Зелените поля на Арктика
Много скоро понятието арктически мраз може да бъде сменено в речниците ни от по-подходящото „ антарктически мраз “. Причина за това е все по-силно усещащото се световно стопляне, вследствие на което ледовете в Арктика отстъпват от ден на ден и повече на север. Земя, която е стояла вкочанена под тонове лед, усеща слънчевите лъчи за пръв път от хилядолетия.
През идващите няколко десетилетия, в резултат на повишение на междинните температури на планетата, Арктика от ден на ден ще се раззеленява и залесява. Съвсем скоро може да сме очевидци да немислими до скоро гледки, както и да сме изправени пред заплахата от изгубване на редица скотски типове, чиито естествени хабитати са изчезнали с изгубването на ледовете.
Обратно, на другия полюс на планетата, ледовете които заобикалят Антарктика се усилват с всяка минала година. Тази тревожна наклонност е видяна и разказана от учените от Американския Музей по естествена история и центъра за биологично многообразие и запазване на типовете.
Според американските учени залесените области в Арктика ще се усилят с 52 % до 2050 година А оптималната северна широчина, на която могат да порастват дървета ще се придвижи с още няколко стотин километра на север. Подобно залесяване, с такива бързи темпове, ще способства в допълнение за ускоряването на процеса на световно стопляне. Промяната на типа на растителните типове ще докара до нарушаване в естествените екосистеми.
Арктика е една от „ горещите точки “ на света, когато става дума за световно стопляне. Само за последните 25 години температурите там се се увеличавали два пъти по-бързо, в сравнение с където и да е другаде в света.
Според доктор Ричард Пиърсън от Американския музей по Естествена история,: „ Ефектът от стоплянето в арктическата област ще се усети във всички райони по света. Някои от птиците, които при миграцията си разчитат на дребни гризачи в тези области, в този момент изпитват усложнения. “
Допълнителни мотиви за терзания дават откритията на учени от Финландия и от Оксфордския Университет, които са изследвали Северозападната евроазиатска тундра. Тази тундра се простира от Западен Сибир до Финландия и заема повърхност от почти 100 хиляди квадратни километра.
Наблюденията на промените в растителността на тундрата посредством изследвания на място и редица сателитни фотоси са посочили, че огромна част от ниските шубраци са се трансформирали във високи дървета единствено в границите на няколко десетилетия. Почти 15% от върбовите и елшовите шубраци в следения регион в този момент са дървета с височина над 2 метра.
Според доктор Марк Масиас-Фауария от Оксфордския университет е изненадващо, че дърветата реагират по този метод. „ Преди се смяташе, че стоплянето на климата в Арктика може да докара до завладяването на тундрата от дървета, само че този развой ще отнеме епохи. Сега наблюденията ни демонстрират, че това ще отнеме единствено няколко десетилетия “ споделя терзанията си ученият.
Зелените поля на Арктика са доста по-тревожно събитие, в сравнение с можете да си визиите на пръв взор.
Намаляването на ледените повърхности, за сметка на разширението на растителността, се отразява пагубно върху албедото - количеството на слънчева светлина, която се отразява от земната повърхнина. Намаляването на отразената светлина неизбежно води до в допълнение повишение на температурата на Земята и ускорение на темповете на световното стопляне.
