Мишите празници са част от българските народни празници. Те се

...
Мишите празници са част от българските народни празници. Те се
Коментари Харесай

Миши празници

Мишите празници са част от българските национални празници. Те се честват в чест на мишките, с цел да не атакуват гризачите зърното, храната, мебелите, облеклата и други В източна България са известни като Мишинден, Мишкинден, в западна като Поганци, Погааншляк, в югозападна като Мишовина, Мишако, Очовден.

В другите краища на България се честват по друго време и траят от 3 до 7 дни. Най-често празниците стартират на на 26-27 октомври, деня на Свети Нестор.

В Източна Тракия стартират на 24 ноември, деня на Света Екатерина (24 ноември), а в Странджа и Родопите всекидневно стартират към Трифоновден – 1, 2 и 3 февруари.

Според остаряла легенда, св. Нестор побеждава езичника и фамозен герой Лий в гладиаторска борба и откакто промушил Лий в корема, а оттова излезли мишките. Според друга, мишките, както и змиите и къртиците, са излезли от тялото на дявола, който се пръснал на части, откакто помирисал тамян.

Мишите празници се честват от дамите. По това време те не би трябвало да правят женска работа, не би трябвало да се загатва мишка и не би трябвало да се дава заем. Особено би трябвало да внимават да не работят с вълна и вълнени конци. Също не би трябвало да режат с нож или ножица, не би трябвало да месят самун, с цел да не „ отрежат ” мишките хляба с острите си зъби, да не прегризат житото на нивите.

 мишкинден

На някои места, рано заран, най-възрастната жена в дома би трябвало да замаже с прясна тор или тиня огнището, праговете и кътовете в дома и пода на зимника и хамбара. Най-накрая измазва горния предел на вратата. Това тя прави със затворени очи, като изрича заклинателни думи. Смята се, че по този начин се замазват очите на мишките и те остават слепи цяла година.

В някои елементи на България вършат ритуална „ Мишкина женитба ”, с цел да прогонят мишките от селото. Трябва две дами с еднообразно име да уловят мъжка и женска мишка и да ги " стъкмят " като младоженци и ги връзват една за друга. След това ги поставят в кошница.

Момите и ергените в селото стават кумове, девери, зълви и така нататък на младоженците мишки. Цялото село се събира на сватбата, свири се сватбарска музика и младоженците мишки се изнасят надалеч от селището в гора или река, където се пускат на независимост, тъй като се счита, че ще ги последват всички останали домашни и полски мишки. След това се прави тържествена софра за цялото населено място.

В някои региони е признато дамите да шият върху плат и по-късно да го хвърлят в огъня, с цел да зашият устите на мишките. На места пък се палят снопове тръни и една от дамите в къщата върти сноповете с думите: „ Бягайте, мишки, плъхове, тъй като ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни! “

Източник: sanovnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР