Каталунската криза и Брекзит произлизат от един и същи вид национализъм
Много наблюдаващи сега чакат каталунското държавно управление да разгласи самостоятелност след референдума от 1 октомври, само че какви ще са следствията за Каталуния, в случай че тя в действителност се отдели. Според проф. Пол де Грауве от Европейския институт на Лондонското учебно заведение по стопанска система има паралели сред придвижването за независимостта на испанската област и другите форми на шовинизъм в Европа. Той счита, че сходни политически придвижвания съставляват парадокса на глобализиращия се свят: когато националистичните артисти желаят повече фиктивен суверенитет, те реализират по-малко действителен суверенитет за личните си нации.
Британският министър-председател Дейвид Камерън няма да влезе в учебниците по история като образован водач. Въпреки това, когато през 2014 година той реши да разреши референдума за самостоятелност на Шотландия той употребява мозъка си и отвори вратата за провеждането му. Гласуването бе на 18 септември 2014 година и едвам 45% от шотландците гласоподаваха за самостоятелност.
Контрастът с референдума в Каталуния не може да бъде по-рязък. Испанският министър-председател Мариано Рахой неуместно реши да употребява принуждение да предотврати референдума в Каталуния, макар обстоятелството, че мирният референдум щеше най-вероятно да докара до сходни резултати като тези в Шотландия. Испания и Каталуния в този момент са поели към конфликт. Ситуацията можеше да се избегне, в случай че Рахой не страдаше от догматизъм и ниво на шовинизъм, равни на тези на Каталуния.
Каталунските националисти в този момент получиха огромна поддръжка с помощта на нелепостта на Рахой. Кадрите от малкия екран по какъв начин испанската полиция удря и млади и остарели, с цел да не им разреши да гласоподават сътвори усещане за потъпкани хора, борещи се за независимост.
Но нещата няма по какъв начин да са по-далеч от действителността. Каталунците не са потъпкани хора. Имат високо ниво на автономност. Те провеждат личното си обучение на личен език. Няма трудности през културното развиване на Каталуния. Това е най-проспериращият район в Испания. Барселона е преуспяващ град, друг от другите в Испания. Каталунците се чуват на районно, национално и европейско ниво. Образът на потъпканите хора е измамлив. Каталунският шовинизъм е същият тип като английския шовинизъм, довел до Брекзит. И той е учреден на редица легенди.
Първият мит е, че има външен зложелател. За искащите Брекзит това бяха европейските управляващи (Европейската комисия, Европейският съд и т.н.), които постановат своята воля над Англия. За каталунските националисти врагът бе испанското държавно управление, потъпкващо каталунския народ.
Вторият мит е, че хората, които се борят за самостоятелност имат ясно избрана еднаквост. Целта на националните политици е да слушат националната воля. Може да има единствено един глас. Няма място за разнообразни и спорещи гласове. Британското държавно управление сега приканва към национализъм. Противниците на Брекзит не са същински патриоти.
Третият мит е, че независимостта ще сътвори непредвиден стопански разцвет. Когато хората " поемат назад контрола " те ще получат инструментите да реализират оптимален стопански разцвет. Това е днешният мотив на искащите Брекзит като министъра на външните работи Борис Джонсън. Когато Брекзит бъде извършен (по-добре, колкото се може по-скоро), Англия ще реализира своята същинска орис. " Глобална Англия " ще се отдели от протекционистки Европейски Съюз. Англия щастлива ще подписа съглашения за свободна търговия с останалата част от света, което ще докара до невиждан разцвет. Подобни доводи за просперираща самостоятелна Каталуния се чуват през днешния ден и от каталунските националисти.
Реалността е, че глобализацията подкопава националния суверенитет. Това се случва по доста метод. Един образец е по какъв начин мултинационалните корпорации изнудват националните държавни управления в Европа, като вследствие на това корпоративните налози понижават съвсем на всички места. В никоя страна не е национална воля тези налози да бъдат ниски. И все пак, това е резултатът, тъй като държавните управления работят като национални формирания. Ако те вземат решение общо налозите на европейско ниво, мултинационалните корпорации няма по какъв начин да изнудват държавните управления и няма да има пълзящ спад на корпоративните налози.
Друг образец е, че интернационалната търговия не се въздейства толкоз от цените, колкото от нетарифните бариери. Големите страни вземат решение стандартите и регулаторната среда, която ръководи търговията. В момента всъщност има три артиста: Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай, които вземат решение природата на тези стандарти и правила. Другите страни не вземат участие в тази игра. Така, когато Англия излезе от Европейски Съюз, с цел да получи повече суверенитет, тя ще " си върне контрола " само във формалния смисъл. В реалност нейният действителен суверенитет ще залезе. Ясно е, че сходно нещо ще се случи и за Каталуния.
Достигаме до следния абсурд на глобализиращия се свят: когато националистите желаят повече фиктивен суверенитет, те реализират по-малко действителен суверенитет за народа си. Те желаят да поемат назад надзор, а в последна сметка се оказват с по-малко надзор. Англия ще приключи по този начин. Това ще реализиран и каталунските националисти, в случай че следват своите националистически фантазии.
И все пак този абсурд има естествени последствия: когато страните в Европа се отхвърлят от формалния си суверенитет, това води до повече действителен суверенитет за народите на Европа.
London School of Economics
Британският министър-председател Дейвид Камерън няма да влезе в учебниците по история като образован водач. Въпреки това, когато през 2014 година той реши да разреши референдума за самостоятелност на Шотландия той употребява мозъка си и отвори вратата за провеждането му. Гласуването бе на 18 септември 2014 година и едвам 45% от шотландците гласоподаваха за самостоятелност.
Контрастът с референдума в Каталуния не може да бъде по-рязък. Испанският министър-председател Мариано Рахой неуместно реши да употребява принуждение да предотврати референдума в Каталуния, макар обстоятелството, че мирният референдум щеше най-вероятно да докара до сходни резултати като тези в Шотландия. Испания и Каталуния в този момент са поели към конфликт. Ситуацията можеше да се избегне, в случай че Рахой не страдаше от догматизъм и ниво на шовинизъм, равни на тези на Каталуния.
Каталунските националисти в този момент получиха огромна поддръжка с помощта на нелепостта на Рахой. Кадрите от малкия екран по какъв начин испанската полиция удря и млади и остарели, с цел да не им разреши да гласоподават сътвори усещане за потъпкани хора, борещи се за независимост.
Но нещата няма по какъв начин да са по-далеч от действителността. Каталунците не са потъпкани хора. Имат високо ниво на автономност. Те провеждат личното си обучение на личен език. Няма трудности през културното развиване на Каталуния. Това е най-проспериращият район в Испания. Барселона е преуспяващ град, друг от другите в Испания. Каталунците се чуват на районно, национално и европейско ниво. Образът на потъпканите хора е измамлив. Каталунският шовинизъм е същият тип като английския шовинизъм, довел до Брекзит. И той е учреден на редица легенди.
Първият мит е, че има външен зложелател. За искащите Брекзит това бяха европейските управляващи (Европейската комисия, Европейският съд и т.н.), които постановат своята воля над Англия. За каталунските националисти врагът бе испанското държавно управление, потъпкващо каталунския народ.
Вторият мит е, че хората, които се борят за самостоятелност имат ясно избрана еднаквост. Целта на националните политици е да слушат националната воля. Може да има единствено един глас. Няма място за разнообразни и спорещи гласове. Британското държавно управление сега приканва към национализъм. Противниците на Брекзит не са същински патриоти.
Третият мит е, че независимостта ще сътвори непредвиден стопански разцвет. Когато хората " поемат назад контрола " те ще получат инструментите да реализират оптимален стопански разцвет. Това е днешният мотив на искащите Брекзит като министъра на външните работи Борис Джонсън. Когато Брекзит бъде извършен (по-добре, колкото се може по-скоро), Англия ще реализира своята същинска орис. " Глобална Англия " ще се отдели от протекционистки Европейски Съюз. Англия щастлива ще подписа съглашения за свободна търговия с останалата част от света, което ще докара до невиждан разцвет. Подобни доводи за просперираща самостоятелна Каталуния се чуват през днешния ден и от каталунските националисти.
Реалността е, че глобализацията подкопава националния суверенитет. Това се случва по доста метод. Един образец е по какъв начин мултинационалните корпорации изнудват националните държавни управления в Европа, като вследствие на това корпоративните налози понижават съвсем на всички места. В никоя страна не е национална воля тези налози да бъдат ниски. И все пак, това е резултатът, тъй като държавните управления работят като национални формирания. Ако те вземат решение общо налозите на европейско ниво, мултинационалните корпорации няма по какъв начин да изнудват държавните управления и няма да има пълзящ спад на корпоративните налози.
Друг образец е, че интернационалната търговия не се въздейства толкоз от цените, колкото от нетарифните бариери. Големите страни вземат решение стандартите и регулаторната среда, която ръководи търговията. В момента всъщност има три артиста: Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай, които вземат решение природата на тези стандарти и правила. Другите страни не вземат участие в тази игра. Така, когато Англия излезе от Европейски Съюз, с цел да получи повече суверенитет, тя ще " си върне контрола " само във формалния смисъл. В реалност нейният действителен суверенитет ще залезе. Ясно е, че сходно нещо ще се случи и за Каталуния.
Достигаме до следния абсурд на глобализиращия се свят: когато националистите желаят повече фиктивен суверенитет, те реализират по-малко действителен суверенитет за народа си. Те желаят да поемат назад надзор, а в последна сметка се оказват с по-малко надзор. Англия ще приключи по този начин. Това ще реализиран и каталунските националисти, в случай че следват своите националистически фантазии.
И все пак този абсурд има естествени последствия: когато страните в Европа се отхвърлят от формалния си суверенитет, това води до повече действителен суверенитет за народите на Европа.
London School of Economics
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ