Правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.
Министерският съвет утвърди средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2020-2022 година С документа са избрани средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за обществените финанси (ЗПФ) правила, ограничавания и съществени правила за ръководство на обществените финанси, като с нея се дефинират и таваните на разноските по обособени първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за идващите три години.
Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2019-2021 година, като плановете за интервала 2020 - 2022 година са обвързани със заложената цел за опазване на уравновесена бюджетна позиция за всяка от годините.
Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 37,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2020 година до 36,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а в номинален размер приходите се усилват, като от 45 739,7 млн. лева за 2020 година се чака да доближат 49 867,5 млн. лева през 2022 година
Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, за интервала 2020 - 2022 година също бележат спад от 37,2 % до 36,0 %, или със средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6 пр.п. от Брутният вътрешен продукт.
За 2020 година се разисква нарастване на средствата за заплати и хонорари на заетите в бюджетния бранш по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 година
В плановете за разноските е отразено развиването на настоящите разходни политики. Разходите по КФП за интервала 2020 - 2022 година са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория стадий от бюджетната процедура за 2020 година при вземане предвид с целите на държавното управление и с фискалните правила и цели.
В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се чака недостиг от 0,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2019 година и бюджетни остатъци надлежно от 0,4 % от Брутният вътрешен продукт за 2020 година, 0,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година и 0,1 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година
Политиката в региона на налозите се характеризира с предвидимост, като в същото време предизвиква развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции.
Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) минава през осъществяването на утвърждения от държавното управление на 22 август 2018 година План за деяние, включващ ограничения в отговор на желанията на Република България за присъеднияване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 година Постигането на крайната цел - въвеждане на еврото - се чака да повлияе позитивно на икономическата среда, както и на устойчивостта на обществените финанси.
Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2019-2021 година, като плановете за интервала 2020 - 2022 година са обвързани със заложената цел за опазване на уравновесена бюджетна позиция за всяка от годините.
Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 37,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2020 година до 36,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а в номинален размер приходите се усилват, като от 45 739,7 млн. лева за 2020 година се чака да доближат 49 867,5 млн. лева през 2022 година
Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, за интервала 2020 - 2022 година също бележат спад от 37,2 % до 36,0 %, или със средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6 пр.п. от Брутният вътрешен продукт.
За 2020 година се разисква нарастване на средствата за заплати и хонорари на заетите в бюджетния бранш по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 година
В плановете за разноските е отразено развиването на настоящите разходни политики. Разходите по КФП за интервала 2020 - 2022 година са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория стадий от бюджетната процедура за 2020 година при вземане предвид с целите на държавното управление и с фискалните правила и цели.
В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се чака недостиг от 0,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2019 година и бюджетни остатъци надлежно от 0,4 % от Брутният вътрешен продукт за 2020 година, 0,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година и 0,1 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година
Политиката в региона на налозите се характеризира с предвидимост, като в същото време предизвиква развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции.
Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) минава през осъществяването на утвърждения от държавното управление на 22 август 2018 година План за деяние, включващ ограничения в отговор на желанията на Република България за присъеднияване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 година Постигането на крайната цел - въвеждане на еврото - се чака да повлияе позитивно на икономическата среда, както и на устойчивостта на обществените финанси.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ