Смъртта е само една дума
Много хора се боят от мисълта за гибелта, вярвайки, че това е краят на тяхното битие. Но в случай че има доказателства, че хората умират единствено физически и не престават да живеят духовно. Тази публикация ще внесе изясненост по отношение на опцията да съществува живот след гибелта и ще сгрее душите ви.
Има ли живот след гибелта и в случай че да, по какъв начин можем да бъдем сигурни в това? Ако мислите, че роднините и приятелите, които сте изгубили в течение на годините са си отишли вечно, ще видите, че в действителност има огромна възможност те да са тук и да участват в живота ви.
Вуйчо ми беше съществено ранен и идваше в схващане и изпадаше още веднъж в безсъзнание в продължение на шест месеца, през които беше в болница. Майка ми реши, че би трябвало да отидем да го забележим. Тя искаше да види брат си най-малко един път преди той да почине, в случай че гибелта му беше неизбежна.
Въпреки, че думите му пристигнаха доста постепенно и едвам доловимо, той й прошепна " Ал, видях мама и тя ме прегърна, беше прелестно. " Баба ми беше умряла преди четиридесет години и майка ми беше изумена, когато вуйчо ми сподели това. И въпреки всичко, нещо в очите му й подсказваше, че това е истина.
Лекарите са се трудили доста, с цел да съумеят да накарат сърцето му да проработи още веднъж и по тази причина прекарването, което е имал е било необикновено. Той се е озовал внезапно в скута на баба ми, която го е милвала по косата и го е уверявала, че всичко е наред.
Един непосредствен другар – Франк, претърпял сърдечен удар по време на престоя си в Ню Йорк, до момента в който е на отмора със фамилията си. За четири и половина минути сърцето му е спряло да бие......
Месеци след неговото възобновяване, аз го срещнах в един супермаркет и се стопирах да приказвам с него. Попитах го дали е имал някакво прекарване до момента в който сърцето му е било спряло и са се опитвали да ги съживят. Той ми изясни, че по време на тези четири и половина минути, до момента в който лекарите са се опитвали да го съживят, неговия дух се е намирал в единия от ъглите на стаята и е следил какво се случва.
Той видял брачната половинка си и сина си в другия ъгъл на стаята – те били извънредно разтревожени и уплашени. Въпреки, че бил доста тъжен поради положението на жена си и сина си, той претърпял ужасни вътрешни спорове, тъй като огромна част от него в действителност не желала той да се върне. Чувствата на мир и обич, които го обзели били толкоз обгръщащи, че желал да си остане там, където е.
Може би тези прекарвания са тук, с цел да ни припомнят, че сме на земята за малко време и че би трябвало да ценим всеки момент, да обичаме абсолютно и да чакаме нашето завръщане вкъщи.
