Митрополит Николай отслужи молебен за мир. Разтърсващи думи
Молебен за мир сред православните нации отслужи Негово Високопреосвещенство пловдивският митрополит Николай. Той произнесе разтърсващо слово, в което призова да се спре братоубийствената война в Украйна и моли народите да се прегърнат и да си простят.
Молебенът за мир беше обслужен в църкавата „ Св. Богородица “, която за разлика от различен път, беше претъпкана по този начин, че нямаше място от кое място да се мине, макар предизвестието да се пази отдалеченост от два метра.
Ето цялото слово на Негово Високопреосвещенство пловдивски митрополит Николай:
Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри ,
Днес е 3-ти март. Преди 144 години на този ден, под знамената на победоносните полкове от земите на Москва и Киев стартира възраждането на българската държавност. Руските и украинските войни, наред с румънски, финландски, грузински и войни от други народности, са водили тежки борби и са дали стотици хиляди жертви, с цел да освободят един народ, който са смятали за приятелски, тъй като е православен.
Водещата концепция на войната от 1877-78 година е, че православно християнско войнство, православни християнски нации, са освобождавали православен народ. За да получи той правото на свободно вероопределение и изповедание. Православно, християнско. Затова онази война е била победоносна, тъй като е била водена за религия. Когато
войната е спряла да е за религия и се е трансформирала в пазарлък за територии
т.е. в геополитика, всичко завършило и то зле.Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни против други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха борба един до друг за свободата на България, водят война между тях. Днес православни християни водят война против православни християни. Русия атакува Украйна. Това е толкоз неправилно, толкоз Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и, имам вяра, всички други православни по целия свят. Т
ова не е война за религия. Това е геополитическа война, война от горделивост. И тъй като това не е просто война сред две страни, сред два народа, пък били те и в Европа, а точно война сред православни братя, и тъй като тази война се води от горделивост и поради горделивост, то тази война нанася такава голяма рана върху тялото на Православната черква, че единствено с старателно молитвено приканване на Божията помощ и на Божията благосклонност можем да се надяваме вредата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни.
Само Бог може да помогне. Затова през днешния ден, в катедралния храм на престолния ни град Пловдив, донесохме Светият Кръст Господен, всички св. мощи на светци и всички чудотворни икони, популяризирали се с чудотворна изцелителна и оздравителна мощ в нашата епархия, с цел да измолим от Господа, от Божията Майка Св. Богородица и от всички светии, да възстановят мира.
Трябва ни всичката духовна мощ, с която разполагаме, с цел да спрем това страдалчество
На което е подложено тялото Христово – Едната, Света, Вселенска и Апостолска Православна Църква. Да кажем: неверни сме, Господи, отговорни сме, прекланяме се пред Волята Ти Господи, не позволявай да гинат повече хора.В дните преди Великия пост, всички би трябвало да се смирим, да податлив пристрастеностите си, да изповядаме греховете си и да се каем, в очакване на Възкресението на Спасителя, на Когото само се уповаваме.
В дните на Великия пост в остаряло време войните са били спирани, а царете и войните са се смирявали и каели. На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението - Сирни Заговезни, всички православни би трябвало да си изискат амнистия един от различен. Тези, които започнаха войната ще я спрат ли? Воюващите страни ще си изискат ли едни от други амнистия? Да се молим, братя и сестри, Бог да им даде сили да спрат войната и да си изискат амнистия.
Защото другояче няма да стане. Друг път няма. Другото е път към погибел, опустошение и гибел. Другото би било поругаване на Бога.Питам се през последните дни по какъв начин се стигна до тук?
Как се позволи Русия да стартира братоубийствена война с Украйна
та всички останали православни славянски, а и освен славянски нации да се усещаме по този начин, като че ли войната се води непосредствено в душите ни? Светските каузи са работа на светските управляващи. Войната е дело на всемирски управляващи. Но се запитвам какво е можела да направи Православната черква, с цел да не се стига до такава братоубийствена война и какво може да направи в този момент, с цел да бъде тя спряна, а раните излекувани?
Знаете, братя и сестри, че преди много години в украинския диоцез на Руската православна черква започнаха тежнения за обособяване и отделяне на автокефалия. Има антично канонично предписание, съгласно което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при основаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Т
ака е основана Българската, по този начин са основани Сръбската и Румънската, по този начин е основана и самата Руска православна черква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се основали съответните модерни страни. По същия метод в този момент чакаме Сръбската черква да даде автокефалия на Македонската черква. Така и
църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия
която не биваше да й я отхвърля. Понеже Московската патриаршия я отхвърляше, Константинополската черква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна черква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредност свои дейности стартира да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква разгласи схизмата и приключи евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а по този начин също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии.
Като последното деяние беше провъзгласяването на съветска екзархия в Африка, в диоцеза на античната Александрийска патриаршия, основана от самият деятел и евангелист Марк. Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и потегли да отделя част от нея, тъй като Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна черква. Няколко месеца след тези последни събития войната стартира. Русия потегли да отделя част от Украйна.
Виждате ли връзката, която аз виждам?
Или единствено аз си мисля, че когато стартира да страда Св. Христова Църква светските неволи и премеждия следват като по поръчка?Очевидно чашата преля. Очевидно се натрупаха толкоз грехове, че Бог подвигна ръце и позволи всичко това да се случи, с цел да видят всички до каква степен могат да доведат гордостта и заслепението. А също по този начин до каква степен може да докара слагането на църквата според от задачите на светските управници и превръщането й в тяхна функционалност. Което е различен, голям грях.
Православната черква носи отговорност само пред Иисус Христос и би трябвало да свидетелства единствено и само Неговата Истина. Тя не може да носи отговорност и не може да обслужва никой всемирски управник, не може да става инструмент за реализиране на политически и геополитически цели и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и в този момент тези, които са го не запомнили, за жалост, заплащат и ще заплащат сурова цена, до момента в който не си го напомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да потвърждавам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно предписание стартира да страда, до момента в който не се поправи.
Този принцип работи непреклонно и непоколебимо.Но, да се върнем към днешния ден. Днес е 3-ти март. На този ден
ние, българите, следва да сме изпълнени с признателност
към освободителите. Руси, украинци, румънци, финландци, грузинци и други. Да изпитваш признателност към някого изисква да го уважаваш и да го слушаш. Не прилича на избавения да приказва пред спасителя си, уповавам се ще се съгласите с това.
Така, както прилича да изпитваме примирение и да слушаме, а не да даваме препоръки на Спасителя Иисус Христос. Тоест, на деня 3-ти март на българския народ му прилича и му е отредено да благодари и да слуша.Нека, обични мои братя и сестри, да дочакаме и изпитаме насладата от Светлото Христово Възкресение, да се молим старателно и благодарим Богу за всичко и ще ви поканя още веднъж за един специфичен признателен молебен. На 11-ти май. В деня, в който Православната черква празнува Светите братя Кирил и Методий. Това е ден, в който ние българите също би трябвало да благодарим на Господа и на Светите братя, само че в същото време е ден, в който към този момент имаме правото и да приказваме.
Защото, в случай че не беше Свети княз Борис-Михаил Покръстител, който разбра, оцени, резервира и разви делото им, в случай че не бяха Светите Седмочисленици, в случай че не бяха българските църковни книжовници и просветители, то нямаше да го има и Свети Киприан Цамблак Български, митрополит Киевски, а по-късно и мирополит Московски и на цяла Русия и през днешния ден кой знае,
може би в Москва нямаше да бият православни камбани, а щяха да стануват наследниците на Тамерлан
Надявам се всички да осмислят това, което споделям и да схванат, че в случай че ние, българите, желаеме да бъдем зачитани, то ще би трябвало да приемем един явен факт. Той е, че величието на нашия народ не може да се основава на борбите, които сме водили в предишното, а още по-малко на непознатите борби и на непознатите политически сметки.
Ако нашият народ има някакво историческо значение и историческо великолепие, то е в това, че Бог е избрал точно българския народ да бъде онази божествена трансмисия, посредством която писмеността, а с нея Божието слово и православната религия да бъдат отнесени до най-далечните краища на света на Изток. Русите, украинците, а и мнозина други през днешния ден са това, което са, с помощта на обстоятелството, че
Бог е промислил ние да бъдем покръстени първи
измежду славянските нации и на нас е упълномощил задачата, която нашите предшественици са изпълнили с чест. Това е чест, която никой на света не може да ни отнеме и празник, който си заслужава да честваме. Празникът на България, който единствен е и празник на цялата вселенска православна черква, от която сме получили всичко, само че и на която сме дали толкоз доста.
И можем да дадем и още.Сега ви приканвам още един път да се помолим на Бога и да изпросим от душа и сърце да дарува мир на православните нации, да ги извърши със своята обич, да ги накара да смъкват мечовете и да ги трансфорат в плугове, да се прегърнат приятелски, да си простят и да се обединят в Христа.Благодатта и мирът от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Княза на мира да бъдат с всички нас!
Молебенът за мир беше обслужен в църкавата „ Св. Богородица “, която за разлика от различен път, беше претъпкана по този начин, че нямаше място от кое място да се мине, макар предизвестието да се пази отдалеченост от два метра.
Ето цялото слово на Негово Високопреосвещенство пловдивски митрополит Николай:
Обични в Господа Иисуса Христа, братя и сестри ,
Днес е 3-ти март. Преди 144 години на този ден, под знамената на победоносните полкове от земите на Москва и Киев стартира възраждането на българската държавност. Руските и украинските войни, наред с румънски, финландски, грузински и войни от други народности, са водили тежки борби и са дали стотици хиляди жертви, с цел да освободят един народ, който са смятали за приятелски, тъй като е православен.
Водещата концепция на войната от 1877-78 година е, че православно християнско войнство, православни християнски нации, са освобождавали православен народ. За да получи той правото на свободно вероопределение и изповедание. Православно, християнско. Затова онази война е била победоносна, тъй като е била водена за религия. Когато
войната е спряла да е за религия и се е трансформирала в пазарлък за територии
т.е. в геополитика, всичко завършило и то зле.Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни против други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха борба един до друг за свободата на България, водят война между тях. Днес православни християни водят война против православни християни. Русия атакува Украйна. Това е толкоз неправилно, толкоз Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и, имам вяра, всички други православни по целия свят. Т
ова не е война за религия. Това е геополитическа война, война от горделивост. И тъй като това не е просто война сред две страни, сред два народа, пък били те и в Европа, а точно война сред православни братя, и тъй като тази война се води от горделивост и поради горделивост, то тази война нанася такава голяма рана върху тялото на Православната черква, че единствено с старателно молитвено приканване на Божията помощ и на Божията благосклонност можем да се надяваме вредата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни.
Само Бог може да помогне. Затова през днешния ден, в катедралния храм на престолния ни град Пловдив, донесохме Светият Кръст Господен, всички св. мощи на светци и всички чудотворни икони, популяризирали се с чудотворна изцелителна и оздравителна мощ в нашата епархия, с цел да измолим от Господа, от Божията Майка Св. Богородица и от всички светии, да възстановят мира.
Трябва ни всичката духовна мощ, с която разполагаме, с цел да спрем това страдалчество
На което е подложено тялото Христово – Едната, Света, Вселенска и Апостолска Православна Църква. Да кажем: неверни сме, Господи, отговорни сме, прекланяме се пред Волята Ти Господи, не позволявай да гинат повече хора.В дните преди Великия пост, всички би трябвало да се смирим, да податлив пристрастеностите си, да изповядаме греховете си и да се каем, в очакване на Възкресението на Спасителя, на Когото само се уповаваме.
В дните на Великия пост в остаряло време войните са били спирани, а царете и войните са се смирявали и каели. На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението - Сирни Заговезни, всички православни би трябвало да си изискат амнистия един от различен. Тези, които започнаха войната ще я спрат ли? Воюващите страни ще си изискат ли едни от други амнистия? Да се молим, братя и сестри, Бог да им даде сили да спрат войната и да си изискат амнистия.
Защото другояче няма да стане. Друг път няма. Другото е път към погибел, опустошение и гибел. Другото би било поругаване на Бога.Питам се през последните дни по какъв начин се стигна до тук?
Как се позволи Русия да стартира братоубийствена война с Украйна
та всички останали православни славянски, а и освен славянски нации да се усещаме по този начин, като че ли войната се води непосредствено в душите ни? Светските каузи са работа на светските управляващи. Войната е дело на всемирски управляващи. Но се запитвам какво е можела да направи Православната черква, с цел да не се стига до такава братоубийствена война и какво може да направи в този момент, с цел да бъде тя спряна, а раните излекувани?
Знаете, братя и сестри, че преди много години в украинския диоцез на Руската православна черква започнаха тежнения за обособяване и отделяне на автокефалия. Има антично канонично предписание, съгласно което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при основаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Т
ака е основана Българската, по този начин са основани Сръбската и Румънската, по този начин е основана и самата Руска православна черква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се основали съответните модерни страни. По същия метод в този момент чакаме Сръбската черква да даде автокефалия на Македонската черква. Така и
църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия
която не биваше да й я отхвърля. Понеже Московската патриаршия я отхвърляше, Константинополската черква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна черква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредност свои дейности стартира да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква разгласи схизмата и приключи евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а по този начин също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии.
Като последното деяние беше провъзгласяването на съветска екзархия в Африка, в диоцеза на античната Александрийска патриаршия, основана от самият деятел и евангелист Марк. Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и потегли да отделя част от нея, тъй като Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна черква. Няколко месеца след тези последни събития войната стартира. Русия потегли да отделя част от Украйна.
Виждате ли връзката, която аз виждам?
Или единствено аз си мисля, че когато стартира да страда Св. Христова Църква светските неволи и премеждия следват като по поръчка?Очевидно чашата преля. Очевидно се натрупаха толкоз грехове, че Бог подвигна ръце и позволи всичко това да се случи, с цел да видят всички до каква степен могат да доведат гордостта и заслепението. А също по този начин до каква степен може да докара слагането на църквата според от задачите на светските управници и превръщането й в тяхна функционалност. Което е различен, голям грях.
Православната черква носи отговорност само пред Иисус Христос и би трябвало да свидетелства единствено и само Неговата Истина. Тя не може да носи отговорност и не може да обслужва никой всемирски управник, не може да става инструмент за реализиране на политически и геополитически цели и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и в този момент тези, които са го не запомнили, за жалост, заплащат и ще заплащат сурова цена, до момента в който не си го напомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да потвърждавам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно предписание стартира да страда, до момента в който не се поправи.
Този принцип работи непреклонно и непоколебимо.Но, да се върнем към днешния ден. Днес е 3-ти март. На този ден
ние, българите, следва да сме изпълнени с признателност
към освободителите. Руси, украинци, румънци, финландци, грузинци и други. Да изпитваш признателност към някого изисква да го уважаваш и да го слушаш. Не прилича на избавения да приказва пред спасителя си, уповавам се ще се съгласите с това.
Така, както прилича да изпитваме примирение и да слушаме, а не да даваме препоръки на Спасителя Иисус Христос. Тоест, на деня 3-ти март на българския народ му прилича и му е отредено да благодари и да слуша.Нека, обични мои братя и сестри, да дочакаме и изпитаме насладата от Светлото Христово Възкресение, да се молим старателно и благодарим Богу за всичко и ще ви поканя още веднъж за един специфичен признателен молебен. На 11-ти май. В деня, в който Православната черква празнува Светите братя Кирил и Методий. Това е ден, в който ние българите също би трябвало да благодарим на Господа и на Светите братя, само че в същото време е ден, в който към този момент имаме правото и да приказваме.
Защото, в случай че не беше Свети княз Борис-Михаил Покръстител, който разбра, оцени, резервира и разви делото им, в случай че не бяха Светите Седмочисленици, в случай че не бяха българските църковни книжовници и просветители, то нямаше да го има и Свети Киприан Цамблак Български, митрополит Киевски, а по-късно и мирополит Московски и на цяла Русия и през днешния ден кой знае,
може би в Москва нямаше да бият православни камбани, а щяха да стануват наследниците на Тамерлан
Надявам се всички да осмислят това, което споделям и да схванат, че в случай че ние, българите, желаеме да бъдем зачитани, то ще би трябвало да приемем един явен факт. Той е, че величието на нашия народ не може да се основава на борбите, които сме водили в предишното, а още по-малко на непознатите борби и на непознатите политически сметки.
Ако нашият народ има някакво историческо значение и историческо великолепие, то е в това, че Бог е избрал точно българския народ да бъде онази божествена трансмисия, посредством която писмеността, а с нея Божието слово и православната религия да бъдат отнесени до най-далечните краища на света на Изток. Русите, украинците, а и мнозина други през днешния ден са това, което са, с помощта на обстоятелството, че
Бог е промислил ние да бъдем покръстени първи
измежду славянските нации и на нас е упълномощил задачата, която нашите предшественици са изпълнили с чест. Това е чест, която никой на света не може да ни отнеме и празник, който си заслужава да честваме. Празникът на България, който единствен е и празник на цялата вселенска православна черква, от която сме получили всичко, само че и на която сме дали толкоз доста.
И можем да дадем и още.Сега ви приканвам още един път да се помолим на Бога и да изпросим от душа и сърце да дарува мир на православните нации, да ги извърши със своята обич, да ги накара да смъкват мечовете и да ги трансфорат в плугове, да се прегърнат приятелски, да си простят и да се обединят в Христа.Благодатта и мирът от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Княза на мира да бъдат с всички нас!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ