Символите на Дявола в различни религии и култури
Много религии съдържат зложелател на системата – създание, което слага въпроса за какво нещата са такива, каквито са, оспорва висшата власт, упреква божественото в двуличие и води човечеството надалеч от галактическите идеали на послушание и единодушие.
В аврамовите религии тази фигура си има име – Сатаната, позната още като Дявола или Луцифер. За християните, евреите и мюсюлманите това е висшото изражение на злото. В други елементи на света мирогледът на хората не е толкоз краен и те свързват Дявола с носителя на гибелта и равнодействието.
Коренът на думата Сатана идва от ха-сатана - еврейска дума, която значи обвинител или съперник, а като глагол думата значи да обвиняваш и да се противопоставяш.
При античните гърци Дяволът се е казвал Септуагин, в исляма е Шайтан или Иблис, а в будизма е Мара, което значи притежател на гибелта. Всички тези противоположни същества предизвикват материализма на този свят, а не духовния път на самоограничение в сегашното, с цел да се реализира по-добро битуване в идващия живот.
В първата международна монотеистична вяра - зороастризма, дяволът се споделя Ариман и е брат близнак на висшото провидение Ахура Мазда. Техните разнообразни темпераменти пораждат от избора, който вършат сред истина и лъжата, сред положителните мисли, думи и каузи и злите мисли, думи и каузи.
Битката сред двете божества дефинира теологията на зороастризма, а дуалистичната концепция за духовната война в индивида е почерпена от всички международни религии, които съществуват и през днешния ден. Много откриватели считат, че облика на Сатаната е почерпен в останалите религии точно от зороастризма. Дяволът е изобразяван като получовек, полулъв с рога и криле.
В древноскандинавската вяра дяволът е изобразяван като змей, живеещ в един от трите корена на космичното дърво Игдрасил, откъдето дебнел жертвите си и ги разкъсвал.
Сатаната по-късно е разказан като змей от християнски създатели. Според древногерманската митология драконът се е казвал Нидхьог и бил първото живо създание на света. Той се хранел с мърша и се стремял да остане още веднъж самичък на света като анихилира всички други твари.
В будизма Дяволът се назовава Мара. Същината на античната източна вяра е постигането на Нирвана и по-висок статус през идващия живот, когато мъртвият премине през цикъла на прераждането – самсара. Пречка пред постигането на тези цели е Мара. Съществото открехва почитателите на Буда за плътските и материалните неща в настоящия живот и им пречи да реализират мечтаната Нирвана.
