Рекордно лапане: Схемаджиите в земеделието чакат €8 милиарда от ЕС
Министерство на земеделието има период от два месеца, в които да преработи и заличи евентуално лобистки схеми, заложени от служебната власт, в проект за усвояването на 8 милиарда евро от Европейски Съюз. Такова решение взе в петък Народното събрание, което изслуша по проблема и аграрния министър Кирил Вътев.
Парламентът одобри и решения до половин година земеделското министерство да показа и план за възобновяване на поливното земеделие, а до 3 месеца и съответни ограничения за национално подкрепяне на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, наранени от войната в Украйна.
Лобизъм от ловните концесионери до картофите
В елементи, в границите на 2 месеца ще се преработва така наречен Стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони в България за интервала 2023-2027 година Уточнява се, че планът би трябвало да бъде направен въз основа на единомислещо признатото от Комисията по земеделие и храни на 21 декември 2022 година решение за смяна на Стратегическия проект. Именно тогава невиждано депутати от всички партии в 48-ото Народно събрание откроиха куп лобистки практики в документа за 8 милиарда евро. Служебният министър на земеделието Явор Гечев даде обещание, че ще преработи документа, само че по този начин и не направи нищо по проблема. Реално евентуалната “бомба ” бе оставена за актуалната власт, написа Медиапул.
Най-фрапантните от тях облагодетелстват неслучаен бизнес. Оказа се, че служебното държавно управление е изпратило в Европейската комисия, а тя е одобрила скица ловните концесионери да получават дотации за поддържане на дивечовъдни ниви. Т.е. единствено за косене на тревата в площите за паша на дивеча. Планираната помощ за това е най-малко 215 евро на хектар.
Вероятно поради лобито на някои от огромните компании, предлагащи препарати за растителна отбрана, в същия този документ са заложени нереалистично ниски дотации, които да подтикват понижаване на потреблението на торове и препарати в градините за плодове, по отношение на останалата обработваема земя. Политиката по намаляването им е част от “Зелената договорка ” на Брюксел.
Реклама
Оказва се, че в изпратения от служебната власт и утвърден от Брюксел стратегически проект са заложени специфични дотации за развъждане на картофи за нишесте. „ Дребната детайлност “ е, че в България няма мощности за произвеждане на нишесте. Схема, която надали е попаднала инцидентно там, а съмненията са, че с изказвания, че се преработват в Румъния е щяло евентуално да се източват евросубсидии и други
И още подводни камъни
И в петък депутати изредиха още евентуални лобистки схеми, заложени в проекта.
“25 на 100 от пакета за директни заплащания отива в принадлежности, препоръчани от страната, с цел да подтиква екологосъобразни аграрни практики. Този бюджет за България е 1 милиарда евро, от които 20 % са ориентирани към непроизводствени площи ”, уточни Десислава Танева от ГЕРБ и добави, че това е щета за всеки собственик, който създава продукция. Тя непосредствено прикани Кирил Вътев „ тези несправедливости да бъдат поправени “, тъй като в противоположен случай ще се ускори наклонността от последните 2 години за понижаване на всички интензивни производства в растениевъдството като зарзаватчийство, зеленчукопроизводство, отглеждане на животни.
България с най-ниски дотации на повърхност
Ализан Яхова от Движение за права и свободи уточни, че Стратегическият проект в този си тип остава като „ проект, направен без разговор и без разискване, по тази причина измененията в него са неизбежни “. Яхова цитира относителен разбор на утвърдените стратегически проекти по Общата селскостопанска политика, оповестен от Европейска комисия, съгласно който България е с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар употребена земеделска повърхност – при приблизително 352 евро годишно на хектар, в България интензитетът е под 250 евро.
Анализът също по този начин демонстрира доста ниска интеграция сред подпомагането за практики, щадящи околната среда и други форми на подкрепяне в земеделието. Самите подпомагания по разнообразни схеми, които на брюкселски език се назовават интервенции е разпределено в 99 интервенции в българския Стратегически проект и Европейска комисия предлага стремително сливане на част от тях.
