Ядрен взрив ли погубва древния Мохенджо Даро?
Мохенджо Даро е античен град, основан от Индската цивилизация през 2600 година преди Христа. Намирал се е на територията на сегашен Пакистан.
Този преуспяващ и неимоверно напреднал за времето си град е бил населяван в продължение на седем века и умира по напълно необясними аргументи в ХІХ век преди новата епоха. На езика синдхи името му звучи необичайно - Хълм на мъртвите.
Това е допустимо най-неподходящото наименование за неповторим град като Мохенджо Даро. Става въпрос за проспериращо обитаемо място, построено по грижливо формиран градоустройствен проект. Пресичат го прави улици и красиви тухлени постройки. Застроената повърхност е съвсем 200 хектара, което незабавно подрежда града измежду огромните антични градове с от към 40-хилядно население.
Селището може да се дефинира по всички критерии като актуален, добре организиран град. Виждат се следите на канализационна система, бани в доста домове, даже парно отопление. Повечето жилища са с вътрешни дворове.
Открита е сграда, която археолозите назовават Голям хамбар. В нея обаче няма следи от съхранявано зърно и не е ясно каква функционалност е изпълнявала.
Градът е имал огромна социална баня със комплицирано устройство. Друга удивителна сграда е по този начин наречената Зала с колоните, която евентуално е употребена за заседания. Има и цели комплекси с обособени стаи, които археолозите назовават колежански.
Няма свидетелства този град-държава да е ръководен от династия и се счита за най-вероятно ръководството да е било поверено на някакъв съвет, формиран от градския хайлайф.
Всички данни от археологическите разкопки свидетелстват, че става въпрос за място, което може да се дефинира като самобитен оазис на мира. Да не пропущаме, че той е дело на остаряла земеделска цивилизация, кореспондираща с обичаите на античните индийци. Поради своята мирна природа популацията не се е нуждаело от войска, тъй като не е провело завоевателни походи. Не са строили и защитни укрепления. Няма градски стени, а единствено няколко кули за наблюдаване.
Главният въпрос, който стои пред археолозите, е за какво преди към 4 хиляди години цивилизацията на Мохенджо Даро внезапно изчезва?
Градът може да изчезне поради нахлуване от нашественици, само че остатъци от оръжията им не са открити, което значи, че там надали са се водили боеве. Хипотезите за наводняване или пожар с пагубни последствия също е изключен, тъй като канализационната система е била отлична, хората очевидно са знаели по какъв начин да се защитят от естествените сили. Епидемия също е малко евентуална, тъй като чистотата е била издигната в фетиш.
След откриването на Мохенджо Даро преди 97 години стартират масирани разкопки, които довеждат до най-долния слой и там са открити доста скелети на хора, които са се държали за ръце. Има даже скелети на възрастни, прикриващи с телата си деца, с цел да ги запазят от нещо. Повечето скелети са пръснати безсистемно по улиците, което подсказва, че нещо ненадейно ги е застигнало напълно неподготвени и ги е умъртвило.
Всички скелети са смазани в земята. Телата не са заровени и не са ядени от животни. По костите им няма следи от принуждение. Смъртта им очевидно е била бърза и неочаквана.
Най-важно е радиоактивното замърсяване в селището, което надвишава нормите 50 пъти. Бучките от черно стъкло по улиците свидетелстват за свръх високи температури, които са разтопили всичко. Има зони със засилена радиация, както и места, където очевидно е имало гърмеж.
Всичко това води до извода, че градът е погубен или от астероид, или от нуклеарен гърмеж. Метеоритът е отритнат като опция, тъй като не са открити радиоактивни части от материала му.
Позовавайки се на античната сага Махабхарата, която споделя за превръщането на града в пепел от ужасяващо оръжие, което не е било виждано до тогава, учените допускат, че преди 4 хиляди години мощен нуклеарен гърмеж е довел до погубването на проспериращия град.
Кой и по какъв начин е създал това оръжие и за какво го е насочил към Мохенджо Даро остава мистерия, която надали ще бъде позволена елементарно.
