Света Марина! Камъче от пещерата на древните мистерии пази дома от беди
Много покрай гранична ограда с Турция, на към 25 километра източно от Малко Търново, се намира място, което от незапомнени времена притегля като магнит дребни и огромни. Защото изцелява рани, болки и неприятни мисли, дава живот и религия на всеки, който прекрачи с чисто сърце влажния му предел.
Пещерата Света Марина. Тя е скрита в прегръдката на магичната Странджа - на към 12 километра източно от село Сливарово и на към 10 километра южно от село Кости.
-->
До светилището водят черни пътища, които не са подобаващи за лека кола. А в близост са две други светилища, които оформят следващия енергиен триъгълник в българските земи – Индипаска и тракийската куполна гробница Мишкова равнища.
Пещерата превзема всеки преодолял сложния път до нея още с входа си. Той е като полукръг, а от вътрешната страна блещукат запалени свещички. От беседката надолу пътеката продължава още малко, само че към този момент е напълно стръмна и хлъзгава, минава около огромна канара, изкачва се по дървена стълба и влиза в пещерата. Легендите описват, че магичната й мощ е най-голяма в нощта преди деня на светицата, чието име носи – 17 юли.
Бездетни и търсещи излекуване обкръжават входа на пещерата още щом слънцето залезе. Преспиват там, само че стават преди изгрев слънце, влизат в пещерата да се помолят и да отпият по глътка от водата, която се стича по стените. Тръгват си заднишком без да се обръщат.
Подобно на Индипасха, и пещерата Света Марина била открита от пастир. Той имал кьорав бик в стадото си, който прогледнал, откакто потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.
Тя е чутото на естествения феномен. Стича се от тавана и стените, като по пода са се образували варовикови бели камъчета, наричани перлички. За тях се има вяра, че носят шанс и здраве. Много хора си отчупват по една дребна перличка и си я отнасят у дома - за здраве и да пази дома им от беди. Оставят край стените панички, в които събират лековитата вода.
В пещерата има и провиралка, само че е много нависоко и е мъчно да се провре през нея човек. През нея се провирали моми и ергени с вяра за скорошна сватба. На брачни двойки не било разрешено да се провират от там.
В пещерата, на особено направено „ одърче “, се оставят даровете за Св. Марина – самун, цветя, кърпи, сирене, дребни монети, палят се свещи.
Когато е бил издигнат граничният кльон след 1944 година, пещерата на Света Марина попада зад него и става недостъпна за почитащите я поклонници, които стартират да посещават аязмото, отдадено на светицата в село Граматиково. През 2005 година поклонническото шествие до пещерата светилище е възобновено от жителите на село Сливарово и техните наследници, като се прави всяка година на 30 юли (по остарял стил), когато е денят на светицата.
Коя е Света Марина?
Изключително красивата девойката била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, само че Господ Бог по своята благосклонност й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Според житието на светицата тя била едвам 16 годишна, когато я подложили на жестоки мъчения, с цел да се откаже от Христовата религия, само че тя не го сторила. Напротив - молела се от самото начало. Денем я изтезавали, а вечер от молитвите ѝ раните заздравявали.
В българската национална традиция света Марина се смята за сестра на свети Илия, стопанин на небето, гръмотевиците и дъждовете. Често пъти, когато хората изграждали параклис в чест на единия от тях, близо до него строели параклис и в чест на другия. Дори празниците, на които се празнуват са близки – празникът на света Марина е на 17 юли (третият от Горещниците), а този на свети Илия – на 20 юли (Илинден). Света Марина не казвала на брат си по кое време му се пада празникът, тъй като той чествал като пращал на земята проливни дъждове и гръмотевици.
В Странджа има особена респект към двамата светии, те са нестинарски светци.
Света Марина е считана за настойничка на водите и брака, светицата пособия на бездетни дами да заченат. Считана била още за повелителка на змиите, лекувала от ухапванията им.
Пещерата Света Марина. Тя е скрита в прегръдката на магичната Странджа - на към 12 километра източно от село Сливарово и на към 10 километра южно от село Кости.
-->
До светилището водят черни пътища, които не са подобаващи за лека кола. А в близост са две други светилища, които оформят следващия енергиен триъгълник в българските земи – Индипаска и тракийската куполна гробница Мишкова равнища.
Пещерата превзема всеки преодолял сложния път до нея още с входа си. Той е като полукръг, а от вътрешната страна блещукат запалени свещички. От беседката надолу пътеката продължава още малко, само че към този момент е напълно стръмна и хлъзгава, минава около огромна канара, изкачва се по дървена стълба и влиза в пещерата. Легендите описват, че магичната й мощ е най-голяма в нощта преди деня на светицата, чието име носи – 17 юли.
Бездетни и търсещи излекуване обкръжават входа на пещерата още щом слънцето залезе. Преспиват там, само че стават преди изгрев слънце, влизат в пещерата да се помолят и да отпият по глътка от водата, която се стича по стените. Тръгват си заднишком без да се обръщат.
Подобно на Индипасха, и пещерата Света Марина била открита от пастир. Той имал кьорав бик в стадото си, който прогледнал, откакто потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.
Тя е чутото на естествения феномен. Стича се от тавана и стените, като по пода са се образували варовикови бели камъчета, наричани перлички. За тях се има вяра, че носят шанс и здраве. Много хора си отчупват по една дребна перличка и си я отнасят у дома - за здраве и да пази дома им от беди. Оставят край стените панички, в които събират лековитата вода.
В пещерата има и провиралка, само че е много нависоко и е мъчно да се провре през нея човек. През нея се провирали моми и ергени с вяра за скорошна сватба. На брачни двойки не било разрешено да се провират от там.
В пещерата, на особено направено „ одърче “, се оставят даровете за Св. Марина – самун, цветя, кърпи, сирене, дребни монети, палят се свещи.
Когато е бил издигнат граничният кльон след 1944 година, пещерата на Света Марина попада зад него и става недостъпна за почитащите я поклонници, които стартират да посещават аязмото, отдадено на светицата в село Граматиково. През 2005 година поклонническото шествие до пещерата светилище е възобновено от жителите на село Сливарово и техните наследници, като се прави всяка година на 30 юли (по остарял стил), когато е денят на светицата.
Коя е Света Марина?
Изключително красивата девойката била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, само че Господ Бог по своята благосклонност й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Според житието на светицата тя била едвам 16 годишна, когато я подложили на жестоки мъчения, с цел да се откаже от Христовата религия, само че тя не го сторила. Напротив - молела се от самото начало. Денем я изтезавали, а вечер от молитвите ѝ раните заздравявали.
В българската национална традиция света Марина се смята за сестра на свети Илия, стопанин на небето, гръмотевиците и дъждовете. Често пъти, когато хората изграждали параклис в чест на единия от тях, близо до него строели параклис и в чест на другия. Дори празниците, на които се празнуват са близки – празникът на света Марина е на 17 юли (третият от Горещниците), а този на свети Илия – на 20 юли (Илинден). Света Марина не казвала на брат си по кое време му се пада празникът, тъй като той чествал като пращал на земята проливни дъждове и гръмотевици.
В Странджа има особена респект към двамата светии, те са нестинарски светци.
Света Марина е считана за настойничка на водите и брака, светицата пособия на бездетни дами да заченат. Считана била още за повелителка на змиите, лекувала от ухапванията им.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ