурност, заливаща безнаказано към този момент от най-високи места. Размахване на междинни пръсти от началник на публичната телевизия Българска национална телевизия, преливащо от ненавист послание на вицепремиер на страна, ръководител на Съвета на Европейски Съюз и още един вицепремиер от същото държавно управление, изпращащ деца да се борят като национални гвардейци с " джендър " идеология...
Разбира се, и нашето самообладание си има граници. В една от най-влиятелинте книги на ХХ век Карл Попър написа: " Безграничната приемливост води до изгубване на толерантността. Ако разтеглим безграничната приемливост и до тези, които са нетолерантни, в случай че не сме подготвени да пазиме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантните, тогава толерантните ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях.
Затова в името на толерантността би трябвало да държим на правото да не толерираме нетолерантните. Трябва да демонстрираме, че всяко придвижване, проповядващо назадничавост, самичко се слага отвън закона и би трябвало да считаме подстрекателството към назадничавост и преследвания за незаконно по същия метод, по който е закононарушение подстрекателството към ликвидиране или похищение. "
" Дневник " навлиза в 18-та си година с признателност към читатели и другари и към всички, които работиха и работят с нас през годините, с цел да ни има през днешния ден и с цел да светим по-ярко. Продължаваме.
© Associated Press
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ