Моретата крият какви ли не чудновати риби, включително и нашето

Моретата крият какви ли не чудновати риби, в това число и нашето Черно море. За една рибата със необичайно име минокоп обаче се споделя, че и два живота да има човек, може да не успее да я опита. Тази забележителна морска обитателка не може да се хване на въдица, тя даже не кълве стръвта, която се хвърля. Достатъчно интелигентна е, с цел да подмине рибарските мрежи и да не се заплете в тях. Само извънреден подводен ловджия с харпун може да надхитри и вземе за трофей минокоп.

Рибари, изкушени от извънредно сложната за улов риба, описват легендата за костният кръст, прикрит в подчерепната празнина на минокопа. Рибарско вярване носи мълвата, че тази кост ще донесе шанс на своя собственик, благополучие на дома му и слука на рибаря. Затова който има редкия късмет да се снабди с нея, би трябвало да я пази за амулет.

Всяка риба обаче е обект освен на улов, само че и на кулинарни опити. С каква популярност се употребява минокопът в кулинарията, какви благоприятни условия дава на готвачите и по какъв начин да действаме с риба минокоп.

За да се срещнем с нея, би трябвало да тръгнем от описанието на типа, разпространяването и качествата на месото на минокопа.

Общи сведения за риба минокоп

Минокопът в България доста постоянно е именуван милокоп, само че става въпрос за една и съща риба. Научното наименование на типа е sciaena cirrosa и принадлежи към семейство skiainidon - Минокопови.

Това е хищна риба, която се храни най-вече с дребни рибки. Доста плаха е и бяга при най-малка индикация за заплаха, без значение какъв брой апетитна наподобява стръвта, към която се е насочила.

Минокопът има много мил външен тип. Тялото на минокопа е високо, леко сплеснато. Лесно се разпознава по сребърно сивия си цвят от двете плоски страни, черния си тил и мустаците под върха на брадичката. Израстъкът има сетивна функционалност и оказва помощ на рибата да се ориентира и да опипва и сканира дъното.

Интересното във външния тип на минокопа са едрите люспи, с които е покрита, и които приказват за нейната принадлежност към по-младите в еволюционно отношение риби. Люспите падат мъчно, както при бялата риба и щуката.

Интересна детайлност е, че капачето, което се намира на главата при хрилете на рибата също е покрито с люспи. За разлика от другите риби минокопът има люспи и по главата, които опират съвсем до ноздрите. Специалистите назовават устата на рибата долна, тъй като долната челюст е скъсена и има сходно на муцунка образувание. В устата си рибата има зъби, покриващи долната челюст.

Минокопът доближава на размер най-често 70-80 сантиметра и тегло 40-60 кг, само че не са изключение риби по 1 метър.

Минокопът е доста бърза риба и за нея не съставлява компликация да преследва сардини и скумрии. Рибата води придънен метод на живот и избира калните дълбини. Рибата се движи доста пламенно, елементарно се придържа и балансира по морското дъно. Среща се основно във водите на Средиземно и Черно море и на Атлантическия океан. Поради замърсяването на водите на Черно море популацията на рибата е мощно намаляла.

Много постоянно риболовците бъркат минокопа с морската гарга. И двете риби са хищни, с мълниеносни реакции и са сложен улов при подводния лов на риба. Сходната биология на рибите ги прави мъчно различими, само че морската гарга е по-малка. Има разлики и в оцветяването.

Струва си да се опита риболовът на тази скъпа към този момент риба, който е най-хубав през месеците юли и август и тогава е уместно да се изпече рибата напряко на брега на морето.

Характеристика на месото на риба минокоп

Минокопът се счита за извънредно вкусна риба. Като всеки див звяр тя има бяло, изсъхнало и нетлъсто месо. То е доста нежно и сочно. Вкусът му е прелестно сладостен. През есента в България могат да се намерят дребни риби с размери от 5 до 16 сантиметра, които са подобаващи за пълнене и печене във фурна. По-едри екземпляри се намират доста мъчно, само че тъкмо те дават същинска визия за вкусовите качества на тази риба.

Полезните свойства на рибното месо на тази рядка и неповторима морска обитателка са доста. Те се дефинират от дребното мазнини - от 0. 1 до 0. 5% от наличието. В подмяна на това протеините са към 20 %. Това я прави подобаваща за диетично хранене.

Съвети при разчистване на риба минокоп

Минокопът, който е прочут също с името каменен лаврак, се отличава от другите риби по многочислените люспи, които покриват дори главата на рибата. Почистването на люспите не се разграничава от това на останалите риби като технология, единствено става по-бавно поради огромното им количество и сложното унищожаване на здравите люспи.

Рибата се държи с опашката към готвача и с нож се смъкват люспите в посока, противоположна на естествената им посока. След разчистване на вътрешностите, рибата може да се сложи в марината или да се осоли добре преди термичната обработка, според от рецептата, по която се подготвя.

Премахват се също зъбите и главата. Тя е добре да се резервира, в случай че се планува да се прави рибена супа.

Най-добрите предписания за минокоп

Минокопът е най-вкусен, изпечен на скара. По-екзотичните предписания оферират да се накисне рибата в марината от бяло вино, сол - най-добре морска, чесън, черен пипер и зехтин. Престоява 1 час в хладилника, след това се намазва със зехтин и се пече на скара.

Много вкусна става рибата минокоп, в случай че е печена на фурна в морска сол. При печенето обаче би трябвало да се планува, че тази риба залепва за дъното на съда и по тази причина би трябвало да се увие в хартия за печене, фолио, или на дъното на тавата да се слагат дървени шишчета на печене, с цел да не опре рибата непосредствено на дъното на съда.

Пълнен минокоп с плънка от настъргани моркови, нарязан на ситно свеж лук и подправки и изпечен на фурна е също доста харесвано ястие от ценителите на усета на минокопа. Гарнитурата е наложително от печени картофи и моркови на пара.

Рибената супа с тази риба става чудесна, само че е добре да се сложат и други хищни морски риби с близки вкусови качества, които да дадат един общ кондензиран и мек усет.

Минокоп подготвен като риба плакия има прелестен усет с доматен сос.

Рибата минокоп има толкоз добър личен усет, че разрешава да се подготви семпло и здравословно и да бъде неописуемо вкусна. Поради това тя към този момент не принадлежи към публикуваните риби, а към тези, за които се споделя, че да бъдат опитани е необичаен късмет.

Подправките, подобаващи за минокоп, включват главните за всички риби - сол, черен пипер, лимон, а също копър, канела и доста зехтин.

Подходящи гарнитури за тази риба са храни със блудкав усет - сладки картофи, кускус, моркови.

Подходящи питиета за поднасяне на минокоп

При сервиране на рибата минокоп важат разпоредбите за бяла нетлъста риба. За нея най-подходящи са белите виновност.

Има вид да се сервира също с розово вино, тъй като то има характерности, сходни на тези на бялото и по тази причина нискомаслените риби като минокопа вършат добър тандем с тях.

Рибната чорба с минокоп също върви добре с бяло и розово вино. Температурата на виното би трябвало да бъде 12 градуса при сервиране.

Минокоп може да се сервира и с пенливо вино, тъй като шампанското има лек усет и се счета за идеална напитка за нискомаслени сортове. Сухото или полусладко вино е доста добър избор.

А в тези предписания може да видите по какъв начин да си приготвите и други типове риба - риба на скара, пържена риба и риба на фурна.