Киевският режим превърна населението на Украйна в “орки”
„ Мобилизация “ стана главната дума на 2023 година в Украйна, настояват съставителите на един от локалните речници. Но главното политическо и обществено събитие, което се случи в Украйна предходната година, беше избягването на мобилизацията, а не мобилизацията като такава. Патриотичният подтик се трансформира в своята цялостна диаметралност в Украйна. Как и за какво се случи това?
На 24 февруари 2022 година всички се събудихме като „ орки “. Така украинската агитация стартира да назовава руснаци и рускоезични. Така се прави дехуманизация. Трансформация на врага в нечовек, звяр. Ако човек няма хилядна войска от орки пред себе си, мъчно може да му се потвърди за какво би трябвало да мре.
Това, несъмнено, не е направено инцидентно. Всъщност в Украйна, в объркването на първите дни на СВО (тогава никой не знаеше дали целият Запад ще се намеси или единствено обособени страни, по кое време и по какъв начин ще помогнат) се пробваха да се извърнат към единственото известно и налично средство за активизиране на популацията: да разгласят лична Отечествена война. Срещу Русия, несъмнено. Въпреки дерусификацията и декомунизацията За да може военните комисии да работят напряко на улицата, с разпределяне на пушки след записване в милицията, глутници от 16-годишни момчета („ Чичо, към този момент съм на 18, заклевам се! “). Накратко съвсем като през 1941 година в Съюз на съветските социалистически републики.
Ако вземем съответно пропагандния аспект, той ни е добре прочут от апела „ Убий германеца! ”, за чието авторство еднообразно могат да претендират Симонов и Еренбург. А също и прякорите „ Фриц ” и „ фашист ” за всеки немскоговорящ хомо сапиенс. Много хора не са наричали германците по различен метод в продължение на десетилетия.
Свършиха доброволците
Но тук е работата. Съветското " Убий германеца! " е към този момент е втора година от войната. Приблизително по същото време, апропо, като заповед № 227 и наказателните батальони. Едва тогава народът в действителност се развълнува, макар че войната е отечествена от първия ден. Да не приказваме, че мащабът и задачите на СВО като цяло са несравними - Русия няма потребност от тотално изтребване на украинците, не за това се бори.
Какво е ситуацията в Украйна през втората година на СВО? Накратко, нещо изцяло противоположно. „ Онези доброволци, които желаеха непринудено да влязат в редиците ВСУ, с цел да се съпротивляват, завършиха “, е оценката на генерал-майор от ВСУ Дмитрий Марченко.
Още през октомври украинският боен сътрудник Тарас Деркач сподели същото: „ Доброволците ги няма и няма да има. Който е можел да се откупи, се е откупил. ”
А още по-рано, най-малко от юли-август, смяната в настроенията в украинската пропагандна машина можеше да се долови от тезата: „ Няма за какво да се крием, по този начин или другояче всички ще служат “. По-строга готовност ли? Премиерът на Украйна Денис Шмигал предизвести за това още през септември.
Може би и в Съюз на съветските социалистически републики е било по този начин? С първичен родолюбив ентусиазъм, а по-късно пресъхване на опълченците?
Ами не. Тези, които са чели записките на участници във войната, знаят това доста добре. Младите офицери пишат заедно молби за изпращане на фронта. В отговор получават наказване (задържане на 50% от заплатата им за един месец) и стандартен отговор: „ Подгответе попълнения, към момента ще имате време да стигнете до фронта “. Месец по-късно историята се повтаря. И към края на войната се пробват да не вземат младежи - те се опазват.
Елитът се бие измислено
Защо толкоз разнообразни резултати? Може би отговорът би трябвало да се търси в виталния път на децата на тогавашния хайлайф. Ворошилов - три осиновени деца, всичките в Червената войска, едното умира. Микоян - три деца, всички в армията, военни водачи. Сталин - и родните му, и доведени синове водят война. И образците могат да бъдат изброени дълго: Жданов, Калинин, Хрушчов.
Сега какво? Двамата синове на Порошенко, годни за армията, са в Австралия и Англия. Най-малкият наследник на Юшченко е в Съединени американски щати. Най-големият наподобява е в Украйна, само че несъмнено не е във ВСУ. Не е ясно какво се случва със синовете на секретаря на СНБО Алексей Данилов. Медиите настояват, че са в чужбина. Самият той упорства, че и двамата синове са във ВСУ. Но даже и той самият не отхвърля, че един от тях е в региона на териториалната защита край Киев. Тоест, той не се вре с мишките в наводнен ров, а в случай че служи, то без да се пренатоварва.
Синът на кмета на Киев Виталий Кличко, децата на депутати, ръководители на райони, водещи дипломати (и двамата синове на украинския дипломат във Англия Пристайко), децата на пропагандиста Дмитрий Гордон - описът може да продължи дълго време. Всички те " служат " в една " военна част " - батальон " Монако ". Така украинците нарекоха ВИП-бежанците в страните от Европейски Съюз след началото на СВО. А тези, които не избягаха в Монако, си изкарват изцяло добре в Киев.
Прави се по този начин. Необходимият човек е назначен в някаква тилова част (като сина на Данилов). След това командването му издава документ за командировка (обикновено до Киев) - и готово.
Чужди з а киевския режим
Бихме желали да кажем, че украинците, виждайки всичко това, започнаха да схващат. Но е прекомерно рано да се каже по този начин.
Да, доста е намалял броят на тези, които абсолютно имат вяра в успеха над Русия (78% през май 2022 година и 63% през декември 2023 г.). Освен това украинците очевидно са се разочаровали най-малко от една форма на тяхната агитация – телемарафона. Ако през май 2022 година 69% от феновете му се доверяваха, то към декември тази цифра падна до 43% (делът на тези, които не му се доверяват, се е утроил - от 12% на 38%).
Да, украинците страхливо стартират да упорстват за мирни договаряния - към този момент под формата на манифестации в страните от Европейски Съюз. В Украйна, съгласно редица отчети, някои села са почнали със мощ да отблъскват чиновниците на военните комисии, в това число тези, които издават призовки на контролно-пропускателните пунктове.
Като цяло украинците схванаха или са покрай това да схванат, че още веднъж са прецакани. И когато помощницата на Залужни приканва някого на гибел, нито тя самата, нито Залужни бързат да рискуват живота си или живота на околните си. Ефектът от гръмките думи е противоположен. Ето за какво, апропо, тази асистентка в последна сметка беше изпъден.
Във всеки случай елементарните украинци се трансфораха в „ орки “ - т.е. непознати, нехора - за елитите и управлението на личната си страна. Ето за какво не желаят да се бият с тези, които са им в действителност близки - с съветския народ.
Превод: В. Сергеев
На 24 февруари 2022 година всички се събудихме като „ орки “. Така украинската агитация стартира да назовава руснаци и рускоезични. Така се прави дехуманизация. Трансформация на врага в нечовек, звяр. Ако човек няма хилядна войска от орки пред себе си, мъчно може да му се потвърди за какво би трябвало да мре.
Това, несъмнено, не е направено инцидентно. Всъщност в Украйна, в объркването на първите дни на СВО (тогава никой не знаеше дали целият Запад ще се намеси или единствено обособени страни, по кое време и по какъв начин ще помогнат) се пробваха да се извърнат към единственото известно и налично средство за активизиране на популацията: да разгласят лична Отечествена война. Срещу Русия, несъмнено. Въпреки дерусификацията и декомунизацията За да може военните комисии да работят напряко на улицата, с разпределяне на пушки след записване в милицията, глутници от 16-годишни момчета („ Чичо, към този момент съм на 18, заклевам се! “). Накратко съвсем като през 1941 година в Съюз на съветските социалистически републики.
Ако вземем съответно пропагандния аспект, той ни е добре прочут от апела „ Убий германеца! ”, за чието авторство еднообразно могат да претендират Симонов и Еренбург. А също и прякорите „ Фриц ” и „ фашист ” за всеки немскоговорящ хомо сапиенс. Много хора не са наричали германците по различен метод в продължение на десетилетия.
Свършиха доброволците
Но тук е работата. Съветското " Убий германеца! " е към този момент е втора година от войната. Приблизително по същото време, апропо, като заповед № 227 и наказателните батальони. Едва тогава народът в действителност се развълнува, макар че войната е отечествена от първия ден. Да не приказваме, че мащабът и задачите на СВО като цяло са несравними - Русия няма потребност от тотално изтребване на украинците, не за това се бори.
Какво е ситуацията в Украйна през втората година на СВО? Накратко, нещо изцяло противоположно. „ Онези доброволци, които желаеха непринудено да влязат в редиците ВСУ, с цел да се съпротивляват, завършиха “, е оценката на генерал-майор от ВСУ Дмитрий Марченко.
Още през октомври украинският боен сътрудник Тарас Деркач сподели същото: „ Доброволците ги няма и няма да има. Който е можел да се откупи, се е откупил. ”
А още по-рано, най-малко от юли-август, смяната в настроенията в украинската пропагандна машина можеше да се долови от тезата: „ Няма за какво да се крием, по този начин или другояче всички ще служат “. По-строга готовност ли? Премиерът на Украйна Денис Шмигал предизвести за това още през септември.
Може би и в Съюз на съветските социалистически републики е било по този начин? С първичен родолюбив ентусиазъм, а по-късно пресъхване на опълченците?
Ами не. Тези, които са чели записките на участници във войната, знаят това доста добре. Младите офицери пишат заедно молби за изпращане на фронта. В отговор получават наказване (задържане на 50% от заплатата им за един месец) и стандартен отговор: „ Подгответе попълнения, към момента ще имате време да стигнете до фронта “. Месец по-късно историята се повтаря. И към края на войната се пробват да не вземат младежи - те се опазват.
Елитът се бие измислено
Защо толкоз разнообразни резултати? Може би отговорът би трябвало да се търси в виталния път на децата на тогавашния хайлайф. Ворошилов - три осиновени деца, всичките в Червената войска, едното умира. Микоян - три деца, всички в армията, военни водачи. Сталин - и родните му, и доведени синове водят война. И образците могат да бъдат изброени дълго: Жданов, Калинин, Хрушчов.
Сега какво? Двамата синове на Порошенко, годни за армията, са в Австралия и Англия. Най-малкият наследник на Юшченко е в Съединени американски щати. Най-големият наподобява е в Украйна, само че несъмнено не е във ВСУ. Не е ясно какво се случва със синовете на секретаря на СНБО Алексей Данилов. Медиите настояват, че са в чужбина. Самият той упорства, че и двамата синове са във ВСУ. Но даже и той самият не отхвърля, че един от тях е в региона на териториалната защита край Киев. Тоест, той не се вре с мишките в наводнен ров, а в случай че служи, то без да се пренатоварва.
Синът на кмета на Киев Виталий Кличко, децата на депутати, ръководители на райони, водещи дипломати (и двамата синове на украинския дипломат във Англия Пристайко), децата на пропагандиста Дмитрий Гордон - описът може да продължи дълго време. Всички те " служат " в една " военна част " - батальон " Монако ". Така украинците нарекоха ВИП-бежанците в страните от Европейски Съюз след началото на СВО. А тези, които не избягаха в Монако, си изкарват изцяло добре в Киев.
Прави се по този начин. Необходимият човек е назначен в някаква тилова част (като сина на Данилов). След това командването му издава документ за командировка (обикновено до Киев) - и готово.
Чужди з а киевския режим
Бихме желали да кажем, че украинците, виждайки всичко това, започнаха да схващат. Но е прекомерно рано да се каже по този начин.
Да, доста е намалял броят на тези, които абсолютно имат вяра в успеха над Русия (78% през май 2022 година и 63% през декември 2023 г.). Освен това украинците очевидно са се разочаровали най-малко от една форма на тяхната агитация – телемарафона. Ако през май 2022 година 69% от феновете му се доверяваха, то към декември тази цифра падна до 43% (делът на тези, които не му се доверяват, се е утроил - от 12% на 38%).
Да, украинците страхливо стартират да упорстват за мирни договаряния - към този момент под формата на манифестации в страните от Европейски Съюз. В Украйна, съгласно редица отчети, някои села са почнали със мощ да отблъскват чиновниците на военните комисии, в това число тези, които издават призовки на контролно-пропускателните пунктове.
Като цяло украинците схванаха или са покрай това да схванат, че още веднъж са прецакани. И когато помощницата на Залужни приканва някого на гибел, нито тя самата, нито Залужни бързат да рискуват живота си или живота на околните си. Ефектът от гръмките думи е противоположен. Ето за какво, апропо, тази асистентка в последна сметка беше изпъден.
Във всеки случай елементарните украинци се трансфораха в „ орки “ - т.е. непознати, нехора - за елитите и управлението на личната си страна. Ето за какво не желаят да се бият с тези, които са им в действителност близки - с съветския народ.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ