Млечка
Млечка /Euphorbia/ съставлява жанр от едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство Млечкови /Euphorbiaceae/. Представителите на Euphorbia имат в другите си елементи течност, наподобяваща мляко, която при пострадване на тревата потича. Оттук произлиза и нашенското название на растението.
Млечките се характеризират със срещуположни или поредни зелени листа, които са закрепени на къси дръжки. Цветовете им са еднополови, обагрени в разнообразни цветове, най-често жълто. Плодникът е построен от три плодолиста. Плодът на растението съставлява суха кутийка. Тревите от този жанр се срещат в целия свят, в това число и в България.
Видове млечка
У нас в диво положение виреят 29 типа млечка, като по-известните измежду тях са мирсинитска млечка /Euphorbia myrsinites/, многоцветна млечка /Euphorbia polychroma/, пясъчна млечка-/Euphorbia peplis/, скална млечка /Euphorbia barrelieri/и елементарна млечка /Euphorbia cyparissias/.
Мирсинитската млечка е многогодишно тревисто растение, чието стебло доближава дължина до четиридесет сантиметра. Листата му са кожести, зеленикави, яйцевидни. Цъфти от февруари до май и се среща по тревисти и каменисти местности в Рила, Родопите, Странджа и други Мирсинитската млечка се смята за отровно растение, което обаче има чудесни декоративни качества.
Многоцветна млечка се явява многогодишно тревисто растение, чието стебло е дълго към тридесет сантиметра. При тази трева формиралият се плод е оцветен в алено или жълто. В страната растението е публикувано в Рила, Родопи, Славянка, Стара планина, Дунавската низина и други
Така наречената пясъчна млечка е предпазена от Закона за биологичното многообразие. Те е едногодишно тревисто растение, имащо стебло, което е дълго сред 10 и 25 сантиметра. Тази билка цъфти напролет и се среща само в региона на Черноморското крайбрежие.
Скалната млечка е многогодишно тревисто растение, характеризиращо се с многочислени стебла, дълги сред 10 и 40 сантиметра. Цъфти от април до юли и се среща по сухи и скалисти места в цялата страна.
Обикновената млечка е многогодишно растение, чието стебло доближава височина от 50 сантиметра. Има поредни, голи листа дълги към 4 сантиметра. Цъфти във времето от април до юли, като може да се види по тревисти и каменливи места, из шубраци, край пътища и към обитаеми места.
История на млечка
Растенията от рода Млечка се употребяват като лечебно средство от хората от хиляди години. Още през първи век гръцки лекари предписвали семената на Euphorbia lathyrus за по-лесното обособяване на храчки.
Сокът на същото растение се употребил и като средство за обезкосмяване, а също и за премахване на мазоли. Дрогата е употребена и като мощно разхлабително средство и през осемнадесети век в западната медицина.
Коренът от Euphorbia corollata бил високо скъп от мескуаките. Членовете на племето попарвали растението във вода и го приемали като средство за ликвидиране.
Същата билка им служела за справяне с ревматизма. Euphorbia serpyllifolia пък се употребила от общностите Понка и Омаха за стимулиране на кърмата на родилките. Давала се и на малчугани с издут стомах.
Състав на млечка
Растенията от жанр Млечка са източници на разнообразни субстанции. Така да вземем за пример Euphorbia corollata съдържа алкалоиди, алкани, флавоноиди, аминокиселини и тритерпеноиди. В Euphorbia hirta са открити холин, шикимова киселина, флавоноиди, фенилни киселини и други Euphorbia pekinensis пък е източник на еуфорбон.
Ползи от млечка
За лечебни цели се използват другите елементи единствено на някои типове млечка, защото други представители на Euphorbia са отровни и рискови.
Към потребните растения спада Euphorbia hirta, чийто надземни елементи се употребяват като лекарствено средство. За същите цели се събират още коренът на Euphorbia pekinensis, листата на Euphorbia corollata и семената на Euphorbia lathyrus.
През вековете националните лечители забелязали, че млечките работят ефикасно при огромен набор от болести и спомагат при редица неприятни положения.
В последна сметка се стигнало до извода, че Euphorbia lathyrus има много мощен очистителен резултат. Всъщност това деяние на дрогата било толкоз мощно, че станало причина тя съвсем да не се изписва от актуалните лекари.
Euphorbia pekinensis също се употребява при запек и мързеливи вътрешности. Но защото в китайската медицина се счита за отровно биле, се ползва в случай че казусът е доста сериозен и безусловно нищо друго не оказва помощ. Народните лечители са забелязали, че Euphorbia pekinensis оказва удобно въздействие при нефрит, асцит и проблеми с бъбреците.
Euphorbia hirta е билка, която е намерила най-широко приложение при проблеми с дихателните пътища. Препоръчва се при бронхиална астма. За нея се знае, че се отличава със седативно, спазмолитично и антисептично деяние.
Друга потребна билка е Euphorbia corollata. Тревата има отхрачващи и изпотяващо деяние. Освен това се употребява за предизвикателство на повръщане. Euphorbia atoto се употребява за предизвикателство на аборт или за стимулиране на забавена менструация.
Народна медицина с млечка
В предишното коренът на Euphorbia corollata се е употребявал като слабително. За задачата от него се отрязва парче, дълго към 1 сантиметър. То се счуква и се сварява във вода. Така получената запарка се прецежда и се пие заран преди ястие.
Със счукания корен от Euphorbia pekinensis пък се постанова възпалена кожа. Смята се, че спомага за лишаване на отока от раната.
Вреди от млечка
Както към този момент стана дума, една част от представителите на семейство Млечка са отровни и провокират неприятни положения. По тази причина в никакъв случай не трябва да се ползват без предварителната консултация с доктор.
При неправилна приложимост на билка от рода Euphorbia могат да се появят положения като диария, повръщане, зной, аборт. Отравянето с токсична млечка може да докара и до гибел.
