Минималната пенсия ще е 700 лв. до 4 години
Минималната пенсия ще приближи 700 лева през 2027 година, демонстрира оповестената от Министерство на финансите нова Конвергентна стратегия за идващите четири години. Именно през този интервал фискалният напън върху пенсионната система ще бъде най-силен – разходите за пенсии ще надвишават 11% от Брутният вътрешен продукт на България. След това субсидирането от бюджета ще стартира да понижава, отчасти поради изплащането на втората пенсия от частните пенсионни сдружения.
Минималната пенсия
Планът за 2024 година е пенсиите да се актуализират с 11% от 1 юли. Това бе заложено и като част от Бюджет 2024. Така минималната пенсия ще доближи 580.57 лева Разходите за системата пък ще доближат 21.6 милиарда лева, което съставлява 10.8% от Брутният вътрешен продукт.
Прогнозата е през идващите години пенсиите да се актуализират с по-скромен ритъм, резултат на по-слабата инфлация и забавянето на растежа на заплатите. За 2025 година е планувано те да се покачат с 6.6%, като по този начин минималната пенсия ще стане 619 лева, а разноските за пенсии ще скочат с към 2.2 милиарда лева
За 2026 година се планува 4.6% растеж на пенсиите от 1 юли, като минималната ще доближи 647.36 лева Общо разноските за пенсии ще станат 25.2 милиарда лева, а като дял от Брутният вътрешен продукт това ще бъде пикът – 11.3%.
За 2027 година е очакван растеж на пенсиите с 3.8%, като по този начин минималната пенсия стига 672 лева Общо разноските за пенсии доближават 26.4 милиарда лева, което съставлява 11.2% от Брутният вътрешен продукт.
С всяка последваща година се планува този дял да спада – до известна степен поради обезпечаването във втория дирек на родените след 1959 година С други думи, фискалният напън върху пенсионната система е най-силен тъкмо в този момент, вследствие на ударното покачва на пенсиите от 2022 година
Така в интервала 2042 – 2050 година съотношението разноски за пенсии/БВП ще доближи към 9%. Това се случва на база н прогнозите за понижаване на броя на пенсионерите и задържане на съотношението сред броя на пенсионерите и обезпечените лица и поради изпреварващ растеж на междинния застрахователен приход по отношение на междинната пенсия. Влияние върху по-малките разноски за пенсии оказва и…
...втората пенсия
В дълготраен проект резултатът от застаряването на популацията и предстоящата по-висока дълготрайност на живота значително ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заменяне на прихода от първия дирек за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба на пенсионната система. Тъй като тези лица ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи значително от коефициента на заменяне, който ще бъде реализиран от втория дирек.
Немалко хора обаче към момента не имат вяра в този модел. Данните на Министерство на финансите демонстрират, че към края на март 2024 година 107 хиляди души са се отказали от втората си пенсия и са трансферирали обезпечаването си напълно към първия дирек. От тях 59 479 към този момент имат отпусната държавна пенсия в цялостен размер. Останалите 47 521 лица сега са на пазара на труда, не престават да се обезпечават и да натрупат пенсионни права, само че не имат вяра, че в случай че взимат две пенсии, обшият приход от тях ще бъде по-висок, в сравнение с в случай че получават единствено една държавна пенсия.
Брутният коефициент на заменяне на прихода, който през 2019 година е бил 38.8%, през 2023 година доближи 54.3%. В резултат на извършените през 2022 година политики във връзка с размерите на пенсиите, през идващите няколко години брутният коефициент на заменяне на прихода се чака да доближи до към 56–57%, като това са и най-високите му стойности за целия обсъждан интервал.
В дълготраен проект обаче междинната стойност на коефициента на заменяне на прихода ще намалее до към 40%. Върху този развой най-съществено въздействие оказва намаляването на държавната пенсия поради обезпечаването във втория дирек.
За хората, които са обезпечени и в частен пенсионен фонд, държавната пенсия се понижава, тъй като част от осигурителните им вноски не са постъпвали в бюджета на държавното публично обезпечаване. Държавните пенсии се понижават съгласно % на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към частния фонд, при отчитане на броя на месеците, през които хората са били обезпечавани в повсеместен пенсионен фонд по отношение на общата дълготрайност на осигурителния стаж.
Намалението в размера на пенсиите от първия дирек, отпуснати на дамите, родени при започване на 1960 година, които получават право на пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2023 година, е към 10%. Този % ще нараства, достигайки до към 25% за пенсиите, отпуснати след 2050 година, защото целият застрахователен стаж на лицата, които ще се пенсионират тогава, ще обгръща интервали след 2001 година с обезпечаване в повсеместен пенсионен фонд.
Почти всеки трети – над 65 година
Прогнозите на Евростат демонстрират, че в случай че през 2023 година на 100 лица сред 15 и 64 година са съответствали 34 лица на възраст над 65 година, то през 2070 година броят им ще нарасне до 54 на 100 лица. Населението в трудоспособна възраст ще понижава и делът му от общата бройка на популацията в България ще се свие от към 64% до към 57%. От своя страна, делът на възрастното население над 65 години ще нарасне от към 22% през 2023 година до 30% през 2070 година
През 2023 година на 100 обезпечени лица са съответствали 70 пенсионери с пенсии за трудова активност. В резултат на отрицателните демографски промени се чака в дълготраен проект и броят на обезпечените лица, и броят на пенсионерите да понижава. С оглед на обстоятелството, че през 2037 година ще завърши законодателно въведеното повишаване на пенсионната възраст, както и заради повишаването на междинната дълготрайност на живота, броят на пенсионерите ще понижава по-бавно от този на обезпечените лица. Това ще докара до утежняване на коефициента на систематична взаимозависимост и той ще доближи 78.1 на 100 при 70.2 на 100 през 2023 година
Минималната пенсия
Планът за 2024 година е пенсиите да се актуализират с 11% от 1 юли. Това бе заложено и като част от Бюджет 2024. Така минималната пенсия ще доближи 580.57 лева Разходите за системата пък ще доближат 21.6 милиарда лева, което съставлява 10.8% от Брутният вътрешен продукт.
Прогнозата е през идващите години пенсиите да се актуализират с по-скромен ритъм, резултат на по-слабата инфлация и забавянето на растежа на заплатите. За 2025 година е планувано те да се покачат с 6.6%, като по този начин минималната пенсия ще стане 619 лева, а разноските за пенсии ще скочат с към 2.2 милиарда лева
За 2026 година се планува 4.6% растеж на пенсиите от 1 юли, като минималната ще доближи 647.36 лева Общо разноските за пенсии ще станат 25.2 милиарда лева, а като дял от Брутният вътрешен продукт това ще бъде пикът – 11.3%.
За 2027 година е очакван растеж на пенсиите с 3.8%, като по този начин минималната пенсия стига 672 лева Общо разноските за пенсии доближават 26.4 милиарда лева, което съставлява 11.2% от Брутният вътрешен продукт.
С всяка последваща година се планува този дял да спада – до известна степен поради обезпечаването във втория дирек на родените след 1959 година С други думи, фискалният напън върху пенсионната система е най-силен тъкмо в този момент, вследствие на ударното покачва на пенсиите от 2022 година
Така в интервала 2042 – 2050 година съотношението разноски за пенсии/БВП ще доближи към 9%. Това се случва на база н прогнозите за понижаване на броя на пенсионерите и задържане на съотношението сред броя на пенсионерите и обезпечените лица и поради изпреварващ растеж на междинния застрахователен приход по отношение на междинната пенсия. Влияние върху по-малките разноски за пенсии оказва и…
...втората пенсия
В дълготраен проект резултатът от застаряването на популацията и предстоящата по-висока дълготрайност на живота значително ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заменяне на прихода от първия дирек за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба на пенсионната система. Тъй като тези лица ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи значително от коефициента на заменяне, който ще бъде реализиран от втория дирек.
Немалко хора обаче към момента не имат вяра в този модел. Данните на Министерство на финансите демонстрират, че към края на март 2024 година 107 хиляди души са се отказали от втората си пенсия и са трансферирали обезпечаването си напълно към първия дирек. От тях 59 479 към този момент имат отпусната държавна пенсия в цялостен размер. Останалите 47 521 лица сега са на пазара на труда, не престават да се обезпечават и да натрупат пенсионни права, само че не имат вяра, че в случай че взимат две пенсии, обшият приход от тях ще бъде по-висок, в сравнение с в случай че получават единствено една държавна пенсия.
Брутният коефициент на заменяне на прихода, който през 2019 година е бил 38.8%, през 2023 година доближи 54.3%. В резултат на извършените през 2022 година политики във връзка с размерите на пенсиите, през идващите няколко години брутният коефициент на заменяне на прихода се чака да доближи до към 56–57%, като това са и най-високите му стойности за целия обсъждан интервал.
В дълготраен проект обаче междинната стойност на коефициента на заменяне на прихода ще намалее до към 40%. Върху този развой най-съществено въздействие оказва намаляването на държавната пенсия поради обезпечаването във втория дирек.
За хората, които са обезпечени и в частен пенсионен фонд, държавната пенсия се понижава, тъй като част от осигурителните им вноски не са постъпвали в бюджета на държавното публично обезпечаване. Държавните пенсии се понижават съгласно % на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към частния фонд, при отчитане на броя на месеците, през които хората са били обезпечавани в повсеместен пенсионен фонд по отношение на общата дълготрайност на осигурителния стаж.
Намалението в размера на пенсиите от първия дирек, отпуснати на дамите, родени при започване на 1960 година, които получават право на пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2023 година, е към 10%. Този % ще нараства, достигайки до към 25% за пенсиите, отпуснати след 2050 година, защото целият застрахователен стаж на лицата, които ще се пенсионират тогава, ще обгръща интервали след 2001 година с обезпечаване в повсеместен пенсионен фонд.
Почти всеки трети – над 65 година
Прогнозите на Евростат демонстрират, че в случай че през 2023 година на 100 лица сред 15 и 64 година са съответствали 34 лица на възраст над 65 година, то през 2070 година броят им ще нарасне до 54 на 100 лица. Населението в трудоспособна възраст ще понижава и делът му от общата бройка на популацията в България ще се свие от към 64% до към 57%. От своя страна, делът на възрастното население над 65 години ще нарасне от към 22% през 2023 година до 30% през 2070 година
През 2023 година на 100 обезпечени лица са съответствали 70 пенсионери с пенсии за трудова активност. В резултат на отрицателните демографски промени се чака в дълготраен проект и броят на обезпечените лица, и броят на пенсионерите да понижава. С оглед на обстоятелството, че през 2037 година ще завърши законодателно въведеното повишаване на пенсионната възраст, както и заради повишаването на междинната дълготрайност на живота, броят на пенсионерите ще понижава по-бавно от този на обезпечените лица. Това ще докара до утежняване на коефициента на систематична взаимозависимост и той ще доближи 78.1 на 100 при 70.2 на 100 през 2023 година
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ