Забравените мисии: Лунар Проспектър и пътешествието на НАСА до Луната през 1998 г.
Може би главната причина, заради която “Лунар Проспектър ” е забравена, се дължи на това изключително десетилетие, 90-те, когато НАСА се намира в труден и мразен от мнозина интервал. Това е интервалът, когато задачите се създават съгласно парадигмата “по-бързи, по-добри, по-евтини ”. Именно тогава настъпва оня гаф с задачата до Червената планета “Марс Клаймит Орбитър ”, при която са комплицирани имперските с метричните единици и грешката води до злополука и загуба на автоматизираната междупланетна станция.
Но с цел да схванем духа на този интервал, би трябвало да ви опиша за цялостния подтекст на ситуацията, в която НАСА е принудена да работи. Историята е извънредно забавна.
Както множеството от вас знаят, в края на 60-те и началото на 70-те години американската галактическа организация изпраща хора на Луната в границите на плана “Аполо ”. Инициативата е скъпа и трудоемка – трудят се общо 300 000 души от 20 000 предприятия и 200 университета. За да може да се гарантира триумф, НАСА употребява процеса на така наречен “системен мениджмънт ”, който е взаимстван от военните. Сложните роботизирани междупланетни задачи “Вайкинг ” до Марс и “Вояджър ” до Юпитер, Сатурн и междузвездното пространство са основани през 70-те посредством същата методология от епохата “Аполо ”. Проблемът поражда, когато стилът на работа се резервира през 80-те години, само че НАСА към този момент не разполага с мощна политическа и финансова поддръжка. Следващото потомство задачи “Галилео ” до Юпитер, “Магелан ” до Венера и “Марс Обзървър ” до Червената планета влизат в цикъл на непрекъснати отлагания. , а програмата “космическа совалка ” не смъква цената на пилотираната космонавтика съгласно упованията на обществото. (Инфо: Елизабет А. Франк)
В този подтекст през 1992 година за админ на НАСА е назначен Даниел Голдин. Намираме се във времената директно след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, галактическата конкуренция е завършила, а съществено финансиране за космонавтика в Щатите не се обрисува. Голдин би трябвало да възвърне научната и междупланетна стратегия на НАСА съгласно настоящите благоприятни условия и за благополучие той знае доста добре каква е диагнозата. Ето какви са неговите думи:
“Има един забавен абсурд тук, благодарение на който сме тръгнали по спиралата надолу. Изстрелването на по-малко галактически апарати значи, че учените желаят да натоварят всеки вероятен инструмент на всичко, на което му следва да лети. Това усилва тежестта, което от своята страна покачва цената на кораба и на ракетата-носител. По-малко галактически апарати води до това да не можем да поемем повече опасности с тези, които успеем да изстреляме, затова те би трябвало да имат аварийни системи, които усилват тежестта и цената, и също така не може да рискуваме да изстреляме нови технологии, тъй че не произвеждаме съвременни технологии ”.
Благодарение на промените на Голдин се работи по две посоки – първо, към този момент се употребяват модерни за 90-те години технологии, а не технологиите от епохата на “Аполо ” (от 60-те и 70-те). Второ, сменя се подходът на управлението – разчита се на по-малки планове, които от своя страна са с по-малки екипи, а дребните екипи нямат потребност от скъпо управление.
Така НАСА възвръща научно-изследователската си стратегия, като в интервала 1996-1999 г. са изстреляни общо 16 задачи за проучването на Земята, планетите от Слънчевата система и дълбокия космос. Отново по данни от Франк, общата успеваемост на тези задачи е 63%, като единствено през 1999 година са регистрирани четири неуспеха. Високото равнище на аварийност води до това епохата на “по-бързите, по-евтините и по-добрите ” задачи да е така ненавиждана. До ден сегашен, в случай че се срещнете с специалисти на НАСА и споменете горните три думички, евентуално ще се сблъскате с отговора, че можете да си изберете единствено две от тях – корабите могат да са по-бързи и по-евтини, само че няма да са по-добри. Или можете да извършите добър транспортен съд за малко време, само че няма да е на ниска цена. Ако ли държите да е на ниска цена и добър, ще би трябвало повече време за разработка.
Но епохата “по-бързи, по-евтини и по-добри ” е недооценена, тъй като малцина обръщат внимание на един факт – от първите 10 задачи 9 приключват с триумф, което е 90% успеваемост! Проблемите настъпват съвсем в края на 90-те години, когато НАСА подхваща все по-амбициозни планове, само че на фона на същото финансиране и без смяна в графика. Ранните триумфи водят до свръхувереност, които по-нататък довеждат непроменяемо до неуспех.
Изстрелването на “Лунар Проспектър ” на 7 януари 1998 година Photo credit: NASA
Една от сполучливите задачи е “Лунар Проспектор ”. Тя е осъществена единствено за $63 милиона, като в това се включват и разноските по изстрелването. За този стеснен бюджет е основан елементарен галактически уред с цилиндрична форма, висок 1.2 метра и с диаметър 1.4 метра. Общото тегло е 295 кг. Апаратът е нормализиран чрез въртене, а за маневриране са инсталирани шест ракетни мотора. Слънчевите акумулатори са ситуирани върху корпуса на апарата, а инструментите върху три радиални пилона, всеки от които е с дължина 2.5 метра. За да се вметнат в бюджета, ръководителите на “Лунар Проспектър ” вземат решение апаратът да не е оборудван с компютър, а качествата за предпазване на данни на борда са минимални. Всички действия се управляват от Земята, а сведенията от инструментите се предават в действително време (Инфо: Lunar and Planetary Instutute).
Научните принадлежности на борда са:
Забелязвате ли какво липсва? Камери! НАСА взема решение задачата “Лунар Проспектър ” да не е оборудвана с фотографска екипировка, защото до този миг лунната повърхнина е добре снимана от астронавтите на “Аполо ” и от други роботизирани експедиции (включително задачата “Клементин ” през 1994 година, ръководена от Инициативата за стратегическа защита с присъединяване на НАСА).
Изстрелването е осъществено на 7 януари 1998 година в 04:28 ч. българско време чрез ракета “Атина 2 ” – четиристепенен притежател, като първите три степени са твърдогоривни, а четвъртата работи на хидразин. Около 105 часа след излитането “Лунар Проспектър ” идва към Луната с параметри на орбитата 92 на 153 километра. След две корекции на 13-ти и 15-ти януари задачата е доведена до съвършена 100-километрова кръгова орбита (източник: НАСА).
През март 1998 година НАСА публично оповестява, че данните от неутронния спектрометър на “Лунар Проспектър ” потвърждават съществуването на водород както на северния, по този начин и на южния полюс на естествения ни сателит. Водородът най-често се среща като част от молекулата на водата, заради което учените стигат до извода, че на лунните полюси има към 300 милиона тона воден лед. Това е първото непосредствено доказателство, че на Луната има лед!
Месеци по-късно “Лунар Проспектър ” открива мощни локализирани магнитни полета, изготвя карта на разпределението на скалите върху лунния грунд и открива, че в центъра на Луната има желязно ядро с диаметър 600 километра.
На 10 декември 1998 година “Лунар Проспектър ” слиза още по-ниско, на 40-километрова кръгова орбита, а по-късно на 28 януари 1999 година е извършена още една маневра, след която орбитата става елиптична с периселен (най-ниска точка) 15 километра от лунната повърхнина. Следва 7-месечна разширена научна задача.
Краят на роботизираната експедиция настава на 31 юли 1999 година, когато автоматизираната станция е съзнателно разрушена в лунната повърхнина. Целта на учените е чрез наземните телескопи да изучат изхвърления материал, с цел да потърсят още доказателства за характера на водния лед. Уви – този опит не е сполучлив. Чак през 2009 година, когато НАСА организира нова задача с разтрошаване “LCROSS ”, опитът е още един – този път наред.
С рухването на “Лунар Проспектър ” на Луната са пренесени и кремираните остатъци на известния академик и планетолог Юджийн Шумейкър. Това е първото в историята на космонавтиката лунно заравяне.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
