Министърът на труда на Катар - мозъкът на “Катаргейт”
Министърът на труда на Катар Али Бен Самих Ал Мари по време на чуването му през ноември м. година в Европарламента.
Мозъкът на проведената от кликата на Антонио Пандзери и компания лобистка система за оказване на въздействие върху решения на Европарламента за облагодетелстване на Катар е министърът на труда на страната Али Бен Самих Ал Мари. Твърдението е на белгийската прокуратура, която проверява тресящия институциите на Европейски Съюз корупционен скандал „ Катаргейт “ със забъркани в него може би десетки еврократи. В стигнал до медиите в Брюксел работен документ магистратите показват, че висшият държавен служител на Доха освен е съумял да проникне по безсъвестен метод в „ лоното на европейската народна власт “, само че и „ да я омърси уместно “ с потребление на подсъдни способи.
Не без подигравка съдия-следователят Мишел Клез и хората му дефинират в преписката си министър Ал Мари като „ предполагаем корумпиращ прогресист “, който е предиздвикал да играят по свирката му „ хипотетични корумпирани прогресисти “. Защото най-малко до този миг всички потвърдени участници в корупционната спекулация „ Катаргейт “ - засечените с доста нелегално притежавани пари и задържани Антонио Пандзери, Франческо Джорджи и Ева Кайли, както и обвинените за техни съучастници евродепутати, са до един социалисти или социалдемократи, т.е. все „ прогресисти “.
„ Аз съм бранител на човешките права и деятел на тази идея в международен мащаб! “ - декларира „ прогресивният “ Ал Мари по време на чуването му на предишния 14-ти ноември в Комисията на Европарламента тъкмо за отбрана на човешките права.
Случва се седмица преди началото на Световното състезание по футбол в Доха като единствено по себе си въпросното чуване е нещо като благополучен край, като апотеоз на стартиралата преди година задача на министъра.
Защото съгласно вестниците в Брюксел Ал Мари бил назначен за титуляр на ведомството на труда преди дванайсет месеца с една единствена задача - да парира обвиняванията на Европа за безмилостно нарушение в Катар на правата на работниците-имигранти и да лъсне имиджа на страната, заличавайки рисковия за връзките на страната с Европейски Съюз проблем.
Малко преди въпросното предопределение английският в. „ Гардиън “ е написал, че 6500 работници-мигранти са починали при строителството на стадионите за международната футболна конкуренция и ръководещите в Доха са вдигнати по паника. Още повече, че авторитетни интернационалните организации като „ Human Rights Watch “ и „ Amnesty International “ към този момент са жигосали на висок глас дискриминирането на задграничните служащи в Катар, свръхмизерното им възнаграждение, неналичието на сигурна защита на труда, средновековните ограничавания като това да не се напуща работното място даже за вървене по потребност без позволение от началника и т. н.
Съответно Ал Мари се оказва подобаващата персона, който да обезличи претенциите към Доха и да ги занули на европейско и международно ниво. Защото той е представител на гражданското общество в страната си, няма тесни роднински връзки с ръководещата фамилия, прочут е като ширеща се по света доброжелателна световна персона. 10 години е бил началник на Националния комитет на Катар за отбрана на човешките права, построил е солидни дипломатически връзки като започнеш от Арабската лига и свършиш с Организация на обединените нации. Негов първи братовчед пък е дългогодишният основен прокурор на страната Али Бин Фидаис, който апропо е и президент на Националната антикорупционна асоциация, преплетена крепко с побратимени интернационалните организации. Иначе казано Ал Мари има всички ония персонални качества, професионални умения и роднински гаранции, които са нужни за нелеката задача и тя му е поверена.
Може да се допуска, че още преди да се възкачи на виновния министерски пост, той към този момент е бил изтъкал системата, посредством която да проникне в Европарламента - институцията в положение да зачеркне обвиняванията против Катар. Благодарение на контактите си в организациите за отбрана на човешките права и из интернационалните синдикати Ал Мари е проучил уместно тези, които могат да въздействат в законодателната институция - някогашния евродепутат Антонио Пандзери, „ принца “ на парламентарните асистенти Франческо Джорджи, интернационалния синдикален необут Лука Визентини и цяла група от щъкащи около тях еврократи. Разбрал е също по този начин, че с изключение на хора с благоприятни условия да ръководят процеси в законодателния орган на Европейски Съюз, тези европейски служители са доста комфортни за манипулиране, защото са склонни да ти свършат работа в подмяна на капризи като екзотични пътувания, участия във всевъзможни хайлайфни интернационалните симпозиуми и конгреси, и несъмнено, против тлъсти бонуси „ кеш “. Тоест, подкупни са до мозъка на костите си.
Белгийската прокуратура възвръща надали не по часове по какъв начин „ кликата “ е подготвяла и по-късно режисирала упоменатата изява на 14 ноември на Ал Мари пред комисията на Екологичен потенциал. За ръководител на съвещанието е определен „ собствен човек “ - белгийската евродепутатка от италиански генезис Мария Арена, която в уводното си слово сипе на пакост хвалебствия по адрес на министъра поради „ неговите борби “ в държавното управление на Катар в отбрана на благите на сърцето му човешки права. В първата редица пред Арена са евродепутатите-социалисти от Белгия и Италия - Марк Тарабела и Андреа Коцолино, които пазят промените в Катар в полза на работниците-мигранти и ги дефинират „ на международно равнище “.
След тях взима думата немската евродепутатка Хана Нойман - председателка на комисията за връзки с Арабския полуостров, която се изрича в доста сериозен към Доха дух. Да, само че гласът u се оказва глас в пустиня или по-скоро прекомерно слабичък за екзалтираната конюнктура, крепко подкладена на финала на полемиката от тогавашната заместник-председателка на Европарламента Ева Кайли. Гръцката социалистка безусловно „ тушира “ изявлението на германката, демонстрирайки екстаз от напредъка на Катар в отбрана на човешките права, в който се била убедила персонално по време на визитата си там на 31 октомври по покана на министър Ал Мари. Интересна детайлност е фактът, че с делегацията на Екологичен потенциал за Доха е трябвало да пътува и Хана Нойман, само че на нея u е отказано гостолюбие поради... довършителни работи в хотела, където е трябвало да бъде настанена!
Да, наказателният удар на Европарламента против Катар е париран, само че не и брилянтно направената дузпа на брюкселската прокуратура против състава на „ кликата “ и нейния „ ментор “ министър Ал Мари. Защото мачът на далаверата „ Катаргейт “ е съвсем дефинитивно решен още на 10 октомври, когато със специфични средства е документирано по какъв начин индивидът на Доха предава в първокласен брюкселски хотел куфар и чанта с доста пачки на Антонио Пандзери и Франческо Джорджи. Приключен е изцяло след засичането на тактическите „ разигравания “ към срещата на парламентарен терен на 14 ноември и подадените на нея публични, но неотговарящи на действителността в Катар „ пасове “.
Следва безмилостният гол от дузпа на съдия-следователя Мишел Клез и тима му на 9-ти декември, 10 дни преди финала на Световното, когато са заклещени в грубо нарушаване на разпоредбите упоменатите двама италианци-халфове, плюс тяхното острие - гъркинята Ева Кайли. Ама сякаш мачът изобщо не е приключил, тъй като се чака той да има продължения с още доста голове във вратата на корумпираната брюкселска еврокрация.
Месец и половина за отнемането на имунитета на Тарабела и Коцолино
Отправеното в понеделник вечерта искане от брюкселската прокуратура до Европарламента за лишаване на имунитета на забърканите в “Катаргейт ” депутати Марк Тарабела и Андреа Коцолино може да бъде задоволено чак след месец и половина. Просто тъй като подобен период допуска бюрократичната процедура в общоевропейската законодателна институция, съгласно която би трябвало да бъдат наложително преминати няколко равнища на решения с гласоподаване в комисии и в пленарна зала.
Първото от тези гласувания е допустимо чак на 16 януари, когато евродепутатите би трябвало да одобрят прехвърлянето на настояването в правната комисия, по-късно тя има двайсетина дни време да го преглежда и чак когато разгласи решението си, то да бъде заведено в деловодството и препоръчано за гласоподаване от евродепутатите в пленарна зала. Според доста от националните избраници обаче протакането на решението за лишаване на имунитета може да докара до пращане в глуха линия на корупционната спекулация “Катаргейт ” и даже до последователното ѝ поглъщане в забвение.
Ето за какво шефката на Европарламента Роберта Мецола и екипът є в този момент търсят способи за редуциране на тежката процедура за предаването на двамата депутати на правораздаването на Белгия най-малко през третата десетдневка на януари.
Източник „ Труд “
Мозъкът на проведената от кликата на Антонио Пандзери и компания лобистка система за оказване на въздействие върху решения на Европарламента за облагодетелстване на Катар е министърът на труда на страната Али Бен Самих Ал Мари. Твърдението е на белгийската прокуратура, която проверява тресящия институциите на Европейски Съюз корупционен скандал „ Катаргейт “ със забъркани в него може би десетки еврократи. В стигнал до медиите в Брюксел работен документ магистратите показват, че висшият държавен служител на Доха освен е съумял да проникне по безсъвестен метод в „ лоното на европейската народна власт “, само че и „ да я омърси уместно “ с потребление на подсъдни способи.
Не без подигравка съдия-следователят Мишел Клез и хората му дефинират в преписката си министър Ал Мари като „ предполагаем корумпиращ прогресист “, който е предиздвикал да играят по свирката му „ хипотетични корумпирани прогресисти “. Защото най-малко до този миг всички потвърдени участници в корупционната спекулация „ Катаргейт “ - засечените с доста нелегално притежавани пари и задържани Антонио Пандзери, Франческо Джорджи и Ева Кайли, както и обвинените за техни съучастници евродепутати, са до един социалисти или социалдемократи, т.е. все „ прогресисти “.
„ Аз съм бранител на човешките права и деятел на тази идея в международен мащаб! “ - декларира „ прогресивният “ Ал Мари по време на чуването му на предишния 14-ти ноември в Комисията на Европарламента тъкмо за отбрана на човешките права.
Случва се седмица преди началото на Световното състезание по футбол в Доха като единствено по себе си въпросното чуване е нещо като благополучен край, като апотеоз на стартиралата преди година задача на министъра.
Защото съгласно вестниците в Брюксел Ал Мари бил назначен за титуляр на ведомството на труда преди дванайсет месеца с една единствена задача - да парира обвиняванията на Европа за безмилостно нарушение в Катар на правата на работниците-имигранти и да лъсне имиджа на страната, заличавайки рисковия за връзките на страната с Европейски Съюз проблем.
Малко преди въпросното предопределение английският в. „ Гардиън “ е написал, че 6500 работници-мигранти са починали при строителството на стадионите за международната футболна конкуренция и ръководещите в Доха са вдигнати по паника. Още повече, че авторитетни интернационалните организации като „ Human Rights Watch “ и „ Amnesty International “ към този момент са жигосали на висок глас дискриминирането на задграничните служащи в Катар, свръхмизерното им възнаграждение, неналичието на сигурна защита на труда, средновековните ограничавания като това да не се напуща работното място даже за вървене по потребност без позволение от началника и т. н.
Съответно Ал Мари се оказва подобаващата персона, който да обезличи претенциите към Доха и да ги занули на европейско и международно ниво. Защото той е представител на гражданското общество в страната си, няма тесни роднински връзки с ръководещата фамилия, прочут е като ширеща се по света доброжелателна световна персона. 10 години е бил началник на Националния комитет на Катар за отбрана на човешките права, построил е солидни дипломатически връзки като започнеш от Арабската лига и свършиш с Организация на обединените нации. Негов първи братовчед пък е дългогодишният основен прокурор на страната Али Бин Фидаис, който апропо е и президент на Националната антикорупционна асоциация, преплетена крепко с побратимени интернационалните организации. Иначе казано Ал Мари има всички ония персонални качества, професионални умения и роднински гаранции, които са нужни за нелеката задача и тя му е поверена.
Може да се допуска, че още преди да се възкачи на виновния министерски пост, той към този момент е бил изтъкал системата, посредством която да проникне в Европарламента - институцията в положение да зачеркне обвиняванията против Катар. Благодарение на контактите си в организациите за отбрана на човешките права и из интернационалните синдикати Ал Мари е проучил уместно тези, които могат да въздействат в законодателната институция - някогашния евродепутат Антонио Пандзери, „ принца “ на парламентарните асистенти Франческо Джорджи, интернационалния синдикален необут Лука Визентини и цяла група от щъкащи около тях еврократи. Разбрал е също по този начин, че с изключение на хора с благоприятни условия да ръководят процеси в законодателния орган на Европейски Съюз, тези европейски служители са доста комфортни за манипулиране, защото са склонни да ти свършат работа в подмяна на капризи като екзотични пътувания, участия във всевъзможни хайлайфни интернационалните симпозиуми и конгреси, и несъмнено, против тлъсти бонуси „ кеш “. Тоест, подкупни са до мозъка на костите си.
Белгийската прокуратура възвръща надали не по часове по какъв начин „ кликата “ е подготвяла и по-късно режисирала упоменатата изява на 14 ноември на Ал Мари пред комисията на Екологичен потенциал. За ръководител на съвещанието е определен „ собствен човек “ - белгийската евродепутатка от италиански генезис Мария Арена, която в уводното си слово сипе на пакост хвалебствия по адрес на министъра поради „ неговите борби “ в държавното управление на Катар в отбрана на благите на сърцето му човешки права. В първата редица пред Арена са евродепутатите-социалисти от Белгия и Италия - Марк Тарабела и Андреа Коцолино, които пазят промените в Катар в полза на работниците-мигранти и ги дефинират „ на международно равнище “.
След тях взима думата немската евродепутатка Хана Нойман - председателка на комисията за връзки с Арабския полуостров, която се изрича в доста сериозен към Доха дух. Да, само че гласът u се оказва глас в пустиня или по-скоро прекомерно слабичък за екзалтираната конюнктура, крепко подкладена на финала на полемиката от тогавашната заместник-председателка на Европарламента Ева Кайли. Гръцката социалистка безусловно „ тушира “ изявлението на германката, демонстрирайки екстаз от напредъка на Катар в отбрана на човешките права, в който се била убедила персонално по време на визитата си там на 31 октомври по покана на министър Ал Мари. Интересна детайлност е фактът, че с делегацията на Екологичен потенциал за Доха е трябвало да пътува и Хана Нойман, само че на нея u е отказано гостолюбие поради... довършителни работи в хотела, където е трябвало да бъде настанена!
Да, наказателният удар на Европарламента против Катар е париран, само че не и брилянтно направената дузпа на брюкселската прокуратура против състава на „ кликата “ и нейния „ ментор “ министър Ал Мари. Защото мачът на далаверата „ Катаргейт “ е съвсем дефинитивно решен още на 10 октомври, когато със специфични средства е документирано по какъв начин индивидът на Доха предава в първокласен брюкселски хотел куфар и чанта с доста пачки на Антонио Пандзери и Франческо Джорджи. Приключен е изцяло след засичането на тактическите „ разигравания “ към срещата на парламентарен терен на 14 ноември и подадените на нея публични, но неотговарящи на действителността в Катар „ пасове “.
Следва безмилостният гол от дузпа на съдия-следователя Мишел Клез и тима му на 9-ти декември, 10 дни преди финала на Световното, когато са заклещени в грубо нарушаване на разпоредбите упоменатите двама италианци-халфове, плюс тяхното острие - гъркинята Ева Кайли. Ама сякаш мачът изобщо не е приключил, тъй като се чака той да има продължения с още доста голове във вратата на корумпираната брюкселска еврокрация.
Месец и половина за отнемането на имунитета на Тарабела и Коцолино
Отправеното в понеделник вечерта искане от брюкселската прокуратура до Европарламента за лишаване на имунитета на забърканите в “Катаргейт ” депутати Марк Тарабела и Андреа Коцолино може да бъде задоволено чак след месец и половина. Просто тъй като подобен период допуска бюрократичната процедура в общоевропейската законодателна институция, съгласно която би трябвало да бъдат наложително преминати няколко равнища на решения с гласоподаване в комисии и в пленарна зала.
Първото от тези гласувания е допустимо чак на 16 януари, когато евродепутатите би трябвало да одобрят прехвърлянето на настояването в правната комисия, по-късно тя има двайсетина дни време да го преглежда и чак когато разгласи решението си, то да бъде заведено в деловодството и препоръчано за гласоподаване от евродепутатите в пленарна зала. Според доста от националните избраници обаче протакането на решението за лишаване на имунитета може да докара до пращане в глуха линия на корупционната спекулация “Катаргейт ” и даже до последователното ѝ поглъщане в забвение.
Ето за какво шефката на Европарламента Роберта Мецола и екипът є в този момент търсят способи за редуциране на тежката процедура за предаването на двамата депутати на правораздаването на Белгия най-малко през третата десетдневка на януари.
Източник „ Труд “
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ