Просвещението
Много философи и мислители на всички времена са се замисляли над очевидния факт, че вечността и безкрайността на потока на всички времеви процеси са въпреки всичко постоянно обусловени от момента на сегашното. Невъзможно е да прескочите или заобиколите този миг. Но за какво това е по този начин?
Оказва се, че на това събитие може да се даде изцяло разумно пояснение.
Първо, нашият свят в неговия жив еквивалент е стратегия за микрогени, вградена в нас (както и във всички живи същества) от самото раждане. Освен това тази стратегия се развива в строго сходство с типа на живото създание (флора, фауна; характерност и т.н.).
Второ, това развиване на живота също не се случва безусловно без значение, а се управлява през целия си ход от тези информационно-резонансни честоти, които са били при започване на образуването на това живо създание. Живото създание остава такова, до момента в който поддържа междуинформационния продан при самостоятелната периодичност на вълните на неговото пораждане.
Логичният въпрос е по какъв начин това се случва?
Какви са причините? Дали това е осведомителна и енергийна среда, нейните разнообразни въздействия и условия? Това частично е по този начин, само че преди да преминем към съответно и градивното разглеждане на тематиката на нашето внимание, ще ви представим малко встъпление в хода на казуса.
Слънцето е процесор на повсеместен (по земните стандарти) компютър, който в работата си освобождава сила под формата на топлота и светлина, като в същото време поддържа живота на Земята. Заедно с него Луната е контролно-четящо осведомително устройство (сензор). Всичко това дружно наподобява на компютъризирана система, подредена на правилото на хладилника.
Като цяло, класическия ледник, произвеждащ резултата на студа, от една страна, освобождава сила под формата на топлота, а въпреки това универсалният мраз е нужен за закрепване на стена от замръзнали маси от лед към повърхността на нашето плоско местообитание (плана), както и за закрепване на куполните структури, които се основават на всичките тези същи съединения на водород с О2. Сега излиза наяве, че генерираната топлота (от процесора – слънцето) може да бъде ориентирана към повърхността на населяваната низина на Земята, а за равномерното й систематизиране може да се разпредели и по обиколката. Ако обаче един елементарен ледник работи в един или различен режим (през лятото или през зимата),това значи, че би трябвало да има някакъв сензор-четец на положението на работа. Да, несъмнено, същият датчик – читател на работно положение съществува под нашия земен купол – това е Луната! Естествено, в допълнение към избраната чисто техническа функционалност, тя извършва и доста други паралелни задания за предаване на информация.
Сега, когато представяме някои от свойствата и функционалностите на техническите обекти над главите ни и като цяло изкуствената архитектоника на дизайнерското пространство на нашия хуманариум, можем гладко да преминем към по -нататъшното откриване на тематиката.
Нека вземем за начало елементарен информативен диск (DVD или плосък кръговиден диск – корав диск на компютъра). В нормалния режим информацията, записана на диска, се преписва и чете от датчик, лазерен (светлинен) лъч, а по-късно се предава на процесора за обработка и така нататък
Ако хипотетично си представим още, че на горната фигура не е единствено правилото на устройството корав диск, а правилото на структурата „ диск – Земя “, то тогава всичко едновременно придобива разбираеми ориентири и се появяват доста отговори.
Конвенционално многоизмерните куполни структури,
заобикалящи тази повърхнина, се популяризират от околните номинални планети до най -отдалечените, образувайки единна универсална материална и осведомителна система. Тази повърхнина също е заобиколена от километри антиарктически лед, охраняван от военни елементи на доста страни (69), членове на Организация на обединените нации. Също по този начин в центъра на кръга е така наречен Северният полюс, който също не е наличен за елементарен смъртен. Самолетите са неразрешени да летят над този полюс, както и над Anti-Arctida. Както знаете, водите на всички океани спирално се вливат в гърлото на Северния полюс, в центъра на който е най -високата планина, наречена „ връх Меру “.
Конусът на тази планина е ориентиран към единствената статична звезда на “звездния ” хоризонт, звездата Сириус. Много блещукащи звезди и звездички в реалност могат да се окажат един тип осведомителни възли на компютъра. Слънцето и Луната, симетрично ситуирани под купола, освен осветяват и украсяват земната повърхнина, само че и предават, генерират, записват и четат информацията от земната повърхнина. За изясненост на концепциите дано си напомним най-малко вибрациите на Земята, наречени честотите на Шуман, които съответстват (обикновено, само че не винаги) с честотите на нашия мозък. Следователно някои ориентирани лъчения / талази (Hz), влизащи в резонанс със земните честоти (включително с биологичните честоти на живите организми), генерират и четат съответната информация.
Естествено, доста кръгли “конусовидни кратери ” на лунната повърхнина могат съвършено да четат и излъчват информация от всевъзможен обсег. Между другото, инцидентно ли е полетите до този обект ненадейно да спрат от 70 -те години на предишния век!? Вероятно е получен ултиматум за преустановяване на всевъзможни опити от този тип в бъдеще, както и ограниченията за отбрана на методите към Анти-Арктида, а Северният полюс да е сходен. Оказва се, че към нас има характерни мощни бариери, които извършват своите защитни и механически функционалности! Ориентацията на планината Меру, на Северния полюс, е ориентирана строго към полярната звезда.
Тя служи за тъкмо насочване и центриране на цялата повърхнина на Земята, за вярното й балансиране. Това е различен механически датчик.
Ако си представим, че наличната информация за четене и генериране (и надлежно въздействието върху съзнанието) е най-вече на повърхността на Земята, където хората нормално се намират, тогава поражда предполагаем отговор на вековния въпрос, за какво съществуват подземните връзки в античния свят и даже градове?!? Може би някои предходни цивилизации знаели чудесно, че е допустимо да се избегне / скрие от небесната радиация единствено под Земята!? Възможно е тази вълнова радиация също да редуцира доста виталния ни цикъл. В тази връзка явно тези, които излязат от земята, явно ще имат тежки причини за това. Те към момента могат да живеят там, като заобикалят като огън това замърсяване с честотни талази, на което са изложени актуалните жители на повърхността й.
И в този момент ще разгледаме самия механизъм и естеството на трансивърния механизъм за информация на нашата земна повърхнина. Според правилото на кръговото придвижване на датчика над повърхността на земния диск, информацията също се генерира и получава поредно. С други думи, виртуално-материалната действителност се възпроизвежда за всички и всеки по едно и също време поредно и поотделно / изборно. Като се вземе поради времевият аспект в систематизираното единение на свойствата и събитията, всеки човек (както всяко друго живо същество) би трябвало да подхожда на своето време / епоха (роли, функционалности и т.н.).
Това е разказано в детайли в посочения източник, в раздел „ Феноменът на съня, функционалности и механизми “ [ стр. 31-38]. Така четенето и предаването на информация за човек се прави в действително време, т.е. тук и в този момент. Това ни дава чувство за момента на „ сегашното “. Всяка последваща информация (според логаритъма на последователността) не може да бъде прочетена или генерирана преди логаритъма в матричната стратегия. От това следва логически извод, че всички събития и дейности, които възприемаме, постоянно са ориентирани към получената и предадената информация сега. Този принцип за постоянството на сегашното може да бъде показан и изобразен под формата на две прилежащи количества, да вземем за пример иглата на грамофона, плъзгаща се по следите на спираловидната повърхнина на музикалния запис.
Само при поредно въртене / придвижване на повърхности една по отношение на друга настава резултатът от четенето и възпроизвеждането на звука. Този развой може да продължи относително дълго или краткосрочно, само че това не визира или трансформира самия принцип на неговото използване. Всяка дълготрайност се реализира посредством непрекъснато четене на данни в действително време.
Като се има поради този приемо -предавателен принцип на информацията в “глобален мащаб ” на системата от плоския диск на Земята, на емпирично равнище може да се види, че той е еднакъв. Относителното въртене / смяна в ситуацията на земната повърхнина по отношение на Слънцето и Луната дефинира хода на предаване и четене на информация във времето. Ето за какво нашето време има едностранна векторна ориентировка, от сегашното към идващото, както и от сегашното, и по този начин нататък! Тази поредност ще се поддържа, до момента в който в ансамбъла се съблюдават изискванията на всички съставни елементи на матричната стратегия. В допълнение към непрекъснатата поредност в сегашното, няма нищо друго в нашата действителност! Само фрагментите от предходните моменти от сегашното, непокътнати в паметта, се поясняват от нас като „ минало “. Терминът “бъдеще ” в актуалната интерпретация съществува, с цел да го използваме единствено хипотетично в нашето схващане. В реалност това е единствено степента на поредно осъществяване на логаритъма на матричната стратегия.
В същата поредност може да възникне успореден теоретичен въпрос,
Може ли „ това наше “ едностранно векторно време да се върне обратно?
Отговорът е: може ли запис / диск да се върти в противоположна посока? Разбира се, че може. Но за това би трябвало да се промени нещо в дизайна на системата. Да, и ние ще чуем нашата музика, от условния край до началото. Друг е въпросът, какво ще стане, в случай че иглата или лазерът за четене прескачат пистата на някакво събитие или времето на събитията на съответен субект? Отговор.
Както се споделя, има доста разказани и даже документирани случаи. Последният въпрос, какво ще се случи, в случай че записът е “заседнал “, т.е. чете информация игла и не се реалокира на идната спирална пътека…? В този случай някой рискува „ постоянно “ да повтаря някои от своите житейски цикли (като циклите на сансара), да вземем за пример, живеещи на Земята. Също по този начин в тази поредност наблюдения по целия свят можете да намерите доста необясними случаи, противоречащи на логиката, противоречащи на законите на физиката и здравия разсъдък. И какво значи всичко това? Всичко това демонстрира единствено едно, че това е доста сходно на неточност в матричната стратегия. Но в този момент ние знаем механизма на подобен неуспех и той е обвързван най-вече с технологията за приемане и предаване на световна информация или с неточността на нейния сегмент за обработка.
Като дефинитивно резюме би трябвало да се каже, че всички живи същества в тази матрична стратегия, в това число индивида, са единствено холограма-материална демонстрация на нейните информационно-формиращи свойства. С други думи, сега живеем в снимана и следена извън постройка.
По прилика ние сме в положение без значение да генерираме такава среда на по -ниско софтуерно виртуално равнище. Това равнище към този момент през днешния ден ни разрешава да направляваме героите на компютърните игри с детайли на нашето директно наличие / потапяне и присъединяване.
Ако в бъдеще кибернетиката реши казуса с надаряването на аватарите и андроидите с без значение логическо мислене с произлизащия прочувствен декор, те (биороботи, роботи, аватари, андроиди и даже компютърни герои) рано или късно ще стигнат до разбора на обстановката сходна на тази, която ни тревожи в този момент. Естествено, към този момент (или постоянно) можем да бъдем тайно фигура за тях, само че това не значи, че действителността въобще не съществува на нейното равнище.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
