Намери се нещо, по което сме първи в ЕС, но причината е ужасна
У нас жителите живеят три години по-дълго от хората в селата.
" Продължителността постепенно се усилва, само че отново сме на опашката - последни сме в Европа по предстояща дълготрайност на живот, първи сме по смъртност. Трябва да светне някаква лампа, че нещо не е наред ", коментира пред БНР шефът на Дирекция " Демографска и обществена статистика " в Национален статистически институт Магдалена Костова.
Костова добавя, че поради пандемията от Ковид през 2019 година, смъртността още веднъж падна до познати от минали години равнища. “Така през 2023 година се върнахме към предходните равнища на смъртност, което се отразява върху предстоящата дълготрайност. В България този развой е много муден, защото ние като цяло имаме извънредно висока смъртност по принцип. Нашата смъртност е най-висока в Европейски Съюз ".
Костова добави, че при мъжете има по-висока смъртност, следи се и съвсем два пъти по-висока преждевременна смъртност при тях. Това е делът на хората, умряли преди 65-годишна възраст. По думите ѝ този % при мъжете е съвсем 30%.
Средната дълготрайност на живот на хората в градовете е с повече от 3 години по-висока от тази в селата. Според Магдалена Костова факторите за това са сложни, като уточни образец със опазването на здравето, качеството на живот, храна, въздух и даже образованието. Най-висока е продължителността на живот в София, а най-ниска - във Видин, Враца, Монтана.
Притегателни центрове за живеене остават огромните градове - след София това са Пловдив, Бургас и Варна. Работа, обучение, по-добър живот и по-добри условия за развъждане на деца са факторите, които въздействат на миграцията в страната, посочи тя.
По думите ѝ раждаемостта е на приблизително европейско равнище. Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок от междинния за Европа, т.е. по-малко дами раждат повече деца, изясни Костова. Според нея мечтаният модел за семейство в България е двудетният, само че заради разнообразни аргументи хората не реализират този блян и остават с едно дете.
Наблюдава се и връщане на завръщане на българи от чужбина, само че броят им не е задоволителен, с цел да компенсира неналичието на интензивно население.
" Реалистичният вид, който е изчислен при догадка за конвергентност, планува, че популацията ще падне под 6 млн. през 2035 година, а в случай че се резервира това развиване на демографските процеси - през 2075 година и под 5 млн. ", добави Магдалена Костова.
" Продължителността постепенно се усилва, само че отново сме на опашката - последни сме в Европа по предстояща дълготрайност на живот, първи сме по смъртност. Трябва да светне някаква лампа, че нещо не е наред ", коментира пред БНР шефът на Дирекция " Демографска и обществена статистика " в Национален статистически институт Магдалена Костова.
Костова добавя, че поради пандемията от Ковид през 2019 година, смъртността още веднъж падна до познати от минали години равнища. “Така през 2023 година се върнахме към предходните равнища на смъртност, което се отразява върху предстоящата дълготрайност. В България този развой е много муден, защото ние като цяло имаме извънредно висока смъртност по принцип. Нашата смъртност е най-висока в Европейски Съюз ".
Костова добави, че при мъжете има по-висока смъртност, следи се и съвсем два пъти по-висока преждевременна смъртност при тях. Това е делът на хората, умряли преди 65-годишна възраст. По думите ѝ този % при мъжете е съвсем 30%.
Средната дълготрайност на живот на хората в градовете е с повече от 3 години по-висока от тази в селата. Според Магдалена Костова факторите за това са сложни, като уточни образец със опазването на здравето, качеството на живот, храна, въздух и даже образованието. Най-висока е продължителността на живот в София, а най-ниска - във Видин, Враца, Монтана.
Притегателни центрове за живеене остават огромните градове - след София това са Пловдив, Бургас и Варна. Работа, обучение, по-добър живот и по-добри условия за развъждане на деца са факторите, които въздействат на миграцията в страната, посочи тя.
По думите ѝ раждаемостта е на приблизително европейско равнище. Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок от междинния за Европа, т.е. по-малко дами раждат повече деца, изясни Костова. Според нея мечтаният модел за семейство в България е двудетният, само че заради разнообразни аргументи хората не реализират този блян и остават с едно дете.
Наблюдава се и връщане на завръщане на българи от чужбина, само че броят им не е задоволителен, с цел да компенсира неналичието на интензивно население.
" Реалистичният вид, който е изчислен при догадка за конвергентност, планува, че популацията ще падне под 6 млн. през 2035 година, а в случай че се резервира това развиване на демографските процеси - през 2075 година и под 5 млн. ", добави Магдалена Костова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ